Коя сделка доведе до обвинения срещу Трайков, Дянков и Прокопиев

Софийска градска прокуратура обвини знакови фигури от кабинета „Борисов 1”, че са ощетили държавата с продажбата на миноритарния държавен пакет от „ЕВН България електроразпределение”.

Сагата започва през май 2016 г., когато прокуратурата привлече като обвиняем Радослав Рачев, изпълнителен директор на инвестиционния посредник "Булброкърс" - за злоупотреба с доверие. Тогава се разбра, че разследването е по сигнал на Комисията за финансов надзор от времето на бившия й председател Стоян Мавродиев.

Последва 7-месечна пауза и в първите дни на 2017 г. стана ясен вторият обвинен, този път доста по-известен - бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Той бе обвинен в умишлена безстопанственост, от която са настъпили щети за над 20 млн. лв. Най-общо - че остатъчният пакет акции от „ЕВН България електроразпределение“ е продаден за по-малко пари, отколкото трябва.

После се разбра, че бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков ще бъде обвинен за престъпление по служба за приватизацията. И по-точно - заради нормативна промяна по времето на министерстването му: парите от приватизация да не отиват в т. нар. Сребърен фонд, а в държавния бюджет.

Дянков живее в чужбина, прокуратурата не го е открила веднага и за малко да бъде обявен за общодържавно издирване. До тази ситуация не се стигна, защото Дянков сам се обади в прокуратурата.

И накрая държавното обвинение се стовари върху бизнесмена и издател Иво Прокопиев, който е и крайният мажоритарен собственик на "Булброкърс". Прокопиев е обвинен, че в периода май-юни 2011 г., в съучастие като помагач със Симеон Дянков - заместник министър-председател и министър на финансите на Република България, умишлено го е улеснил да извърши престъпление по служба, свързано с приватизацията.

Бизнесменът определи обвинението като "коледна честитка от Пеевски, Борисов и Цацаров".

Нека да припомним как държавата се раздели с акциите си във въпросното електроразпределително дружество, за каква сума и къде отидоха парите:

17 май 2011 г.

Агенцията за приватизация (АП) обяви конкурс за избор на инвестиционни посредници, които ще продават миноритарните пакети (33%) от 4 дружества - "ЕВН България електроразпределение", "ЕВН България електроснабдяване" и двете аналогични дружества на "ЧЕЗ България". Изискването към кандидатите беше да имат поне 40 000 сделки от 2006 до 2010 г. или оборотът им за същия период да е минимум 500 млн. лв. И още – посредниците да разполагат с пълен лиценз за дейност, тоест капиталът им да е минимум 1,5 млн. лв. Друго условие беше дружествата да са на печалба в три от последните пет години.

3 юни 2011 г.

От АП съобщиха, че 9 инвестиционни посредника (и банки с лиценз за тази дейност) са купили документи за продажбата на пакетите от "ЕВН". А за „ЧЕЗ” са 10. За продажба на 51 612 акции от "ЕВН България електроразпределение" и 62 106 акции от "ЕВН България електроснабдяване" кандидатите са (по азбучен ред):

"Булброкърс", "Елана Трейдинг", "Капман", Обединена българска банка, "Първа финансова брокерска къща", Райфайзенбанк, Централна кооперативна банка, Уникредит Булбанк, "Юг Маркет";

16 юни 2011 г.

Крайният срок за подаване на документи за участие в конкурса. Дружествата, поискали да продават държавните акции на „ЕВН”, са седем:

„Булброкърс”

„Елана трейдинг”

„Капман”

„ПФБК”

ОББ

ЦКБ

„Юг маркет”

22 юни 2011 г.

„Булброкърс” бе избран за инвестиционен посредник за продажбите на държавните дялове в двете дружества от структурата на ЕВН. Това съобщиха от приватизационната агенция. По това време, а и до ден-днешен, едноличен собственик на "Булброкърс" е "Финансиа груп", част от "Алфа финанс холдинг". Мажоритарен акционер в "Алфа финанс холдинг" АД - тогава и сега - е Иво Прокопиев (с малко над 50%), а останалите акции се поделят между Константин Ненов и Иван Ненков.

6 декември 2011 г.

Комисията за финансов надзор потвърди внесения от "Булброкърс" проспект за публично предлагане на 33% от капитала на "ЕВН България електроразпределение". В решението на комисията се казва, че представеното заявление и приложените документи отговарят на всички специализирани закони и наредби.

Интересен факт: решението е подписано от председателя на Стоян Мавродиев - същият, който по-късно подава сигнал до прокуратурата. КФН одобрява тогава и начина на продажба - чрез смесен закрит аукцион по методология, одобрена от Съвета на директорите на Българската фондова борса.

13 декември 2011 г.

Агенцията за приватизация обяви, че 33% от капитала на "ЕВН България електроразпределение" и "ЕВН България електроснабдяване" ще бъдат продадени чрез публично предлагане на Българската фондова борса (БФБ). Пълна информация за процедурата и дружествата бе публикувана в проспектите за публично предлагане, публикувани на интернет страниците на АП, "Булброкърс" и "ЕВН България".

21 декември 2011 г.

Първият ден от аукциона на БФБ. Продажбата на остатъчните държавни акции от ЕВН надмина и най-оптимистичните прогнози на ръководството на борсата, се казва в официално прессъобщение на БФБ.

Още в първите часове на аукциона бяха продадени 98,8% от предложените акции на "ЕВН България електроразпределение" и 99,4% от пакета на "ЕВН България електроснабдяване". Пазарните поръчки, които бяха по-голямата част от подадените оферти, се удовлетворяваха на цена 156,6 лв. за акция на "ЕВН България електроснабдяване" и 1 632,56 лв. за акция на "ЕВН България електроразпределение".

"Нека този аукцион бъде началото на възраждането на българския капиталов пазар. Днешният успех е резултат от почти едногодишна работа на множество компании и държавни институции", отбеляза тогава Васил Големански, изпълнителен директор на БФБ.

Няколко часа след началото на аукциона от австрийската EVN съобщиха, че те са основните купувачи на държавните акции в двете дружества. За двата миноритарни пакета държавата получи 93 млн. лв.

"При заложени минимални 78 млн. лева за миноритарния държавен дял в ЕВН, приходите са 92 млн. лева, като все още има 600 акции, които остават за утре, така че се надвишават първоначалните ни оценки", заяви министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков пред журналисти след заседанието на Министерския съвет.

22 декември 2011 г.

Финансовият министър по това време Симеон Дянков в интервю за "Капитал" (със съиздател Иво Прокопиев) определя първия ден от продажбата на двата миноритарни пакета на ЕВН като "много успешен, дори над очакванията ни". На въпрос по какъв начин цената, платена за миноритарния дял, ще влезе в бюджета, Дянков отговаря (препечатваме целия отговор предвид важността му):

"Има конкретни процедури, които ще отнемат определено време. Понеже продаваме миноритарен дял, парите ще минат през Държавната консолидационна компания и след това ще се появят във фискалния резерв, а не в Сребърния фонд. Но първо трябва да мине общото събрание на компанията, по закон до 1 май тя трябва да разпредели дивидент и парите ще отидат като приход на държавата."

Интернет изданието "Дневник" (със съиздател Иво Прокопиев) същия ден отбелязва, че по закон всички приходи от приватизация трябва да постъпват в Сребърния фонд, който е създаден, за да гарантира бъдещи шокове в пенсионната система. Онлайн изданието прави и следния коментар: "За да се заобиколи част от закона за Сребърния фонд обаче, правителството на ГЕРБ създаде Държавна консолидационна компания, чрез която да се приватизират големи държавни предприятия – по този начин парите от тях не отиват във фонда, а в компанията и оттам – в държавния бюджет."

Малко предистория как се появи Държавната консолидационна компания.

На 23 април 2010 г. от тогавашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) съобщават, че са регистрирали Държавна консолидационна компания. По това време министър е Трайчо Трайков. От съобщението става ясно, че дружеството е създадено в изпълнение на антикризисната програма на правителството, че в него ще бъдат апортирани дялове и акции от дружества, в които държавата има миноритарно участие, и че тези участия ще бъдат раздържавявани от Агенцията за приватизация.

Още тогава екипът на Трайков отбелязва, че: "Не се изключва възможността постъпленията от приватизация да постъпват в Държавната консолидационна компания и впоследствие да бъдат насочвани към централния бюджет под формата на разпределение на дивидент."

И за да ви стане ясна пълната картинка, припомняме как бе приета антикризисната програма. Решението е взето на заседание на Министерския съвет на 31 март 2010 г., а точното наименование на точка 25 от програмата е: "Мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция". В приетата от правителството "Борисов 1" програма никъде не се споменава Държавната консолидационна компания, а само се говори за приватизация на всички миноритарни остатъчни дялове чрез БФБ и за увеличаване на дивидента от държавните търговски дружества - от 50 на 80%.