Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

18 август 2025 г.

Поредна адска нощ в Харкив.

Тази нощ не спахме, дори не си легнахме. Първият най-мощен взрив прогърмя около единадесет вечерта. Седях на компютъра и пишех текст за женско списание. Изведнъж стените потрепериха, цялото ми тяло беше пронизано от до болка познатата вибрация.

Започна се.

„Балистична ракета по жилищен блок“ – кратко написа официалният Телеграм канал. В прозорците около нашия двор, като по команда, светнаха лампите. После на всеки пет минути – нови подробности: взривът попаднал между жилищни сгради в съседния квартал, ранено е 12-годишно момиче, 60-годишна жена, 44-годишен мъж…

По предварителна информация: Русия е ударила Харкив с ракета „Искандер“.

Броят на пострадалите нарасна до единадесет души. Изпочупени са над хиляда прозореца, на паркинг горят девет автомобила.

В два часа след полунощ обявиха „отбой на въздушната тревога“. Докато говорехме по телефона с познати, които живеят в района на взрива, докато успокоявахме кучетата и приспивахме децата, в Харкив започна да съмва.

В четири и половина сутринта ново съобщение: към града летят руски ударни дронове. И почти без пауза – веднага:

„В Харкив се чу взрив“

„Втори взрив в Харкив“

„Трети взрив прозвуча в града“

„Четвърти взрив в Харкив“

Новите удари също паднаха върху жилищни блокове. Горят няколко входа, срутват се носещи плочи. Под развалините има хора, съобщават спасителите.

Един мъж е загинал. Петима са откарани с линейка, сред тях и 10-годишно момче. Под рухналите бетонни плочи се чуват гласове на хора.

Шест сутринта. Спасителите изваждат изпод развалините тялото на момиченце на годинка и половина. Загиналият мъж е нейният баща. Майката е жива. „Тя се нуждае от помощта на психолози“ – пише служител на бърза помощ.

В осем сутринта ново съобщение: „Току-що изпод развалините извадиха тялото на 16-годишно момче“.

Към момента информацията е за четирима загинали и осемнадесет ранени. Още петима се водят за изчезнали.

„Путин иска мир“ – с усмивка ни съобщи вчера най-влиятелният човек на планетата. Разстилайки червен килим пред тирана.

Кажете това в лицето на младия спасител, който преди час извади трупа на бебе изпод бетонна плоча. Кажете го на майката, която „се нуждае от помощта на психолог“.

Всичко, от което ние, украинците, наистина имаме нужда сега, е оръжие. Повече нищо не искаме и не чакаме. Нито съчувствие, нито разбиране, нито санкции.

Господи, дай ни сили. Свят, дай ни оръжие. Тези две молби вече станаха равнозначни.

P.S. Докато пишех текста, в града отново обявиха въздушна тревога. А официалният Телеграм канал съобщи, че е намерено тялото на още един загинал. Петата смърт за нощта.