Фрау Кнауф и синьото шише

ЯНА ВАСИЛЕВА

Проблемът е наистина сериозен – какво да се прави със синьото шише? Контейнерите за празни бутилки ограничават фрау Кнауф и нейните сънародници – има за бяло, зелено и кафяво стъкло, а за синьо??? Колебливостта е напълно оправдана, както и нерешителното поставяне на амбалажа в този неочакван цвят отвън, до контейнерите. Защото както във всички останали сфери, и в тази трябва да има ред.

И наистина има – ако се положат съответните усилия в интернет, може да се открие и къде е мястото на синьото шише: в контейнера за зелено стъкло, готов да приеме и всички разноцветни бутилки. Но не и всички видове стъкло – отново в интернет е указано точно кой вид стъкло има място в контейнерите и кой трябва да бъде отнесен на съвсем друго място. Ако, разбира се, отнасящият не иска да отнесе и глоба, имайки предвид, че в Германия има и специални детективи по боклука, които следят дали изхвърляното се изхвърля там, където трябва.

Те, естествено, не се занимават с шишетата, били те и сини, но знаят, например, отлично къде са „капиите“, в които разни безотговорни същества изхвърлят боклуците си извън графиците и надлежно указаните места. Попаднали веднъж на местопрестъплението, работа на детективите е да открият индикации за самоличността на нарушителя – да бъде идентифициран и санкциониран (с до 1500 евро), за да се предотврати плащането на разходите от данъкоплатците като цяло, а не от онзи, който ги дължи.

Не, че са високи, но къде от спестовност, къде от липса на време или от най-прозаичен мързел и германецът е склонен да нарушава правилата – да не отнесе непременно старите батерии в предназначените за тях кашони в супермаркета, или – не дай, Боже – да остави неприбран някой продукт от кучешката разходка. Всъщност може би по-типичното поведение е другото, за което ще дам само един пример: около кошчето за боклук, разположено на площадчето пред кокетно кафене, са поразпръснати опаковки, които тутакси привличат вниманието на сервитьорката, загрижена за комфорта на посетителите. След кратък анализ и достигане до извода, че виновни за загрозената гледка са ровилите в кошчето свраки, сервитьорката целеустремено отстранява загрозяващите гледката боклуци, което може би прави далеч не само заради гостите в кафенето.

Но да се върнем към въпроса на кое къде му е мястото. Възможности за проява на въображение не са оставени – всичко е точно регламентирано: хартията в сините кофи, пластмасата – в жълтите, зелените са предназначени за био отпадъците, дрехите и обувките отиват в контейнерите за стари дрехи и обувки и т.н. Всяко домакинство получава в началото на годината точен график с датите за изпразване на контейнерите, който позволява да се прецени кога да се изхвърлят по-големите боклуци, например.

Или най-големите: старите мебели и други едри вещи се събират относително по-рядко и точно тези дати са особено важни – както за хората, които искат да се освободят от ненужното, така и за „нещотърсачите“, които в съответните дни методично обикалят с бусовете си с полска (предимно) регистрация из улиците със струпани пред жилищата купчини непотребни вече вещи, за да видят какво може да им влезе в работа.

Германците неслучайно се хвалят, че са един вид шампиони в разделянето на боклука и експерти от цял свят посещават Федералната република, за да усвоят полезни практики. Както сочат данните – всеки германец произвежда годишно 450 кг отпадъци, от които много точно се знае, че към 200 са от – да го кажем – общ характер, 143 кг са годните за оползотворяване хартиени и пластмасови боклуци, а био сметта е 107 кг. Официалната информация на Федералната статистическа служба е, че „ценните“ отпадъци, които подлежат на рециклиране, са 56 процента от всичките, а сред тях води хартията (към 6 милиона тона годишно), следвана от опаковките (2,5 милиона тона) и стъклото (1,9 милиона тона).

Всичко това, естествено, няма как да се получи без спазването на правила и премислянето на това къде все пак му е мястото на празното синьо шише. Дилемата на фрау Кнауф като че ли постепенно става по-разбираема, а и – както стана дума – си има разрешение. Медиите и сайтовете са пълни със съвети и указания, предлагат тестове, в които можеш да провериш знанията си по отношение на това кой боклук къде трябва да отиде. И „синият“ проблем изобщо не е пропуснат: „Понеже контейнерите за стъкло имат обозначения само в три цвята – бяло, зелено и кафяво, много потребители не са наясно къде да изхвърлят сините или в друг цвят шишета. Във връзка с което трябва да знаят: всички цветове, които не могат безусловно да бъдат класифицирани, отиват в контейнера за зелено стъкло. Понеже за разлика от бялото, при рециклирането зеленото може да понесе и смесването с определено количество стъкло в друг цвят“.