Как "умира" съветският суперсамолетоносач

Ако някога бе заплавал, съветският суперсамелотоносач "Уляновск" щеше да бъде истинско морско чудовище. Той щеше да достига на дължина около 300 метра, да има водоизместване 85 000 тона и щеше да бъде в състояние да превозва авиационна група от 70 самолета и хеликоптера.

Снабден с ядрена двигател, самолетоносачът щеше да кръстосва океаните в съединение с други съветски надводни и подводни съдове с една цел.

А именно - да държи американския флот по-далеч от бреговете на Родината.

Но историята на Уляновск" е от "почти" танталови мъки. Москва така и не завършва проекта, останала без пари. С края на Студената война Русия се сблъсква с икономически проблеми, направили строителството на нови кораби невъзможно.

"Уляновск" умира през 1992 г. в корабостроителницата, където е нарязан за скрап. Но днес Кремъл харчи милиарди рубли за модернизирането на въоръжените сили и планира да построи нов суперсамолетоносач, способен да се мери със САЩ.

"Уляновск" е започнат през 1988 г., когато съветската империя започва да се разпада. Проектът е толкова грандиозен, че строителството на кораба е щяло да завърши не по-рано от средата на 90-те г.

Строителството се извършва в черноморската корабостроителница в Украйна, известна като Южна корабостроителница номер 444 в Николаев. Това е стар завод, създаден в края на XVIII век, когато княз Григорий Потьомкин подписва през 1789 г. указ за ремонт в новите докове на руските кораби, получили повреди по време на Руско-турската война.

Знаменитият руски броненосец "Потьомкин", на който моряците вдигат въстание през 1905 г. и на който е посветен филмът на Сергей Айзенщайн, е построен в тази корабостроителница.

В началото на съветската епоха в корабостроителницата се строят линейни кораби. През 60-те и 70-те г. работниците построяват в Южната корабостроителница номер 444 вертолетоносачи от клас "Москва" и самелотоносачи от клас "Киев".

Но нито един от тези кораби не може да се сравни с "Уляновск".

Наречен в чест на родния град на Ленин, този кораб е наистина огромен дори по руските стандарти.

Силовата му установка се състои от 4 реактора КН-3. Този модел се използва в огромните тежки крайцери от клас "Киров", например в тежкия ракетен крайцер "Фрунзе". "Уляновск" е трябвало да развива скорост до 30 възела (55,5 километра в час - б.р.).

Самолетоносачът е щял да превозва на борда си най-малко 44 изтребителя "Су-33" и "МиГ-29", модифицирани за палубна авиация. Два парни катапулта, трамплин за излитане и 4 комплекта въжета за спиране създават оживена палуба на "Уляновск".

Проектантите планирали на "Уляновск" 3 асансьора, всеки от които би могъл да вдига по 50 тона, за да доставят и свалят от горната палуба самолетите, намиращи се на просторната хангарна палуба. Отгоре на всичко корабът е трябвало да превозва хеликоптери за извършване на издирвателно-спасителни операции и противолодъчни задачи.

Според проекта екипажът на този съветски кораб е трябвало да се състои от 3400 моряци. Това прави примерно половината от екипажа на американски самолетоносач от клас "Нимиц", но повече, отколкото на другите съветски кораби.

СССР иска този суперсамолетоносач да бъде забележителен. В съветското или руското военноморско съдостроене огромните кораби не са заемали голямо място.

В момента Русия разполага с един самолетоносач - "Адмирал Кузнецов", спуснат на вода през 1985 г. Оттогава корабът страда от многобройни технически повреди и не плава никъде без съпровождащ буксир.

Но строителството на "Уляновск" е продиктувано от определена логика. Джеймс Холмс - професор по стратегия във Военноморския колеж на САЩ, казва, че СССР е искал да създаде "син" отбранителен пояс в морските води.

Путин показа на света непохватния си самолетоносач

"Синият пояс" се е състоял от сухопътни, морски и въздушни подразделения, чиято цел е да отблъснат американските подводници и самолетоносачи. Русия би могла да защитава територията си, като предостави зони за безопасен патрул за подводници с балистимчни ракети, изпълняващи задачи по ядрено възпиране.

"Тези атомни подводници е трябвало да изчезват за седмици, като се крият на безопасна дълбочина, - заяви професор Холмс. - Съветските суперсамолетоносачи заедно с надводните кораби и авиацията са щели да бъдат съставна част от синия отбранителен пояс, като прогонят американските кораби от евразийските води."

Но гордостта и националното достойнство също играят своята роля във вземането на решението за строителството на "Уляновск".

"В строителството на самолетоносачи е имало и аспект "да не бъдем по-зле от другите", - продължи Холмс. - САЩ са световната суперсила и ако СССР не иска да изостане, на съветските лидери им трябват същите играчки, за да покажат, че не изостават. Звучи по детски, но тук има основни човешки мотиви."

"Не всичко е било свързано със задачите и ролите на самолетоносачите, - каза той. - Става дума за национално достойнство."

Но през 90-те г. съветските кораби ръждясват на кейовете, моряците служат, без да получават заплати, и САЩ бързат да помогнат с деактивирането на съветските подводници и с гарантирането на сигурността на руския ядрен арсенал.

"Съветските лидери не са били идиоти, - заяви Холмс. - Те не биха харчили всичко, което имат, само и само да бъдат не по-зле от другите. Като сухопътна велика сила те използват значителна част от своите ресурси за финансиране на армията и авиацията. Имало е много спорове по повод "разкошните проекти във флота".

"Казано накратко, ако не можете да съхраните вече съществуващия флот, откъде ще вземете пари за завършване на строителството на първия атомен самолетоносач - кораб, изискващ повече човешки ресурси, отколкото можете да си позволите?"

Но, изглежда, днес Русия е решила да възроди мечтата за суперсамолетоносач.

"Флотът ще има самолетоносач. Изследователските компании работят по въпроса", заяви наскоро адмирал Виктор Чирков - главнокомандващ руския флот.

Други съобщения на руски медии намекват, че се проектират самолетоносачи от нов клас, които по размери ще бъдат малко по-големи от "Нимиц" и трябва да бъдат в състояние да превозват близо 100 самолета и хеликоптера.

Но икономическите проблеми, сред които застрашителната рецесия, и разходите, необходими за поддържане и модернизиране на остаряващите кораби, ни карат да се усъмним, че Русия наистина моге да построи толкова скъп кораб.

Холмс оценява стойността на строителството на новия руски самолетоносач на 8,5 милиарда долара. Той смята, че строителството ще трае 7 години. Но същевременно професорът е на мнение, че Русия сериозно мисли да създаде самолетоносач.

Великите сили имат самолетоносачи, Русия смята себе си за велика сила, затова самолетоносачът ще стане символ на националното възраждане и достойнство. С други думи, новият самолетоносач ще стане още един повод да бъдат забравени лошите стари дни от времето на разпадането на СССР.

"Ние смятаме СССР за мрачно място, но руснаците помнят, че той разполагаше с огромна мощ, - продължава Холмс. - Това е силна памет."

За флота на Москва провалът на проекта "Уляновск" се превърна в най-силния от всички най-неприятни спомени.

------

* Авторът е военен историк и журналист на свободна практика. Специалист е по американска военна история, Студената война, Русия и СССР. Статията му е публикувана в изданието "Нешънъл интерест".