Този въпрос залива социалните мрежи от една седмица насам. Тогава за първи път руска флотилия, за която се предполага, че плава към бреговете на Сирия, бе заснета да преминава край бреговете на Норвегия.

Групата, отплавала от руското полярно пристанище Североморск, е предвождана от "Адмирал Кузнецов" - единствения руски самолетоносач. Още от самото начало направи впечатление, че от него се издига гъст пушек.

Всъщност проблеми и неуредици съпровождат кораба още от момента, в който е започнал строежът му, пише Лента.Ру.

Крайцер на всяка цена

На няколко пъти СССР се опитва да построи свой самолетоносач, който при това да бъде класифициран като "тежък крайцер самолетоносач". Сериозните опити започват още през 50-те г. на ХХ век. Но или самолетите са с малка ефективност, или палубите за излитане и кацане все не могат да бъдат направени както трябва. Похарчени са и гигантски суми пари. Няколко проекта биват изоставени.

Направени са няколко крайцера. Липсва обаче внушителна бойна машина, която да всява ужас у вражеските подводници. Необходимо е също така самолетите да излитат и да кацат на палубата му така, както го правят обикновените машини по летищата.

Строежът на "Адмирал Кузнецов" започва на 1 септември 1982 г. в Черноморския корабостроителен завод в пристанището Николаев. По ирония на съдбата днес то се намира в Украйна.

В началото корабът е кръстен "Рига". Той е петият съд от започнатия през 1970 г. проект 1143. Корабът е резултат на компромис между желанието да бъде построен най-после нормален самолетоносач и натиска на противопоставящото се лоби.

Само няколко месеца по-късно корабът, чиито основи още се полагат, е преименуван. Той е наречен "Леонид Брежнев" в памет на отишлия си по това време съветски лидер.

Голямата площ на палубата и подемниците позволяват да бъдат използвани тежки и габаритни самолети на основата на изтребителя "Су-27". Предвидените в проекта катапулти обаче са премахнати. Те са заменени с трамплин, който позволява излитане и след по-кратко засилване.

Махната е и ядрената енергетична установка. Вместо нея е поставена котлотурбинна установка, състояща се от 4 турбозъбчати агрегата и 8 парни котли с обща мощност 200 000 конски сили.

Корабът е спуснат на вода през 1985 г., като малко преди това отново е преименуван - този път на "Тбилиси". В СССР тече перестройката и Брежнев е дамгосан като главен виновник за застоя. А бойното оборудване на плавателния съд все още не е изцяло готово.

През 1990 г. самолетоносачът е отново преименуван - засега за последно. Вече повече от четвърт век той носи името "Адмирал Кузнецов".

Краят на СССР

Той просто не е имало как да не бъде проблемен кораб, отбелязва Лента.Ру. Когато разпадането на СССР става неизбежно, съдбата на "Адмирал Кузнецов" до последно виси на косъм. През 1991 г. командването на флота сериозно се опасява той да не бъде завзет от украински сепаратисти в Севастопол, където е закотвен. По спешност и в пълна тайна бойният кораб е прехвърлен от Черноморския в Северния флот.

Съдът напуска Черно море и отива на Колския полуостров. На стария му адрес обаче остават огромна част от техническите специалисти, без които обслужването му е на практика невъзможно. Все пак в новото пристанище - Североморск, са базирани други два тежки авионосни крайцери - "Киев" и "Адмирал Горшков" (днес първият е собственост на китайска туристическа компания, а вторият - на индийския флот). Те имат почти идентични силови установки на борда и екипажите им помагали с обслужването на "Адмирал Кузнецов". Но следва съкращаване на числеността на армията.

И "Адмирал Кузнецов" остава единственият руски самолетоносач. Москва едва не губи и него през 1995 г., когато го изпраща в Средиземно море на далечно плаване по повод 300 г. от създаването на руския флот. Първият поход за малко да се окаже и последен. При буря ядрената енергетична система се чупи, а корабът едва не потъва. Оттогава и до днес състоянието на техническите средства на електромеханичната бойна част непрекъснато причиняват главоболия.

Палубата на бойния кораб е доста дълга и самолетите могат да излитат нормално от нея.

Канибализация

Думата си казва и недостигът на средства за пълноценен ремонт през 90-те г. на ХХ век и началото на XXI век. Това е съчетано с липсата на подготвени специалисти. Така проблемите на "Адмирал Кузнецов" стават хронични. Те биват решавани частично чрез "канибализация". Това става чрез сваляне на необходимите части от разрушители от друг, нереализиран проект - турбозъбчати агрегати и котли.

Проблемите с енергетичната система сериозно намаляват ходовите възможности на самолетоносача. Това оказва влияние и на ударния капацитет на самолетите, които той превозва. За да могат те да излетят с максимално тегло при излитане (т.е. най-голям възможен запас от гориво и боен товар), трябва съдът да развива колкото се може по-голяма скорост. 

Външно проблемите с енергетиката на "Адмирал Кузнецов" се проявяват и с многото излишен пушек при редица режими. По думите на някои специалисти непосредствена причина за дима може да бъде неизправност на автоматиката за управление на главната енергетична установка. Това не позволява да бъдат използвани оптималните режими за изгаряне на гориво.

Тези проблеми са само част от общите недостатъци на "Адмирал Кузнецов". Дългогодишната деградация на инфраструктурата, никога незавършената напълно бойна авионосна група и общото състояние на руския флот доведоха до загуба на значителна част от натрупания на предишните кораби опит с експлоатацията на самолетоносачите.

Кой е патронът?

Адмирал Николай Герасимович Кузнецов (1904-1974) е изтъкнат съветски военноморски деец. Той оглавява военноморския флот на СССР през 1939-1947 и 1951-1955 г. Благодарение на заповедта му за привеждане на флота в пълна бойна готовност вечерта на 21 юни 1941 г. Москва спасява корабите си и морската си авиация след нападението на нацистка Германия. Предотвратено е нахлуване в Кавказ по море. Кузнецов участва в Ялтенската и Потсдамската конференции на лидерите на съюзниците през 1945 г.

След войната обаче адмиралът е обвинен, че работи за западни разузнавателни служби. Признат е за виновен, но заради бойните си заслуги не е подведен под отговорност. Оневинен е след смъртта на Сталин през 1953 г.

През същата година Николай Кузнецов става първи зам.-министър на отбраната. Но бързо влиза в конфликт с министъра - маршал Георгий Жуков, с когото не се разбира още по време на войната. В края на 1955 г. е свален. Формалният повод е взривът на бойния кораб "Новоросийск", взел над 800 жертви, макар че тогава адмиралът е в отпуск по болест. Следващата година е понижен във вицеадмирал и пенсиониран.