2500 думи. Толкова произнесе новият президент на България Румен Радев, след като положи клетва пред Народното събрание. Тази негова реч няма да бъде запомнена, но това не е задължително лоша новина. Посланието за приемственост, отсъствието на краен популизъм и потвърдената евроатлантическа ориентация на България са безспорната добра новина. А липсата на посока за развитието на страната, баналните и понякога нищо неказващи обобщения, както и изреждането на очевидни проблеми без нито едно предложение за решение, са безспорната лоша новина. И след първата си реч пред Народното събрание Румен Радев си остава политическа загадка - президент, с чиито политически виждания и намерения българите все още не са запознати.

Този проблем би останал незабелязан, ако България беше в традиционна ситуация - стабилен парламент, стабилно правителство и стабилни четиригодишни управленски мандати. В последните години обаче България не е в такава ситуация. Усещането, че повече така не може, очакването за коренна промяна, както и повишеният градус на международната сцена, поставят по-високи изисквания към президента. Дори и само заради това, че след няколко дни ще назначи служебно правителство и де факто ще поеме управлението на държавата.

Очакваните послания

Когато Румен Радев спечели изборите за президент, световните медии съобщиха, че в България е победил проруският кандидат. Последваха няколко изказвания на Радев с искане за сваляне на санкциите срещу Русия, наложени заради анексирането на Крим. Последва и изявлението, че „над Крим се вее руски флаг“ и че реалността вече била такава. На този фон от новия президент на България се очакваше повече яснота по външнополитическата ориентация, която ще защитава. „България днес е член на Европейския съюз и НАТО. Членството в двата съюза е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос“ - тези две изречения целяха да внесат успокоение, че България ще има президент, който ще продължи линията на предшествениците си. А репликата, че „Обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена“ само затвърди това послание. Неспоменаването на Крим пък припомни, че „особеното мнение“ не е случайна реплика.

Радев не залитна в антиимигрантски или социален популизъм. Предупреди и за опасността да бъдат оставени „стотици хиляди българи без политическо представителство“, а партиите да станат „още по-зависими от лобисти и външни фактори“, ако парламентът приеме буквално текстовете от въпросите на проведения референдум. Всичко това са елементите на добрата новина: няма да има резки движения.

Румен Радев определи съдебната реформа като приоритет за следващото Народно събрание, спомена за „безнаказаната корупция и злоупотребата с власт“ и констатира, че „тук погледът на европейските партньори и този на българските граждани виждат едно и също“. В същото време допълни, че „само промяната в структурата на съдебната власт не решава проблемите в правораздаването". Така Румен Радев зае позиция, която да звучи добре както за мнозинството български граждани и международните партньори на България, така и за статуквото в съдебната власт. Именно с това започва лошата новина.

И много празни думи

В речта си Радев изреди очевидни за всички проблеми. От липсата на справедливост, пропастта между бедни и богати, контраста между столицата и селата, през корупцията, картелизацията в икономиката, административните тежести пред бизнеса, до липсата на ефект от увеличените средства за здравеопазване и образование, емиграцията и демографската криза. Не е първият, който изрежда тези проблеми - коментирани са многократно и присъстват в почти всички партийни програми. Не бе произнесено обаче нито едно предложение за решение. Нямаше дори и намек за посоката на необходимото развитие. Колкото и президентът да не е отговорен за изпълнителната власт, все пак е избран пряко от българите и от него се очаква да използва този авторитет.

Радев обаче не пожела да зададе посока. Сам се наводни с клишета, сред които се открои това: че „българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното“. Трудно ще откриете политик, който да не е произнасял подобни думи. От речта на новия президент научихме какви проблеми вижда в България, но не научихме какви решения предлага. Не научихме и какви приоритети ще постави пред служебното правителство, което ще назначи до дни. Научихме обаче, че може да бъде невъздържан - когато подхвърлянията към него от дясната страна на залата зачестиха, той повдигна глава от листовете и каза триумфиращо: „Имате още една седмица“. Което си е факт. Но не е достатъчен отговор на въпроса какъв президент ще има България от неделя.

Текстът е от Дойче веле.