Преговорите в Астана, на които Русия покани враждуващите страни в сирийския конфликт в понеделник, няма да приличат на тези от конгресите в Женева и Лозана от 1984 г., свикани в опит за постигане на съгласие за прекратяване на гражданаската война в Ливан. Още повече, че преговорите в казахстанската столица не са предшествани от примирие, какъвто бе ливанският случай. Всъщност, срещата в Астана, според Ливанския вестник Alnahar, е била замислена преди всичко като демонстрация на руското влияние и ролята на Путин за налагането на примирие. Когато руският външен министър Сергей Лавров припомни, че ако Русия не беше се намесила в сирийската война, Дамаск е щял да падне само за две седмици, той искаше да внуши, че

Русия, а не Иран, има правото да наложи своя дневен ред.

Според дипломатически източници, преговорите в Астана ще са само междинна среща, чиято цел ще бъде укрепване на руските позиции и получаването на решаващ коз за преодоляването на сирийската криза преди новата американска администрация да поеме близкоизточното досие. За успех ще бъде отчетен самият факт, че Москва и Анкара са успели да накарат 13 групи от опозицията да седнат на една маса с представители на режима, като по такъв начин са потвърдили легитимността му и бъдещото му участие в мирните преговори.

Във всички случаи обаче, конференцията в Астана няма да доведе до край на войната, дори ако предположим, че възвръщането на контрола върху Алепо с помощта на руските сили е укрепило позициите на Асад. Разногласията между Русия и Иран по въпроса дали да отправят покана за участие на САЩ, показват очакваните пречки от Техеран. Подобни проблеми са възникнали и във връзка с ветото на Иран за участието на Саудитска Арабия.

Всичко това показва, че организаторите на конференцията в Астана не са единствените, които ще определят параметрите на решаването на сирийската криза. Техните интереси имат съвпадения, но и различия. Това на свой ред показва, че въпреки утвърдилото се мнение, че администрацията на Обама е предоставила на Русия правомощията по преодоляването на кризата, това няма да е никак лесно. Още повече, че все още изходът от войната е неясен, въпреки настъпилите промени в съотношението на силите.

Режимът продължава да се нуждае от подкрепата на Иран и Русия не само за завладяване на територии, но и за тяхното удържане и контролиране. Според разузнавателните сведения, които се споделят в редица регионални столици, военната ситуация в страната продължава да е сложна, въпреки усилията на Москва. Войната не може да приключи, докато Иран и неговите съюзници – Хизбулла, както и шиитските милици от Ирак, Афганистан и Пакистан, продължават да се намират на сирийска територия. Същото важи и за Русия, която поддържа на сирийска територия четирихиляден контингент за защита и поддържане на двете военни бази и подекрепа на националната сирийския армия. Това е така, защото сирийският народ никога няма да се съгласи чужди сили да определят съдбата му.

Русия успя да удължи живота на режима на Асад с месеци и дори години.

Говори се и за руско-турска договореност Асад да остане на поста си дори до края на своя мандат през 2021 г., при положение че новата американска администрация няма друго намерение. Подобна перспектива обаче ще означава, че през всичките тези години конфликтът в Сирия няма да утихне. Това е така, защото Асад според самите сирийци е отговорен за смъртта на половин милион души и 11 милиона бежанци в страната и в чужбина. А не може да се постигне решение на една криза чрез запазване на първопричината за нейното възникване.

Какво по-конкретно може да се очаква от конференцията в Астана?

Преди всичко трябва да се отбележи, че Русия се е съгласила делегацията на въоръжената опозиция да бъде ръководена от лидера на Армията на исляма (Джайш ал ислям) Мохамед Аллуш – силна групировка, която Москва доскоро считаше за терористична. Москва е отстъпила и пред турското вето за неучастието на кюрдите, които ще бъдат представени от Демократическа партия на Сирийски Кюрдистан, а не от силния играч - Демократичен съюз на Кюрдистан с лидер Мохамед Мусалам. От своя страна Вашингтон също ще бъде представен чрез високопоставен дипломат.

Според някои сведения Русия се стреми конференцията да излезе с политически документи и е предложила да бъде сформирано правителство на националното съгласие, което да поеме задачата за изработване и внасяне на поправки в конституцията, на чиято основа да се проведат парламентарн избори. Това едва ли ще се хареса както на Дамаск и Техеран, така и на по-радикалното крило от опозицията. Това обаче не се споделя от умерената опозиция, която настоява за преходно правителсво с изпълнителни правомощия, както бе решено не конференцията в Женева.