Доскоро всеки, който споменеше в едно изречение банкера Цветан Василев и депутата Делян Пеевски, рискуваше да получи заплашително писмо, че ако не докаже твърдението си за някакви връзки между двамата, ще се наложи да се разходи до съда.

Отделни граждани, малко журналисти и още по-малко политици опитваха да обясняват на народа що е то задкулисие. Сега двамата цитирани господа успешно довършват тази работа и нагледно и собственоръчно разясняват на всички кой с какво разполага, как е била оплетена мрежата от скрити зависимости, коя държавна институция под чие влияние е и т.н.

Днес всеки, който се дразнеше от упоритостта на въпроса "КОЙ?", има повод да размисли. "Какво искате, нали Пеевски не стана шеф на ДАНС?" - този въпрос опитваше да обезсмисли недоволството на гражданите срещу модела на управление. А моделът сега сам ни се разкрива.

Както мирното съвместно съжителство между Пеевски и Василев, така и откритата война между тях са възможни само с активното спонсорство на държавата – и финансово, и институционално. Затова разлика между двете явления няма – както тандемът, така и сблъсъкът са еднакво грозни симптоми за състоянието на държавата ни.

Това не е футболен мач, в който да избереш дали да си на страната на Холандия или на Испания. Играчите сами са избрали да бъдат вкупом от другата страна.

Добра новина може да бъде само достигането на информацията до повече и повече хора. Остава надеждата поне част от тях да се впечатлят и да си зададат въпроса къде са били политиците Х или Y по време на завръзката на този трилър. И да наблюдават внимателно в момента реакциите на им – независимо дали са създали тази схема или пък са създадени от нея.

Самопризнанията

След като години наред в декларацията на Делян Славчев Пеевски четем, че притежава апартамент с два гаража, още един апартамент, къща с двор и опел Омега за 1000 лв, преди ден депутатът от ДПС Янко Янков обясни пред БНР, че „наистина Делян е човек с изключително добро материално положение.“

И сега като започнат едни съмнения... На кого да вярваш?

Преди четири месеца банкерът Цветан Василев изпрати открито писмо срещу публикация във в.“Сега“:

„Твърдението, че Цветан Василев е „кредитор" на Делян Пеевски и на майка му Ирена Кръстева, също не отговаря на истината“.

В петък обаче изпълнителният директор на банката Георги Христов каза, че „фирми, които се твърди, че са контролирани пряко или непряко от г-н Пеевски, са обект в момента на съдебни действия от страна на КТБ, както и други, които са длъжници в тази банка”. Разбираме, че има фирми, има и кредити.

Ден по-късно Пеевски обаче заяви пред „24 часа“ „нито аз, нито моето семейство имаме необслужвани кредити в КТБ. Той (изп. директор Георги Христов – б.р.) изнася неверна и лъжлива информация за клиенти на банката.“

Т.е. има фирми, има кредити, има клиенти.

Търговският регистър обаче твърди, че „няма намерени съвпадения по посочените критерии“, когато потърсиш данни за фирмите на Делян Славчев Пеевски. В същото време адвокат Николай Хаджигенов, защитник на един от обвинените за опит за убийство на Пеевски, цитира думите на прокурора: „Обвинението изтъкна показания на свидетеля 001 и на двама свидетели. По думите им те са дългогодишни служители на Пеевски“.

Има фирми, има кредити, има клиенти, има и дългогодишни служители. А е депутат и няма право на това. Нека самопризнанията продължават.

Отвъд костюмите

Най-маловажната част от тази история е как точно се развива войната между Пеевски и Василев. Дали ще има опит за превземане на фирми, дали ще има злоупотреба с политическа власт срещу другия, дали ще има откровено улични прийоми като опит за убийство, всичко това са отделни престъпления и нито едно от тях не бива да остава ненаказано.

Който и да е изход от войната обаче не променя играта. Затова този двубой не е мачът на гражданите. Те по-скоро трябва да се притеснят от дружното отбягване на темата от управляващи и опозиционни политици.

Не, това не са просто частни отношения, както звучи най-лесното оправдание за липса на позиция. Не са Пеевски и Василев най-важните имена. След тях ще дойдат други, после други и т.н., ако не бъде променена средата, която прави възможни подобни явления.

Възможността за концентрирането на толкова огромен икономически, политически и административен ресурс в ръцете на една група хора винаги ще ражда новите Пеевски и Василев.

Изключително неудобно е за политиците да си припомнят думите на Вежди Рашидов, които той като че ли изпусна миналото лято и не повтаря от тогава:

„Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари“.

И няма да е справедливо, ако имената останат само три – Пеевски, Василев и Доган (независимо дали е зад или пред тях). През последните петнайсетина години управляваха и други хора, а цитираната компания се чувстваше все по-добре.

Още по-неудобно е да бъдат припомняни и незаконно записаните думи на прокурор Николай Кокинов пред Бойко Борисов по адрес на главния прокурор Сотир Цацаров:

„Ти си го избра, не ми се подсмихвай, ти си го избра, а след туй...“

След туй всички виждаме какво става. Институциите работят само понякога и само срещу някои.

Единствената промяна е, че днес имаме самопризнания и разговорът по същество ще бъде по-лесен, защото примерите са налице. Остава наистина да има политици, които ще посмеят да поставят диагнозата открито и да обещаят на гражданите не просто разбиване на групировката, а на модела.