Очаквано президентът Румен Радев избра за първото си международно посещение Брюксел. С това той очевидно иска да потвърди още веднъж многократно декларираната си евроатлантическа ориентация и да опровергае критиците си, които се съмняват в нейната искреност.

През първия ден на европейския си дебют като държавен глава Радев показа, че умее да избягва конфликтните въпроси.

"Не това е темата", каза той за европейските санкции срещу Русия след срещата си с председателя на Европейския съвет Доналд Туск - поляк и твърд привърженик на ограничителните мерки, чието сваляне беше основна тема в кампанията на новия български президент. Той изобщо не я коментира на съвместния си брифинг с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

"Нека не обсъждаме сега това", отговори Радев на въпрос дали ще подкрепи Туск за следващ мандат на неформална среща на върха на ЕС, насрочена на 3 февруари в Малта. Европейските социалисти искат поста на полския десноцентрист за представител на левицата. БСП, която номинира Радев, не е казала дали споделя тяхното искане, изразено през миналата седмица от лидера им Сергей Станишев в интервю за Ройтерс.

Държавният глава нямаше категорична позиция и за номинацията на следващия български еврокомисар. Той само помоли и Комисията прие да изчака България да реши дали е по-добре номинацията да направи служебно правителство по време на предизборна кампания или редовно, което се очаква да бъде съставено след изборите.

Най-сетне президентът, спечелил над 60 процента електорална подкрепа с обещанията си за справедливост и прозрачност, обяви, че ще изчака с разсекретяването на стенограмата за кризата с КТБ от консултациите при предшественика му Росен Плевнелиев на 29 юни 2014 г. Разбираемо той посочи, че първо иска да я прочете. Но отказът за достъпа до този документ, който сайтът "Биволъ" вече е получил, има други мотиви - че Законът на класифицираната информация не позволява разсекретяването му.

Изчаквателната позиция на Радев по всички тези въпроси може да бъде оценена и положително, и отрицателно. Привържениците му вероятно ще видят в нея отговорното отношение на държавник, който не иска да вкарва страната в излишни конфликти. Критиците му ще видят нерешителност, шикалкавене, изневяра на предизборните обещания.

Аз като Радев мисля, че е рано за оценка. Както всички останали той трябва да бъде оценяван не по първите му думи, а по делата му. Струва ми се, че от първия си работен ден президентът разбира, че едно е да печелиш избори, а друго е да управляваш.

В едно Радев прилича на редица предшестващи го български лидери в европейските им дебюти: всичките му послания от Брюксел са за това какво България още иска от ЕС и какво той ще й даде. Няма нито дума за това какво България предлага на Европа, която е на кръстопът и в момента решава бъдещето си. Когато нейният модел е атакуван еднакво агресивно и отвътре, и от Изток, и от Запад.

Росен Плевнелиев е като че ли единственият български лидер, който не се сниши и заяви многократно ясна позиция в подкрепа на върховенството на правото и на европейските санкции срещу Русия и срещу анексията на Крим и подхранването на сепаратисткия бунт в Донбас. Плевнелиев беше печално самотен сред българските ръководители в защитата на идеята за Европа и българската принадлежност към нея, а не само на българския интерес от европейските фондове.

Сега президентът на България е нов, но българската потребителска нагласа за Европа-касичка си е старата. Тази нагласа сама кани "неуместните" въпроси дали изобщо ни е грижа за европейския проект, за неговите принципи и ценности и дали привързаноста ни към тях е истинска.