Кремълската телевизия вече не е същата, както преди. Вече отсъства вражеският образ. Доскоро всяка вечер се насаждаше тезата, че в Белия дом се намира най-големият противник на Русия. Там сега обаче се е настанил един истински супергерой. Този, който е разрушил “прогнилата американска система на елитите”, както го формулира телевизионният водещ Дмитрий Кисельов.

Човек, който е плюл върху глобалния антируски либерален интернационал, този, който уважава Москва и поради тази причина е клеймен от етаблираните медии. Така го формулира телевизионният водещ Дмитрий Кисельов. Някой, който като човек и християнин превъзхожда предшественика си и това е Доналд Тръмп, човекът на Русия в Белия дом.

Кисельов е нещо като главен пропагандатор на Кремъл. Иде ли реч за неговите врагове, той говори едновременно с подигравка и отвращение така, както никой друг. Зрителите още помнят неговото неделно предаване “Новини от седмицата”, когато Кисельов с нескрито удоволствие фантазираше, че всеки момент Русия може да превърне американски градове в радиокативен прах. Сега в предаването му не става ясно къде точно се намира врагът.

В края на януари Тръмп и президентът на Русия Владимир Путин за пръв път разговаряха по телефона. Според Кисельов това бил “най-жадувано очакваният телефонен разговор на планетата”.

Това, което Кремъл съобщи, би следвало да е изненадало както телевизионните зрители, така и Кисельов. Посочено беше, че по време на телефонния разговор Путин е припомнил, че “повече от два века страната ни е била подкрепяна от Америка”.

Странна формулировка. Като че ли никога не е имало студена война.

Изключително мъжко приятелство?

Сега за държавните руски медии е настъпил един вид меден месец. Надежда за едно изключително голямо приятелство между Тръмп и Путин, когато се опознаят лично. Това сред руснаците буди впечатляващи чувства. Едва ли има друга страна, която да се определя толкова много чрез отношенията си към Съединените американски щати, както Русия. Това беше по времето на Съветския съюз, така е и сега.

Точно десният идеолог Александър Дугин, който от години внушава неизбежен цивилизационен конфликт между Вашингтон и Москва, сега от телевизионния екран прозова да се погребе “досегашният праволинеен антиамериканизъм”.

“Когато Америка остави на спокойствие човечеството, тогава няма да има основание да я мразим”, заяви Дугин по близкия до църквата тв канал “Царград”.

Според него след Барак Обама всякакви либерални активисти в Русия губели финансовите си източници – хомосексуалисти, феминистки, привърженици на постмодернизма. Сега всички те биха могли най-много да се надяват на подаяния от Вашингтон за терапия на первезията си.

Смяната на властта във Вашингтон променя не само световната политика. Тя засяга и руската вътрешна политика, също и обществото, тъй като диктаторската система на управление на Путин още не е настроена към атмосферата на сегашния меден месец. За да се легитимира и да дискредитира вътрешният враг, години наред тази система генерира облика на всесилния отявлен враг отвъд океана.

Най-късно от масовите протести в Москва преди пет години Кремъл обяви собствената си страна за обсадена крепост. Такъв е животът и до днес. Неправителствени организации, които получават суми от чужбина, със закон се квалифицират като “чуждестранни агенти”, а опозиционери се дамгосват като “пета колона”.

Какво обаче означава за господството на Путин, когато вече няма да се насажда външна заплаха?

Путинизъм без враг е като християнството без сатаната.

“Бяхме в една обсадена крепост. Успяхме да я преодолеем и обсадихме крепостта на противника”, кзва Александър Баунов от московския “Карнеги център”, международна мислителница.

Сега мнозина във Вашингтон се чувствали като обсадени от Русия, съзират решаващо влияние на Москва върху изхода от президентските избори и търсят петата колона в собствената си страна. Баунов го нарича “путинизация на американската политика” – политическият противник Тръмп не действал по собствена воля. За Кремъл това е ласкателно, а руснаците само това чакали – най-сетне отново да заобичат Америка, смята Баунов.

Разочарование след еуфорията

Скоро обаче могат да бъдат попарени еуфоричните очаквания за една нова дружба между Кремъл и Белия дом. Веднага след избора на Тръмп за президент опозиционният политик Алексей Навални написа, че не разбирал защо на Тръмп възторжено се гледало като на един вид подарък за Русия. Навални изброява предизборни обещания на Тръмп:

- Стимулиране на нефтодобива в САЩ. Това означава нов спад на цените на петрола, а износителката Русия се стреми към завишаването им.

- Тръмп иска въоръжаване. Русия не може да си позволи нова надпревара във въоръжаването.

- Тръмп си избра за вицепрезидент - отявлен привърженик на противоракетната отбрана в Източна Европа. Русия реагира на подобна система алергично.

- Тръмп насажда страхове от исляма. Обратно – Путин твърди, че руското православие смята исляма за по-близък, отколкото западното християнство.

Преди всичко обаче според Навални американската външна политика се различавала от руската – не била автомобил рено, който се управлява от един човек.

Действително сега в Москва се проследява как инсктитуции на американската демокрация и гневни граждани ограничават полето за действие на Тръмп. За руските наблюдатели това е завладяващ спектакъл. Съдийка от Бруклин блокира указ, подписан лично от Тръмп. Такова нещо в Русия е немислимо.

Путин обича да се страхуват от него

И Путин знае, че отношенията с Тръмп могат да се усложнят и че Тръмп не определя сам американската външна политика. Защо тогава Кремъл не смекчи тона на възхита в контролираните от него медии?

“Защото на Путин се харесва, когато всички мислят, че той е довел Тръмп на власт. Цялата дискусия около хакерските атаки е по вкуса му. Харесва му, когато се страхуват от него”, казва московският политолог и биограф на Путин Станислав Белковский.

Ако се наложи, се търси нов отявлен враг - вътре в САЩ или зад граница. Изборът обаче напоследък намаля. Великобритания неизменно беше враг номер 2 – като страна в ЕС, която най-решително се застъпваше за санкции срещу Русия. Тя загуби това си виляние заради предстоящия Brexit.

Франция дори има шансове да се превърне в най-важния приятел на Москва в Европа при дясноекстримстката Марин льо Пен като президент. В западния свят остава само един. Казано точно – една.

Предпочитаните врагове изчезват един по един

Главният пропагандадор Кисельов вторачи взор във федералната канцлерка (Ангела Меркел – б. р.). Доналд Тръмп щял да избие от съзнанието й “германската надменност”. Миналата неделя вечер той й посвети цяло тв предаване с недостойни квалификации. След встъпването на Тръмп в длъжност изведнъж федералната канцлерка видимо се състарила. Е, имал предвид политически, ха-ха, вече демоде, така да се каже.

“Ако се взреш по-внимателно в нейната политика, то тогава лесно ще разпознаеш германската теза за липса на жизнено пространство (от епохата на нацистите – б. р.)”

За да разшири жизненото пространство, Германия на Меркел искала “буквално да погълне Украйна”.

Така дружба между Путин и Тръмп, лелеяна от много руснаци, може да роди един нов вражески образ, който няма да зарадва Германия.

А ако Путин и Тръмп не се разберат? При такъв вариант за мнозина руснаци има още една надежда, както пише политологът Алексей Макаркин: “Тръмп да се окаже един вид американския Горбачов, който напълно да разруши политическата система във Вашингтон.”

Авторът Кристиан Еш е кореспондент в Москва на сп. “Шпигел”, откъдето препечатваме публикацията му с незначителни съкращения. Преводът е на Клуб Z.