Какво е модерно днес? Да твърдим, че след "Брекзит" ЕС се разпада, че Тръмп е приятел на Русия (нищо, че току-що заяви, че Крим трябва да бъде върнат на Украйна), че Европа има нужда от “промяна”. Модерно е да обвиняваме бюрократичния европейски съюз за икономическите проблеми във всяка от 28-те държави. Днес в Европа е модерно да гледаме на другите с подозрение, да мислим за разпада на общото, тоест на ЕС, и да търсим всякакви варианти за спасение в тясното, тоест в националните граници.

Безпаметност, късогледство, дребнавост?

Има прекрасна българска поговорка “Власите се давят накрая на Дунава”. Днес тя е еднакво валидна за Европа и за родината ни. Днес почти никой не споменава простия факт, че ЕС е най-мощната икономика, стабилен съюз, който отчита интересите на 28 държави и пази мира и перспективата на над половин милиард души. Малко от нас изглеждат благодарни на ЕС, че отвори вратите си за народите от Източна Европа и че прояви историческа солидарност, като чрез европейските фондове стимулира националното им развитие. Гърците изляха тонове ненавист срещу ЕС, който изсипа стотици милиарди евро във фалиралата гръцка икономика и спаси перспективата за 11 милиона души. В Испания, Италия, Португалия, Франция и Холандия паракомунистически, фашистки и крайнодесни движения със съмнителен произход и отсъстващ политически интелект се изправят срещу националните държави и още по-агресивно атакуват ЕС и европейските институции.

Политически гниди като Найджъл Фараж във Великобритания се хранеха десетилетия от европейските данъкоплатци, за да станат политически въшки в собствената си демокрация. Във Франция една, по данни на френските и европейски медии, корумпирана от Кремъл профашистка партия като Националния фронт мъти водата в една от най-стабилните, развити и важни световни демокрации. Нацистка партия е на път да пробие в Германия? В Източна Европа, например в България, постокумунистически проксита на издръжка от Кремъл организират параполитически структури и се опитват да подменят националните елити.

Днес гражданите на ЕС имат повече, отколкото майките и бащите са можели да мечтаят в следвоенна Европа. Живеят в мир, имат перспектива. И въпреки това Европа е обхваната от безпаметност, от инстинкт за саморазрушение и от бесове.

Да отричаме ли проблемите?

Разбира се, че не! ЕС е бюрократичен и тромав. В него има корупция, а социалните системи на европейските демокрации, особено на тези в западната част на континента, са натоварени от разглезени граждани, които приемат труда за все по-неестествен, а недоволството за все по-естествено. Националните и европейските политически елити са нерешителни, неподготвени и твърде често изнасят на европейско ниво най-лошите черти на собствените нации и общества. ПР-ът заменя политиката в европейски мащаб, а лидерството е отстъпило на самохвалството.

В ЕС има силни антиевропейски настроения. Не можем и не трябва да отричаме това. Важно е европейските лидери да разберат откъде идват страховете, да успокоят обществата си и да предложат оптимизъм, перспектива, като посочат пътя на икономическия успех и просперитета за европейците. Това е напълно възможно. БВП на Европа per capita почти 20 трилиона евро. За сравнение този на САЩ е около 16 трилиона евро, а на Русия 3 трилиона евро.

Очакванията са европейската икономика да расте с около 1.5% годишно. Това значи, че в следващото десетилети ЕС ще продължи да бъде най-могъщата икономика на планетата. Затова всеки, който лансира антиевропейски настроения, застава срещу стабилността и добрата перспектива за всеки гражданин на ЕС.

Новото антиевропейско мнозинство в България?

У нас левицата представи една неуспешна президентска кампания на ГЕРБ за “промяна”. Сега под предтекста, че предлага “продължение на промяната”, БСП иска да напълни новото Народно събрание с хора с подчертано антиевропейски профил. Корнелия Нинова дефакто подмени брюкселската проевропейска левица на г-н Станишев с обърната към Кремъл посткомунистическа партия.

Без да споменавамe имена (соченето с пръст е невъзпитано), се вижда, че яростни политически протежета на режима в Кремъл влизат в листите на БСП. Мнозина от тях са членове на “българското” “Национално движение Русофили”. Последното не е организация, която работи за културно сътрудничество и приятелство с Русия. То е формирование, което защитава разбирането, че “социалният и икономическият напредък на България е неразривно свързан с развитието на българо-руските политически отношения” и има за цел да влияе на решенията на Народното събрание и българските институции. Русофилите си поставят официалната цел да засилят “присъствието на Движението във висшите учебни заведения” и да “се потърси подкрепата на Св. синод на БПЦ на дейността на Движението, насочена към духовното израстване на младото поколение”. Според тях отношенията с Русия са “един от главните стратегически вектори в националната политика на България”.

Целите на българските русофили са неприкрито насочени към защита на националните интереси на Русия в България и това е подчертано в официалните документи на организацията. Движението е формулирало и целта “Реализиране на значимо гражданско влияние в изборите на централни и местни органи на власт в подкрепа на кандидати с ясна и положителна визия за развитието на връзките с Русия”.

На фона на така формулираните цели на русофилите дори безродният квазинационален и паралиберален дневен ред на познатите като “соросоидни” формирования изглежда възпитано формулиран. И двата вида формирования имат сходни цели – създаване на фалшив национален елит и вкарване в българските институции, университети и дори в църквата на зависими хора и протежета. Едните работят за частни интереси, а другите за националните интереси на Руската федерация. И двете гледат на България като на политически полигон, като на територия, не като на национална държава, която има собствени интереси и собствен дневен ред.

Протежетата на Кремъл, до вчера яростни привърженици на Тръмп (преди да каже, че очаква Русия да върне Крим на Украйна), представят ЕС като слабо, разпадащо се наднационално формирование, чиято дезинтеграция трябва да се насърчава. Отслабването на евросъюза се очаква да създаде политически и икономически вакуум в страни като България и съответно предпоставки Русия да реализира историческите си амбиции – за контрол върху определени държави в Източна Европа, една от които нашата. Това е очевидно невъзможно в Литва, Латвия и Естония, а арогантността и агресията на Кремъл вече превърна Украйна във враждебна за Русия страна. Затова държави с отслабен национален интегритет и с податлив на корупция политически елит като българския са в центъра на геополитическите амбиции на Кремъл.

Влизането на русофилите на водещи места в листите на БСП за парламентарните избори, в местната власт и във всички възможни институции е напреднал проект за промяна на политическия курс на България. На парламентарните избори политическите русофили имат ясна цел – създаване на антиевропейско мнозинство в следващото Народно събрание.

Такова трябва да се реализира чрез водена от БСП управленска коалиция, в която влиза коалицията “Обединени патриоти” (изцяло или с поне две от партиите в нея – "Атака" и ВМРО) и която получава мълчаливата парламентарна подкрепа на ДПС (за да избегнем патриотарски дискомфорт). Една от целите на такава е на корупционна основа да преформулира концепцията за държавност и посоката на развитие на България. Сред основните цели на новото антиевропейско мнозинство са легитимирането на териториалното разширяване на Русия (тоест на анексията на Крим), свалянето на икономически санкции срещу Русия и стартиране на всички възможни полезни за Русия енергийни и икономически проекти в България. С други думи, за България е написан молдовски сценарий. Следва да бъде създадено политическо мнозинство, което да създаде криза в отношенията България–ЕС.

Водената от Корнелия Нинова левица е организационно и идейно подчинена на описаните по-горе цели. В сегашния си вид БСП е пригодена да работи като политическо прокси на чужди национални интереси. За целта в БСП бе реализирано “обновление”, като от листите бяха извадени неудобни за Корнелия Нинова социалисти. Вътрешнопартийният болшевизъм стигна дотам, че предишният председател на партията Михаил Миков бе изваден от партийните листи. Друг “наказан” е бившият военен министър Ангел Найденов. Те са заменени от деца и внуци на партизани и известни фамилии от комунистическата номенклатура.

Те идват в подходящия момент и съответстват напълно на сталинистката политическа лексика, която използва Корнелия Нинова. “Искаме поименно списъка на българските предатели, подкрепили споразумението СЕТА”, така се обърна г-жа Нинова към подписалите споразумението за свободна търговия с Канада.

“Предатели” са тези, подписали се под възможността българските фирми да изнасят стоки и услуги в Канада. Не са предатели обаче тези, които са записали в програмата на БСП “държавна подкрепа за АЕЦ „Белене“ и “директна газова връзка с Русия”. Тоест за соцпартията на г-жа Нинова не са “предатели” тези, които искат България да плати на Руската федерация десетки милиарди долари за напълно ненужна нова ядрена централа и за газова инфраструктура, която обслужва руското изискване да бъде заобиколена Украйна.

Запомнената като корупирана Тройна коалиция на БСП, НДСВ и ДПС би изглеждала като коледно празнество на фона на антиевропейско мнозинство, за което работи БСП. Водената от Станишев тройна коалиция никога не постави под съмнение членството на България в ЕС, развитието ни като европейска страна и мястото ни в НАТО. Тя търсеше реализация на руските енергийни проекти, но в крайна сметка в закономерно краткия си премиерски мандат Пламен Орешарски (финансов министър на Тройната коалиция) взе решение за спиране проекта “Южен поток”.

Такава е промяната, която БСП описва като “задължителна”. Тя е истински и неприкрит опит да бъде променена посоката на развитие на България. Новата посока е Североизток, а първата стъпка към нея е създаване на антиевропейско мнозинство.