Заплати и пенсии, пенсии и заплати – ей това ще слушаме още месец. Първокурсникът по право Йоан, който уби 15-годишно момче, дали го направи, за да спаси от гладна смърт баба си с ниската пенсия? Или защото на родителите му не са достигали пет лева за таксата в частното училище и се е налагало да убие и ограби друг ученик в името на образованието си? Онова дете, което ритна смъртоносно в корема друго дете, дали го направи, защото не е хапвало от дни и от глад не може да преценява какво прави?

В джунглата се убива от глад. Тук от деца се ръгаме с ножове, ритаме до смърт, трепем се по магистрали, бием се на кръстовища – от какво? От ниските си заплати или от ниските пенсии? Децата – от ниските какво? Живеем в джунгла, в която всеки крещи, заканва се, скърца със зъби, обижда, наранява, ранява, убива случайно срещнати непознати хора, а партиите са решили, че най-големият проблем на тази територия са ниските пенсии и заплати.

Ако бабата и дядото на Йоан започнат да получават не 200, а 300 лева пенсия, това какво подобрява? Всички около момчето са знаели, че той е убиецът. Родителите, съучениците, учителите. Но ничия съвест не е проговорила две години – защото в България са ниски заплатите и пенсиите или имаме друг проблем? Ако родителите на Йоан имаха доходи за четири луксозни коли, а не само за два луксозни автомобила, два пъти по-малка ли щеше да е възможността да укриват сина си? Или два пъти по-голяма и тогава нямаше никога да стане известно, че момчето е убило, защото щеше да има достатъчно пари за запушването на достатъчно усти.

Всичките тези боища и побоища по българските улици, училища и паркове доста си приличат с боищата и побоищата за влизането в партийните листи – на всяка цена, в която да е листа, без значение кого стъпкваш, чий живот осакатяваш или прекратяваш, само и само твоето его да е водач в листата, в политическата интрига, в играта, в случайната среща с някой изпречил се на пътя ти.

Но всичкото това няма нищо общо с предизборните програми на партиите, които се свеждат до някакви числа на минимална заплата и пенсия. Проблемът ни е много по-голям и няма как да се оправи с петдесетина лева по-горе или по-долу. Изпуснали сме по-важни неща – хората сме изпуснали, децата не сме сложили в сметките. И безмълвно сме се договорили за някакъв нов чл. 1, който гласи, че тази страна се управлява от безнаказаността, затова на всеки е позволено да прави каквото иска и както иска.

Коментарът на Веселина Седларска е публикуван на сайта "Редута".