И решиха жителите на столичния район "Младост" да разчупят шаблона. Умориха се от политическите спорове, изнервиха се от протестите, подразниха се от шума около застрояването на няколко частни терена, които досега са били зелени площи. Дотук добре.

И решиха жителите на столичния район "Младост" да гласуват нестандартно. Напук на половин милиард инвестиции в инфраструктура, напук на Бизнес парка и метрото, напук на новите булеварди и южни дъги и напук на цялата политическа класа. Лошо няма – демокрацията дава това право.

Какво обаче избраха?

Жена, чиито най-малък проблем е, че е фризьорка. Жена с нулев управленски опит, никаква експертиза и странен образователен ценз. Жена с редица нарушения на закона още преди вписването си като кмет, свързани с излизането й от фирмите, в които участва и с представянето пред Агенцията по вписванията и общинската избирателна комисия на документи с невярно съдържание. Жена, която разпрати до училищата в района заповед за организиране на парламентарни избори в... два тура.

Накъде ги води изборът им?

Колкото и смешно да звучи – към "Млекзит". Кметицата, яхнала вълната на недоволство срещу строежите в квартала, начерта бъдещето му на град, издържащ се от разрешителни за строеж. И то град, който, между другото, би бил шести по големина в България. Десислава Иванчева - така се казва фризьорката-кметица, хвали и уважава инвеститорите в район "Младост", но уволнява главната си архитектка, която е одобрила проектите им.

И да, разбира се - "Млекзит" е невъзможен.

Не защото фризьорката няма смелостта и липсата на достатъчно интелект, за да инициира такъв ход. А защото законът не го позволява. Но изказването е достатъчно ужасяващо само по себе си – двеста хиляди души са управлявани от човек с абсурдни умения и още по-абсурдни представи за функционирането на район, град, държава, институции и закон.

Защо обаче това ни интересува точно сега, нали идват парламентарни избори?

Поради очевидното желание на голяма част от българските избиратели също да разчупят шаблона. Поради досадата от натрупаното говорене за магистрали и пречиствателни станции, поради умората от непрестанните разговори за еврофондове и публични инвестиции и напук на макроикономическите показатели на страната, нареждащи я на челните места в ЕС по редица показатели.

Поради очевидното желание на голяма част от българските избиратели също да гласуват нестандартно. Напук на икономическия растеж, напук на разплатените далавери на прехода и чистия хоризонт пред инвестирането на публични финанси само и единствено в приоритетните сектори като образование и сигурност. И напук на цялата политическа класа.

Какво обаче биха избрали?

Нека изброим няколко факта за новото лице на българската левица – лидерката на БСП г-жа Корнелия Нинова. Назначена от правителството на Иван Костов в „Техноимпекс“ и впоследствие приватизирала дружеството за себе си. Назначена от правителството на Сергей Станишев за заместник-министър на икономиката и в борда на Пловдивския панаир, откъдето 383 000 евро заминават към лобиста Хохегер, доказано подкупвал с парите австрийски политици. Уволнена от правителството на Станишев заради корупционен скандал, за което самият Станишев получава похвали от говорителя на Европейската комисия, който нарича уволнението „положителна стъпка в борбата с корупцията“.

Накъде би повел тези хора изборът им?

Не е ясно, но „екзит“ със сигурност присъства в уравнението. Заявките на г-жа Нинова за вето по въпроса със санкциите срещу Русия (на това е посветен и първият дизайнерски постер в интернет кампанията й), същевременно премълчавайки предното разполагане на сили на НАТО в Черно море, за което вече има остри реакции на руската страна. В случая поговорката „от два стола – на земята“ би паснала прекрасно, стига да не ставаше дума за съдбата на цяла една държава и цял един народ.

И да, разбира се, вето от страна на Корнелия Нинова няма да бъде наложено.

И то не защото г-жа Нинова няма липсата на политическа експертиза и „смелостта“ да го наложи. А защото след изборите кампанията ще е свършила и ще започне връщането в реалността. Реалност, в която България е член на политически и икономически съюз, обединяващ в себе си най-развитите и утвърдени демокрации в света. Реалност, в която България е член на най-големия отбранителен военен пакт в историята. Реалност, в която България няма друг шанс и друг логичен избор - освен ЕС и НАТО. Реалност, в която ЕС и НАТО функционират по правила и закони, които г-жа Нинова тепърва трябва да опознава. И в които не пише нищо за „привикване на килимчето“ на евродепутати заради гласувана резолюция за бежанците или пък за „национални предатели“, които подкрепят гласуваното от над 470 евродепутати споразумение с Канада.

„Гледай "Младост", мисли за България“ би бил прекалено шаблонен лозунг в случая, а и едва ли някой в Силистра се интересува от бъдещето на бившите площи на РУМ-а в някакъв столичен квартал.

Но колкото и еретично да звучи за жителите на този столичен район – хубаво е, че "Младост" направи такъв избор. Хубаво е, че фризьорката Десислава Иванчева стана кмет и в пълна степен показва докъде може да доведе експериментът и екзотиката в политиката, ходенето за гъби или пък пасивното „абе, те нашите и без мен ще бият“. Е, този път „нашите“ от смислените политически партии не биха. Би фризьорката.

И да, паралелите между фризьорката Иванчева и ездачката Нинова са плашещи. И докато не всички живеем в "Младост", всички живеем в България. А в каква България ще живеем наистина зависи от всеки един от нас – сега може би повече от всякога.

А гъби и екзотика ще има и след изборите, сигурен съм.

* Георги Харизанов е изпълнителен директор на Института за дясна политика. Подзаглавието е на редакцията.