България застана твърдо зад кандидатурата на Доналд Туск за втори мандат на поста председател на Европейския съвет, реши днес служебният кабинет.

Правителството уточни каква да е и позицията на България по темите за развитие на ЕС след "Брекзит" и останалите тези, които ще се обсъждат от правителствените ръководители на съюза на среща в четвъртък и петък в Брюксел. 

Преди ден вицепремиерката, която отговаря за българското председателство на ЕС през 2018 г. Деница Златева, не отговори България би подкрепила Туск за втори мандат начело на Европейския съвет. По думите й това ще бъде съобщено от президента Румен Радев, който ще представлява страната ни на срещата на върха на съюза в четвъртък и петък в столицата на Белгия.

През февруари десноцентристът Доналд Туск (59 г.), бивш премиер на Полша, чиято партия "Гражданска платформа" вече е в опозиция, се кандидатира за следващ мандат като председател на Европейския съвет. През миналата седмица обаче управляващите в страната му консерватори номинираха за негов приемник евродепутата Яцек Сариуш - Волски (68 г.), който доскоро също като Туск беше член на "Гражданска платформа" и на Европейската народна партия. 

Туск е проевропейски политик, докато правителството на консервативната партия "Право и справедливост" в Полша е евроскептично. То е в обтегнати отношения с ЕС, който го постави под наблюдение заради опитите му да ограничи правомощията на Конституционния съд. 

 
Позицията ни е, че в условията на безпрецентния брой кризи, пред които е изправен ЕС днес, Туск изпълнява успешно важната функция да бъде пазител на единството на Съюза и на неговите основополагащи принципи. Това са мотиви, с които България ще подкрепи Доналд Туск за втори мандат начело на Европейския съвет, съобщиха от правителствената информационна служба. 
 
В рамките на Европейския съвет ще се проведе и Среща на държавните и правителствени ръководители във формат ЕС-27, чиято основна тема е подготовката на Римската декларация за бъдещето на ЕС. България е за запазване единството и целостта на Съюза, които да не се нарушават чрез диференциране на целите на интеграцията или преминаване към някакъв вид „многоизмерна Европа“/„Европа на скорости“. На тенденциите за фрагментиране на Съюза следва да се противодейства чрез преодоляване на различията и постигане на съгласие по общите цели.
 
В частта „Миграция“ ще бъде направена оценка на изпълнението на насоките, дадени на неформалната среща на държавните и правителствени ръководители в Малта на 3 февруари. Очаква се Европейският съвет да насърчи усилията за бързо прилагане на всички аспекти на всеобхватната миграционна политика на ЕС. Позицията на България е, че осигуряването на пълен контрол върху външните граници е от първостепенно значение и следва да бъде постоянен водещ приоритет на ЕС, изискващ солидарна подкрепа за държавите-членки на предна линия.
 
Приоритетно ще бъде обсъдена ситуацията в Западните Балкани в сектиро "Външна политика". България ще потвърди изразяваната и до момента позиция за подкрепа на политиката на разширяване на ЕС към всички страни от Западните Балкани, но ще подчертае, че напредъкът на всяка страна следва да се основава на индивидуалните й постижения по изпълнението на необходимите критерии.
 
По темата „Работни места, растеж и конкурентоспособност“ се очаква Европейският съвет да потвърди мерките, необходими за по-нататъшно насърчаване на инвестициите, икономическия растеж и заетостта, с цел гарантиране на устойчивост на положителните икономически тенденции в европейските икономики. България ще подчертае значението на тези мерки както за устойчивостта на европейския социален модел, така и за повишаването на релевантността на ЕС за европейските граждани.