Иво Христов и "атакистите" - дружно в битката за реабилитация на нацизма и сталинизма

Двама известни съвременни историци, британецът Дейвид Ървинг и руснакът Андрей Фурсов, спокойно могат да бъдат наречени ревизионисти близнаци. Единият се прочу с това, че отрече холокоста, а другият с възхвалите си на Сталин и сталинизма. И ако Дейвид Ървинг беше подведен под съдебна отговорност, Андрей Фурсов живее необезпокояван, хвали съветския сатрап, гостува в България и дори през миналата година изнесе лекция в Софийския университет.

И двамата имат горещи последователи у нас. Трудовете на Ървинг често се цитират от някои от идеолозите на т. нар. Обединени патриоти, а кандидатът на БСП в предстоящите избори Иво Христов, не крие възхищението си от Фурсов. Твърди, че е негов ученик, ляга и става с неговите тези, а през миналия октомври дори получи високата чест да седне в университета зад катедрата на подиума до руския апологет на Сталин. 

В началото на този век английски съд установи, че Дейвид Ървинг е активен отрицател на холокоста, антисемит и расист, който настоятелно и многократно е манипулирал и изкривявал историческите факти заради собствените си идеологически пристрастия. Освен това съдът реши, че Ървинг без основание представя Хитлер в добра светлина, преди всичко в отношението му към евреите.

През ноември 2005 г. Ървинг беше арестуван в Австрия по обвинение за отричане на холокоста в две речи през 1989 г. През февруари 2006 г. беше осъден на три години затвор, но беше освободен предсрочно през декември същата година.

За разлика от британския ревизионист и отрицател на холокоста, който все пак за известен период търка наровете на австрийски затвор, руският му колега Андрей Фурсов продължава свободно да ни трови с панегериците си за Сталин. В последното си интервю преди няколко седмици за VIA EVRASIA и "ГЛАСОВЕ" Фурсов казва:

"Трябва да се знае, че 30-те години, които погрешно се свеждат до т. нар. Сталински репресии, са много сложен период. От една страна, това е последното десетилетие на руското “смутно време”, започнало през 60-те години на XIX век, а от друга - финалът на революционния процес от 1917 г., своеобразна “студена гражданска война”.

Генезисът, младостта на всяка социална система винаги е жестока и агресивна. Същевременно това е периодът на колосални социални възможности, перспективи за огромна маса от населението. Сталинската индустриализация се превръща в мост към бъдещето за преобладаващата част от съветските хора. Да, това са сурови и жестоки времена, но страхът не е бил доминанта, както антисталинистите и антисъветчиците се опитват да ни внушат."

За този дезинформатор - не мога да го нарека историк, макар че се кичи с титлата "академик", излиза, че ГЛАДОМОРА или масовите убийства на украинци в онзи период е някакъв незначителен щрих от пейзажа. Броят на загиналите е приблизително същият, както на загиналите евреи по време на Втората световна война. Дейвид Ървинг е осъден за лъжите си, Фурсов необезпокоявано ги разпространява в България. И какво пише нататък:

"Баща ми, който през 1937 г. е бил на 25 г. и по това време е следвал в академията “Жуковски”, на моя въпрос за страха през 30-те години каза: “Чуй музиката от 30-те. В условия на страх не може да се роди такава музика.” 30-те години са преди всичко социален ентусиазъм, взрив на съветския патриотизъм и устрем към бъдещето. И, разбира се, на всички нива остра социална борба за това бъдеще."

Действително в началото на 30-те години, за да рекламира социализма в Съветска Русия, Сталин успява да убеди няколко гениални руски творци да се завърнат в Русия. Сред тях е великият руски пианист и композитор Сергей Прокофиев. Той пише някои от най-значителните си произведения тогава. Но каква е цената? Никой или поне аз не съм чел, не е описал трагедията на този човек. Заради решението му да се върне в Русия съпругата му прекарва осем години в съветски концентрационен лагер. Осем години! Извергът и композиторът умират на една и съща дата - 5 март 1953 година. Какво ли му е било на Прокофиев в последните дни и часове на живота му? Каква е била тежестта на вината, която съм убеден, го е съсипвала? Едно неразумно решение да повярваш на Сталин е довело до каторга за Лина Прокофиева. Тази испанска оперна певица все пак би трябвало да е благодарна на 5 март. Тъжното е, че умира мъжът ѝ, но умира и нейният мъчител. И това е означавало...

И това е означавало край на ГУЛАГ-а. 

Но да цитирам друг пасаж от интервюто на нарочения историк Андрей Фурсов:

"Антисъветчиците, включително и призоваващият да се живее не в лъжа, но почти постоянно лъжещият Солженицин, рязко завишават цифрите на репресираните, говорейки за десетки (с подобна бездоказателственост, защо не и стотици?) милиони репресирани. И това, без да казва, че мнозина от репресираните, сред които и т. нар. стари болшевики, изобщо не са невинни жертви. Бухарин, Зиновиев и Тухачевски са до лактите в кръв – невинни жертви? Да не говорим за лежащите в ГУЛАГ не по политически причини, каквито са мнозинството."

Това вече преминава всякакви граници на историческа почтеност и на човешки морал. Като извадени под индиго от текстовете на Дейвид Ървинг са тези думи на руснака. Двамата "учени" се опитват да ни внушат, че ГУЛАГ на Сталин и концентрационните лагери на Хитлер са били просто малко по-строги балнеолечебни санаториуми. Дори не ми се коментира.

Какво ли ще стане, ако БСП и "Обединените патриоти" победят на изборите и съставят правителство?

Покана към Ървинг и Фурсов да разкажат пред Народното събрание как досега са ни лъгали за Хитлер и Сталин? Какво ли ни чака?