Газпром е най-големият доставчик на природен газ в ЕС. И има добри шансове да запази тази позиция. Още повече, че сега руският държавен концерн значително увеличи тези си шансове, представяйки на ЕК предложения, които му осигуряват трайни позиции на този перспективен пазар.

Поражение? Нищо подобно.

Някои руски наблюдатели побързаха да оценят действията на дългогодишния монополист като капитулация, а и самият Газпром подсилва това впечатление, като си мълчи за договореностите с ЕС. Истината обаче е, че тези договорености не само слагат точка на антимонополното разследване на ЕС срещу Газпром, започнало още през септември 2011, но и отварят нова страница в дейността на концерна на европейския пазар.

Но нека се върнем малко назад. Брюксел стартира антимонополното разследване срещу Газпром, след като заподозря концерна, че злоупотребява с монополната си позиция, изградена още по съветско време на газовите пазари в осем страни-членки на ЕС - трите балтийски републики, България, Унгария, Полша, Словакия и Чехия. След анализ на конфискуваните документи ЕК стигна до извода, че стратегията на Газпром на пазарите в Източна и в Централна Европа е била насочена именно към тяхното фрагментиране и изолиране един от друг. За целта Газпром е вписвал в договорите за доставка преки и косвени ограничения за препродажбата на природния газ, като освен това е възпрепятствал изграждането и използването на трансгранични газопроводи.

През април 2015 ЕК представи на Газпром списък със своите искания, след което двете страни се заеха да търсят взаимноприемливи компромиси. В резултат от този труден, но конструктивен диалог Газпром съгласува с Брюксел списък с ответни предложения. Без да навлизаме в подробности, можем да обобщим, че с тези предложения руският доставчик де факто признава претенциите на европейския регулатор и поема задължение да извади от договорите си всички ограничения за трансгранична търговия с природен газ. Газпром обещава също така да съдейства активно за интеграцията на отделните източноевропейски газови пазари, особено на българския, в единния газов пазар на ЕС. Освен това руският концерн се съгласява да предостави на своите източноевропейски клиенти възможността да преразглеждат по-често цените, ориентирайки се по котировките на западноевропейските пазари. Газпром се отказва и от всякакви финансови претенции към България във връзка с прекратяването на проекта "Южен поток".

Четейки дългия списък с предложенията на Газпром (всъщност става дума за отстъпки), човек може да остане с впечатлението, че руският гигант е претърпял пълно поражение. Че се е предал, приемайки всички условия на другата страна. Но истината е друга: Газпром капитулира не пред противника си в този спор, а пред реалностите на 21 век.

Край на постсъветския бизнес-модел

В ЕС е в ход формирането на енергиен съюз с общ газов пазар, а постсъветският модел на фрагментираните източноевропейски пазари отива в историята. При една такава ситуация би било глупаво да се вкопчваш в остарели схеми и принципи. Така че: постигайки компромис с ЕК, хората, които взимат решенията в Москва, проявиха професионализъм и далновидност.

Сега процедурата е такава, че в рамките на близо два месеца всички заинтересовани страни от ЕС трябва да одобрят предложенията на Газпром. В концерна са наясно, че ако те бъдат приети, конкуренцията ще се засили, а рентабилността ще намалее. Ще намалеят и възможностите за оказване на политическо влияние. Но от друга страна, отказвайки се от предишните си практики, руският гигант ще допринесе значително за ускореното изграждане на общ европейски газов пазар и така ще направи природния газ още по-привлекателен за европейците. А това гарантира стабилно търсене за десетилетия напред. Търсене, което Газпром с удоволствие ще задоволява.

Казано накратко: съгласявайки се на отстъпки в Източна Европа, Газпром разкъса Гордиевия възел и даде мощен импулс за развитието на бизнеса си в Европа. А паралелно с това показа, че Москва и Брюксел са способни да се договарят.

Материалът е публикуван в "Дойче веле".