С бившата министърка на правосъдието и водач на листата на ГЕРБ в Пазарджик Екатерина Захариева разговаря Стефан Миланов.

Г-жо Захариева, в предизборната програма на ПП ГЕРБ пише, че ще работите за нова Конституция, с която да отпадне имунитетът на депутатите срещу наказателно преследване, нов Антикорупционен кодекс и Единен орган за борба с корупцията. Какви промени точно предвиждате?

Наистина предвиждаме да инициираме разговора за промени в Конституцията. Наивно е да се мисли, че това е по силите на една политическа сила, особено ако ще се върви към свикване за последен път на Велико народно събрание, което да се самопремахне. Досега е имало четири поправки в Конституцията в глава съдебна власт, но въпреки това винаги е имало предложения за още по-сериозни редакции, а свикването на Велико народно събрание е било дежурното оправдание те да не се поставят на дневен ред.

Конкретна цел от нашата предизборна програма е да премахнем имунитета на народните представители. Нека вземем казуса с депутата от ДПС, който бе обвинен в хулиганство и неизпълнение на полицейско разпореждане. Дори за такива случаи парламентът трябва да се произнесе за свалянето на имунитета. Вярваме, че всички български граждани трябва да са равни пред закона, и за да имаме наистина върховенство на правото, е повече от естествено всеки български гражданин да отговаря по еднакъв начин за неправомерните си действия. Нелепо е ако депутатът шофира пиян, целият парламент да решава дали да позволи наказателно преследване. В много от случаите на отнемане на имунитет, става дума за деяния, които нямат нищо общо с пряката парламентарна дейност на съответния депутат. Падането на имунитета не отнема свободата на народния представител да изразява лично мнение от трибуната.

Мисля, че е време и да намалим парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, каквито са очакванията на обществото. Повечето конституционалисти мислят, че това не може да стане с обикновено народно събрание, но аз съм на обратното мнение.

Предлагаме и да обсъдим не е ли време за намаляване на броя на депутатите по начин, който да не ощети представителството на всеки български гражданин в парламента. Конституционният съд отхвърли този въпрос от референдума с мотива, че е нужно Велико народно събрание, което вече няма да е пречка.

Не беше лесно с 84 депутати през 2015 г. да бъдат приети промените в Конституцията, които бяха направени преди всичко не в резултат на европейски изисквания, а от нас самите. Резултатът е налице – промените станаха факт, и то в най-фрагментирания парламент от началото на политическите трансформации в България. Новите конституционни текстове бяха оценени положително и от партньорите ни в Европейската комисия. Обмисляме и нов единен антикорупционен орган.

Идеята за антикорупционен орган не припокрива ли законопроекта на Меглена Кунева, който безапелационно бе отхвърлен от НС? Какво е новото?

Аз вярвам, че хората си спомнят какво се случи със закона, подкрепиха го само ГЕРБ и РБ и гласовете ни не стигнаха. Защо е важно да има единен антикорупционен орган? Защото в момента информацията се събира и обработва от различни държавни структури, които работят добре всяка за себе си, но общият ефект е слаб. И как да е иначе, като декларациите за публичност на имущество са в Сметната палата, конфликтът на интереси се следи от едноименната комисия, а имаме и още една за незаконно придобитото имущество. Всички тези институции трябва да работят като една смазана машина, за да имаме реални резултати, както гласи и слоганът на ГЕРБ. Разликата със закона на Кунева бе, че тя предвиждаше изцяло нов орган, докато ние мислим да обединим сега съществуващите институции под шапката на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която се оказа най-ефективна. Така работата няма да спре, докато бъде създадена новата структура. Трябва да сме безкомпромисни в тези усилия, защото иначе няма как обществото да постави знак за равенство между справедливост и правосъдие. Ето и тук идва и другата ни идея – ако бъдещият антикорупционен орган установи, че даден политик притежава имущество и не може да докаже произхода на средствата, с които го е придобил, то да бъде отнемано в полза на държавата, без дори да има наказателно производство.

В светлината на вече практически заработилите промени в Конституцията на Република България и основно двата пакета промени в Закона за съдебната власт – как ги оценявате към днешна дата?

Промените в Закона за съдебната власт се получиха добре, но не искам това да звучи като самохвалство, а ще се опитам да го аргументирам. Първо, двата пакета с промени в Закона за съдебната власт бяха изготвени с непрекъснатото партньорство на съдебната власт, неправителствения сектор и професионалните организации. Всички заинтересовани страни участваха в Съвета по прилагането на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт, който дебатира с часове текст по текст. Накрая съжалихме, че не сме написали изцяло нов закон, защото поправките буквално преобръщаха стария и редакциите бяха много по-тежки за обсъждане, отколкото ако бяхме подходили със съвсем нови текстове. Въвежда се и съдийското самоуправление, което е широко застъпено в Европа – общите събрания на съдиите ще имат думата в редица въпроси, които сега се решават еднолично от административния ръководител на съответния съд.

Според закона израстването на магистратите ще става само на основание техните качества. Те ще трябва да декларират пред Инспектората на Висшия съдебен съвет своите имоти и доходи всяка година и той ще прави реална проверка на изнесените факти. За първи път се въвежда и проверка за почтеност на магистратите в допълнение към декларациите за конфликт на интереси.

За първи път в Закона за съдебната власт разписахме ясна процедура за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет. Самите магистрати ще могат да искат дисциплинарно  освобождаване на избраните от тях пряко членове. Това може да започне по искане на една пета от действащите съдии, съответно прокурори или следователи. Предложение за налагане на наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ на изборен член на ВСС от квотата на парламента може да бъде направено по искане на една-пета от депутатите. За пръв път бе разписана и процедурата за дисциплинарно освобождаване на тримата големи – председателите на ВКС и ВАС, и главният прокурор.

Промените в главата за прокуратурата бяха по-радикални от тези, предложени от предишния екип на Министерството на правосъдието, като се премахна думата“централизирана“ и се забраниха устните указания от горестоящия прокурор.  Ясно се дефенира в какво се изразява  методическото ръководство на главния прокурор – издаване на писмени инструкции и указания относно дейността на прокуратурата за точно и еднакво прилагане на законите. Беше поставен срок за извършването на предварителните проверки, за да не се злоупотребява с тях. Мисля, че в бъдеще те трябва да отпаднат окончателно. 

Какво става с Инспектората към ВСС? Той още не работи по желания начин въпреки разписаните нови и – да си го кажем – доста разширени правомощия?

Инспекторатът към ВСС получи нови правомощия още с Конституцията. Той стана органът, който приема декларациите за доходите и имуществото на магистратите. Извадихме тези функции от Сметната палата, за да дадем пълни гаранции, че в тази процедура няма да има никаква външна намеса – ето, сега орган от системата ще проверява съдиите, прокурорите и следователите. Инспекторатът извършва още проверки за почтеност, за конфликт на интереси и за действия, уронващи престижа на съдебната власт или такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Именно за да осигурим капацитет на този орган да си свърши работата, увеличихме щата на експертите и администрацията, работещи на негово подчинение. В същото време разговорът дали това решение е било най-ефективното, продължи. Чух мнения Инспекторатът да се върне обратно на подчинение на Министъра на правосъдието, както беше до 2008 г. Вероятно сте забелязали, че петимата прокурори от Западна Европа, които изготвиха независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата ни, препоръчват да се помисли дали към министъра да не се създаде един малък инспекторат, за да има форма на външен контрол. Тепърва предстои да видим как сегашният Инспекторат на ВСС ще се справи с новите правомощия.

- Къде още виждате нужда да се постигат политически и професионални консенсуси и да се „пипа“ - използвам тази дума с ясното съзнание за консервативността на съдебната система и бавната скорост, с която тя „взима завоите“?

На дневен ред е наказателната политика. Първо, процесуалният закон, чийто проект вече е готов, но заради предсрочното прекратяване на пълномощията на парламента не можа да бъде приет. ГЕРБ гарантира, че промените в Наказателно-процесуалния кодекс ще бъдат една от първите задачи на бъдещия парламент, защото настоящият е не просто съветски, а направо пост-сталинистки.  Най-важните неща в него са драстичното съкращаване на безкрайно формалистичния ни процес, един от най-тромавите в света. Делото ще може да се връща на прокурора в досъдебна фаза само веднъж – в началото на процеса на първа инстанция. Досега това може да стане и на втора инстанция. Съдията ще е длъжен при изчитането на присъдата да определи срок в рамките на 60 дни, в който ще обяви мотивите си. Край на безкрайното връщане на делата заради техническа грешка в обвинителния акт – сбъркано число или име например. Законодателни промени ще прекратят порочната практика осъдени да избегнат затвора, тъй като от произнасянето на присъдата до привеждането й в изпълнение заради формалности минават близо 2 седмици. Сега осъденият ще бъде задържан веднага. Хората от висшите етажи по властта ще бъдат съдени за престъпления по служба т.е. за корупция, от специализирания наказателен съд. Имаше критики към тази мярка, но се оказа, че хората я подкрепят. Национално представително проучване на „Алфа рисърч“ сочи, че 63% от хората подкрепят преместването на тези дела от Софийския градския съд в Специализирания наказателен съд. А и нека си припомним, че освен да се занимава с организираната престъпност, замисълът при създаването му бе да поеме и корупционните престъпления. Тогава обаче депутатите се изплашиха и не го направиха. Трябва да помислим и за Наказателния кодекс, който от 1968 г., когато е приет, е променян 102 пъти. Тези ремонти на парче не са най-доброто решение. Но преди да напишем и приемем нов НК, държавата трябва да има ясна визия за Наказателната си политика и затова моят екип започна работа с холандски експерти по изцяло нова наказателна политика. Няма да говоря за останалите проекти, които трябва да бъдат спешно довършени – детското правосъдие, Семейния кодекс, мерките за подкрепа на хората с ментални проблеми – все готови проекти. Изключително важна е и съдебната карта, която ще гарантира качествено правосъдие: изравняване на натовареността на съдиите, възможност за специализация и истинско случайно разпределение на делата – все неща, които са невъзможни в районен съд с един или двама съдии. Ние имаме 113 районни съдилища, което е твърде много за 7-милионна държава. За съдебната карта се говори отдавна, но това е вторият състав на ВСС, който оставя този проблем за решаване на следващия. Така един съдия има 8 дела на месец, а друг – 117.

Често се говори, че сред големитге успехи е вписването в Конституцията на приемане на „и други доклади“ от „тримата големи“ пред Народното събрание. КС обаче се очаква да се произнесе – дали главният прокурор изобщо може да изнася каквито и да било факти за неприключили досъдебни производства. Тогава къде виждате прословутия контрол и взаимодействие между властите?

Знаете, че съдебната власт е една от трите власти и е независима. Това е много важна гаранция за справедливо и безпристрастно правосъдие. От друга страна винаги съм казвала, че между институциите не може да има китайска стена. В момента има възможност главният прокурор да внася в парламента допълнителни доклади за дейността по прилагането на закона си по искане на парламента. Вие обаче чували ли сте някой народен представител да е поискал такъв доклад? Ето защо е нужна активност и от страна на законодателите. В предизборната програма сме заложили тримесечни отчети на главния прокурор и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд пред парламента по конкретни политики, например по борбата с корупцията, по противодействието на битовата и организираната престъпност, както и по всякакви други теми от значим обществен интерес. Разбираемо е защо пред парламента не може да се обсъждат конкретни дела, тъй като би представлявало пряка намеса в правораздаването – самата дискусия би предизвикала обществени реакции и може да повлияе на вътрешното убеждение и на прокурора, и на съдебния състав. А знаете, че когато натискът от улицата влезе в съдебната зала, правосъдието изчезва. От друга страна Народното събрание има право да изслушва как съдебната власт се справя по чувствителни за обществото въпроси и в рамките на изслушването депутатите питат по конкретни теми – например за противодействието на контрабандата или трафика на хора. Взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт е ключово за успешната борба с престъпността. Знаете, че голяма част от процесуално-следствените дейности у нас се извършват от служители на МВР под контрола на прокурор. Координацията между институциите е изключително важна, включително на най-високо ниво, за да бъде по-ефективна работата им.

Оптимист ли сте за честен и по съвест избор на двете най-важни теми за предстоящата година – нов председател на ВАС и нов ВСС?

И двата вида избори ще бъдат тест за самата съдебна система. Те ще се проведат по новите правила на ЗСВ и се надявам наистина да бъдат израз на свободната воля на всеки магистрат. Доволна съм, че ВСС успяха успешно да тестват системата за дистанционно електронно гласуване, за да гарантира, че всеки глас на магистрат ще бъде подаден и отчетен коректно. Това обаче е само едната страна на медала. Много е важно кой ще се кандидатира за член на ВСС. Ако най-достойните, най-почтените и най-уважаваните от колегите си не изявявят желание да участват в този избор, нищо няма да се промени. Важното е и самите съдии и прокурори да осъзнаят, че имат дълг към обществото да изберат възможно най-добрия състав на ВСС. ГЕРБ вече заяви, ще поиска номинирането и изслушванията на кандидатите да преминат при пълна прозрачност, с участието на неправителствени организации и граждани, за да сме сигурни, че най-достойните ще бъдат избрани.

Да не Ви връщам към лошото, но и Вие лично имахте моменти, в които като че ли стилът на „действие“ на този ВСС ви идваше „в повече“... И си им го казвахте. Това не Ви ли прави скептик?

Цялото общество е свидетел на т.нар. стил на работа на ВСС благодарение на това, че заседанията се излъчват онлайн. Много често дори най-незначителният въпрос става повод за скандали. Налагаше се като председателстващ пленума да бъда арбитър между тях. Ако се абстрахираме от това, този състав на ВСС имаше и много притоворечиви решения, които на практика заобикаляха духа на Закона за съдебната власт и неговите поправки.

- И един политически въпрос: може ли една евентуална продължаваща – не дай, Боже - политическа нестабилност да се отрази на способността на парламента да излъчи своя квота в бъдещия Съвет?

За съжаление е възможно. Мандатът на ВСС изтича през октомври. Дотогава парламентът трябва да е избрал членовете от своята квота, защото съдебната власт ще остане без своето „правителство“ – орган с конституционно определен мандат не може да продължи съществуването си в стария състав след изтичането на срока. ГЕРБ е решен да направи избора максимално публичен, с обществено обсъждане и възможност за задаване на въпроси от страна на неправителствени организации. Искаме хората във ВСС от парламентарната квота да бъдат истински представители на гражданското общество в правителството на съдебната власт. Ако обаче парламентът не успее да излъчи правителство и политическата ситуация остане нестабилна, излъчването на нов състав на ВСС ще бъде поставено под въпрос, което ще блокира тотално съдебната власт. Надявам се на отговорно поведение от страна на всички парламентарни сили, които ще влязат в следващия парламент, за да изберем нов състав по демократичен начин и с възможно най-добрите за системата членове.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ