Article_top

Клуб Z

Ерата на хипстърите е към своя край, пише в. "Гардиън". Рошавите бради, странните коктейли, чувалоподобните шапки и олдскуул очилата вече не са на мода. Битнишкият стил в момента се смята по-скоро за запуснат и непривлекателен, сочи изледване на университета в Нов Южен Уелс. Хипстърът сега е демоде, а всъщност не трябваше да се превръща в модна тенденция. Хипстърското течение тръгва от поведение и стил на обличане, за който казват "I did it before it was cool" (Направих го преди да стане готино), но след това всички започват да подражават.

Запознайте се с Джош. Джош е 30-годишен ходжник и готвач, който живее в преустрорен склад в Хакни, източен Лондон. Има голяма, рошава брада, носи ретро очила и се интересува от къде произхожда кафето, което пие всяка сутрин. Плаща данъци, няма скучна работа "от 9 до 5", и заедно със своите всезнаещи съквартиранти предпочита колелото пред градския транспорт.

На хартия Джош е класическия хипстър (само да не го наричаш така).

"Не мразя думата хипстър и самите хипстъри, но да си такъв не означава нищо повече. Просто битник. Не дай боже някой да ме нарече така."

Хипстърите се промениха през последните няколко години. Или поне дефиницията за тях. Те са субкултурно племе от креативни типове, предимно в Уилямсбърг (Ню Йорк) и Хакни (Лондон), което просто живее по определен начин. В Urban Dictionary може да ги срещнете като "субкултурна група мъже и жени, между 20 и 30 години, с независимо мислене и прогресивна политика".

Какво се случва всъщност? Футурологът Крис Сандерсън има една проста теория за това:

"Хипстърът умра в момента, в който започнахме да го наричаме хипстър".

Всички искаха да бъдат такива, когато това нещо стана модна вълна, просто загуби първоначалната си идея. Всеки, който имаше големи слънчеви очила и развлечена шапка, беше хипстър.

Думата хипстър, или битник, е измислена през 40-те години на 20-и век, за да определи хора, които отхвърлят обществените норми. Бели от средната класа, които слушат "музиката на черните", както американците от средата на миналия век расистки наричат джаза. Битници се появават и в литературата - Джак Керуак, Уилям Бъроуз, Норман Мейлър. През 60-те се появяват хипитата, като още една група, която средностатистическия "нормален" американец отхвърля.

Изведнъж "отхвърлените" стават "приетите" - всички искат да им подражават, въпреки че някои им се подиграват. Новата мода се разпространява бързо - небрежни битници, които си поръчват в Starbucks кафета, на които не можеш да произнесеш името, а вечер пият коктейли в стъклени буркани в някой винтидж бар.

Сега, когато всички го правят, вече не е интересно, дори и за самите хипстъри. Някои от тях споделят, че са искали да правят нещо странно и различно, което никой друг не прави. Но сега вече не е така.

Алтернативата на този стил може би се крие в normcore,  според Крис Сандърс. Normcore е  стил, измислен в Ню Йорк, модата на "супер нормалните". Няма рошави бради, няма навити крачоли на панталоните, няма тениски със странни надписи. Просто обикновени съвсем нормални дрехи.

"Супер нормалните" (в дясно) ли ще изместят познатите ни хипстъри?

За хора като Джош обаче определението или групата нямат значение. Той мрази да бъде категоризиран и наричан с епитети, които да го причислят към една или друга култура. Няма значение дали става въпрос за битници или "супер нормални". Определенията  взимат индивидуалността на хората, която всъщност е корена на хипстърството.

Джош иска нещата да са прости.

 "Не разбирам защо не може да съм пича от Източен Лондон, който просто се кефи на нещата, които го заобикалят. Без да бъда брандиран. Нямам нужда от етикет."

 
Емблематичните за хипстърите огромни ретро очила. Снимка wallpaperswide.com

Ерата на хипстърите е към своя край, пише в. "Гардиън". Рошавите бради, странните коктейли, чувалоподобните шапки и олдскуул очилата вече не са на мода. Битнишкият стил в момента се смята по-скоро за запуснат и непривлекателен, сочи изледване на университета в Нов Южен Уелс. Хипстърът сега е демоде, а всъщност не трябваше да се превръща в модна тенденция. Хипстърското течение тръгва от поведение и стил на обличане, за който казват "I did it before it was cool" (Направих го преди да стане готино), но след това всички започват да подражават.

Запознайте се с Джош. Джош е 30-годишен ходжник и готвач, който живее в преустрорен склад в Хакни, източен Лондон. Има голяма, рошава брада, носи ретро очила и се интересува от къде произхожда кафето, което пие всяка сутрин. Плаща данъци, няма скучна работа "от 9 до 5", и заедно със своите всезнаещи съквартиранти предпочита колелото пред градския транспорт.

На хартия Джош е класическия хипстър (само да не го наричаш така).

"Не мразя думата хипстър и самите хипстъри, но да си такъв не означава нищо повече. Просто битник. Не дай боже някой да ме нарече така."

Хипстърите се промениха през последните няколко години. Или поне дефиницията за тях. Те са субкултурно племе от креативни типове, предимно в Уилямсбърг (Ню Йорк) и Хакни (Лондон), което просто живее по определен начин. В Urban Dictionary може да ги срещнете като "субкултурна група мъже и жени, между 20 и 30 години, с независимо мислене и прогресивна политика".

Какво се случва всъщност? Футурологът Крис Сандерсън има една проста теория за това:

"Хипстърът умра в момента, в който започнахме да го наричаме хипстър".

Всички искаха да бъдат такива, когато това нещо стана модна вълна, просто загуби първоначалната си идея. Всеки, който имаше големи слънчеви очила и развлечена шапка, беше хипстър.

Думата хипстър, или битник, е измислена през 40-те години на 20-и век, за да определи хора, които отхвърлят обществените норми. Бели от средната класа, които слушат "музиката на черните", както американците от средата на миналия век расистки наричат джаза. Битници се появават и в литературата - Джак Керуак, Уилям Бъроуз, Норман Мейлър. През 60-те се появяват хипитата, като още една група, която средностатистическия "нормален" американец отхвърля.

Изведнъж "отхвърлените" стават "приетите" - всички искат да им подражават, въпреки че някои им се подиграват. Новата мода се разпространява бързо - небрежни битници, които си поръчват в Starbucks кафета, на които не можеш да произнесеш името, а вечер пият коктейли в стъклени буркани в някой винтидж бар.

Сега, когато всички го правят, вече не е интересно, дори и за самите хипстъри. Някои от тях споделят, че са искали да правят нещо странно и различно, което никой друг не прави. Но сега вече не е така.

Алтернативата на този стил може би се крие в normcore,  според Крис Сандърс. Normcore е  стил, измислен в Ню Йорк, модата на "супер нормалните". Няма рошави бради, няма навити крачоли на панталоните, няма тениски със странни надписи. Просто обикновени съвсем нормални дрехи.

"Супер нормалните" (в дясно) ли ще изместят познатите ни хипстъри?

За хора като Джош обаче определението или групата нямат значение. Той мрази да бъде категоризиран и наричан с епитети, които да го причислят към една или друга култура. Няма значение дали става въпрос за битници или "супер нормални". Определенията  взимат индивидуалността на хората, която всъщност е корена на хипстърството.

Джош иска нещата да са прости.

 "Не разбирам защо не може да съм пича от Източен Лондон, който просто се кефи на нещата, които го заобикалят. Без да бъда брандиран. Нямам нужда от етикет."

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Не е Nomcore, а е Normcore
Анонимен's picture
Анонимен

__

довиждане и да не се връщатеее! няма да ми липсвате

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?