Подкрепяте ли Слави Трифонов? Анкета с този въпрос минава пред очите ми. Друга пък е по-директна – Слави или bTV? Някакви хора защитават свободата на словото с плакати в ръце. Други се радват, че най-после Трифонов си намерил майстора. Публиката се екзалтира, поредният нагласен мач започва.

Водещият на „Шоуто на Слави“ се оплака от цензура, защото никъде в договора му „не пише, че не може да има свое мнение“. Ръководството на bTV отговори, че е свободен да си изказва мнението в актуалните предавания, а това неговото е опит „да употреби ефира за целите на лична политическа кампания“.

И пак агитките. Да защитим Слави от цензурата! Крайно време беше да го изгонят! (мачът започна и никой не обръща внимание, че нищо не е спряно и телевизионното шоу си продължава) И никой не забелязва, че общественият интерес е потъпкван отдавна и от двете страни.

Лично мнение или барековщина?

„Шоуто на Слави“ не може да прави политика. Не защото често цитираният договор го забранява или пък някой закон. Просто не е приемливо. Организирането на национален референдум, защитаването на политически каузи, поставянето на ултиматуми към други политици, заканите и заплахите са си чиста политика. Това не ни е непознато, но е неприемливо за най-голямата телевизия на България с претенции да бъде обективна и безпристрастна. Другото е барековщина или СКАТ-аджийство – изберете си дума.

„Шоуто на Слави“ заблуждава публиката с недопускането на различна гледна точка от тази на екипа си. Залъгва хората с очевидната некомпетентност на лица от видимата част на този екип, които просто казват „Това не е вярно“ и подминават всеки неудобен за тях факт. И няма кой да ги репликира.

„Шоуто на Слави“ използва националния ефир, за да изгражда образ на последен защитник на морала, достойнството и смелостта. И му се получава, ако гледаме реакциите на голяма част от хората. Цитираха дори пастор Нимьолер с познатите ви думи: „Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах - не бях комунист... Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори.“ Последен защитник на свободата на словото? Не помня подобна патетика, когато Доган и Пеевски убиха вестниците в България. Не помня подобна загриженост за дружно откраднатите от българите 4 милиарда през КТБ. Не помня и да са запели „Боят настана“, когато работещият на два (буквално) метра от тях Иво Инджев бе изгонен от bTV заради кефа на Първанов.

Телевизията на хората ли?

Позицията на bTV щеше да бъде силна и принципна, ако можеше да стъпи на силно и принципно поведение в защита на обществения интерес поне през последната предизборна кампания. Три примера:

Истерията с Турция и „бранителите“ на границата от последния месец не е точно защита на обществения интерес. Целенасоченото „изпиране“ на Ахмед Доган, обслужването на новата му хрумка да бъде национален спасител, демонизирането на неговия политически противник и конкурент Местан, преувеличаването на значението на гласовете от Турция за резултатите от изборите, лицемерната изненада от пряката намеса на турски официални лица в кампанията... Всичко това замъгли картината и изтика на заден план темите за корупцията, кражбите, мафиотизацията на големите партии. Точно какъвто беше планът. (За който не чете внимателно: Ердоган е проблем, тук става дума за съразмерност.) Ако поне една десета от тази свръхреакция бе налична преди десетина години, когато автобусите и турските официални лица подкрепяха „новия Левски“, позицията на bTV днес можеше да звучи леко автентично.

Много силно щеше да звучи тази позиция, ако големите български телевизии не бяха завършили процеса на пълна битовизация на начина на представяне на важните теми, която пък доведе до пълна профанизация, а това вероятно води до рейтинг. Когато „страхуват“ хората с увеличената цена на парното, която идва от по-скъпия газ, който пък идва от „Газпром“, никой не опита да обясни на зрителите за връзката между всичко това и безотговорното поведение на големите партии, които мълчат дори сега – когато Европейската комисия може да наложи условия на „Газпром“, но някой трябва да го поиска. Това поне да бяха обяснили на хората, вместо да им показват само нещастни плачещи хора, които не знаят как ще си плащат сметките, големите телевизии щяха да имат очи да говорят за обществен интерес.

А хазартът? Денонощната реклама на убиващите талончета, които прилапват последните левчета на най-бедните българи, храни големите телевизии. Затова те няма да разследват дали са реални ухилените печеливши – Пешо от Кресна спечели 500 хиляди лева! Търкайте и вие! Има ли го Пешо обаче?

Иначе можете спокойно да заемете страна в поредния нагласен мач. Публиката е на крака, мозъците са изключени, рейтингите се покачват. Има кинти.