Съединените щати продължиха днес натиска си върху съюзниците от НАТО да поемат повече отговорности в колективната отбрана срещу американския ангажимент към европейската сигурност.

Американският държавен секретар Рекс Тилерсън каза в първата си среща с външните министри на съюзниците, че страната му плаща "непропорционален дял" от сметките на НАТО в сравнение с останалите 27 държави от алианса и че очаква от тях действия за по-пропорционално разпределение на тежесттта до насрочената за 25 май среща на върха, в която трябва да участва президентът на САЩ Доналд Тръмп.

На среща на върха в Уелс през 2014 г. НАТО реши, че всички негови държави трябва да достигнат отбранителни разходи от 2 на сто от БВП до 2024 г. Засега освен САЩ само Великобритания, Естония, Гърция и Полша покриват тази цел.  България отделя за отбрана малко над 1 на сто от своя БВП. Повечето европейски страни орязаха средствата си за отбрана през годините на кризата.

“Нашата цел трябва да бъде на майската среща на лидерите да се споразумеем, че до края на годината всички съюзници или ще изпълнят обещаното, или ще са направили планове,  които ясно артикулират как, с годишни цели за напредъка обещанието ще бъде изпълнено", каза Тилерсън на колегите си, цитиран от АП.

Германският външен министър Зигмар Габриел, социалдемократическият партньор на дясната канцлерка Ангела Меркел, посочи 2-та процента като нереалистична цел за страната му. Тя би означавала Германия да удвои отбранителните си разходи до 70 милиарда евро годишно, каза той.

"Не познавам нито един политик в Германия, който мисли, че това е постижимо в нашата страна, камо ли желателно", каза той.

Габриел пледира парите, които страната му харчи за прием на бежанци, хуманитарна помощ и развитие да бъдат отчитани, но не срещна разбиране. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг коментира, че "това са различни неща" и даде за пример Великобритания, която прави и двете. 

Вече не е достатъчно всички да стигнат нивото от 2 на сто от БВП, но също да повишат отбранителните си способности и участието си в международни операции и мисии на НАТО, уточни Столтенберг. Това ще рече правителствата да харчат повече не просто за издръжка на въоръжените сили, а за нови оръжия и техника, модернизация, изпращане на контингенти в чужбина.

„Става дума за повече финансиране, но не само за пари. Става дума за инвестиране в способностите, от които имаме нужда и осигуряване на сили за разгръщането на НАТО“, каза Столтенберг.

Малко след сформирането си новата американска администрация потвърди, че запазва ангажимента си към сигурността на Европа, при условие че съюзниците на САЩ там поемат справедлив дял от разходите на НАТО. В момента американците плащат повече от 70 на сто от тях.

Столтенберг каза, че "една опция", която съюзниците обсъждат в момента са "национални планове за изпълнение на ангажиментите, които сме поели".

"Тези национални планове могат да имат три елемента: как държавите възнамеряват да изпълнят обещанието от 2014 г. за инвестиции в отбраната; как да се инвестира допълнително финансиране във военните способности, от които се нуждаем; как държавите възнамеряват да допринесат към операциите, мисиите и другите ангажименти на НАТО", каза Столтенберг.

Генералният секретар подчерта, че "още е рано да се каже" какво ще е решението за националните планове и че те могат да варират от държава да държава. 

"Не променяме решението си от 2014 г. Плановете са инструмент за изпълнението му. Надявам се да имаме решение през май", добави той. "Това не е нещо, което трябва да направим, за да угодим на САЩ, но за да инвестираме в сигурността на Европа".

Министрите решиха и че НАТО ще разшири участието си в борбата с тероризма с поддръжка на бронирана техника в Ирак и с обучение на военни медици там. До срещата на върха през май 28-те ще търсят още начини за разширяване на това участие, добави Столтенберг.

До момента алиансът помага на водената от САЩ международна коалиция срещу „Даеш“ в Сирия и Ирак, като осигурява въздушно наблюдение със самолети АУАКС и обучава иракски военни в Йордания и в Ирак. Генералният секретар припомни, че НАТО вече играе роля в борбата с тероризма и в Афганистан и в Босна и Херцеговина и в Косово.

„Важен урок, който научихме от Косово, Босна и Херцеговина и Афганистан е, че в дългосрочен план е много по-добре да се борим с тероризма, ... като обучаваме местните сили и изграждаме местните институции на сигурността, вместо НАТО да разполага голям брой от нашите войници в бойни операции", каза Столтенберг.