Въпросът отново се поставя на дневен ред заради изненадващото решение на Агенция „Пътна инфраструктура“ да прекрати обществената поръчка за избор на строител на тунела при с. Железница, част от Лот. 3.1 на АМ „Струма“. Това ще бъде най-дългият тунел в България.

Проектът, който е заявен като един от приоритетните за страната, се финансира по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфрасктруктура“ 2014-2020 и неизпълнението му в срок поставя в риск средствата по цялата програма.

Решението за прекратяване, видно от публикуваната информация в Профила на купувача, е взето на 4 април 2017г.  – почти година и половина след обявяването на търга от възложителя, тогава Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП), в края на 2015 г. Интересно е, че то е взето малко преди изтичането на крайния срок за работа на комисията за оценка на предложенията – 10 април.

Срокове, срокове, срокове

Оттогава поръчката образно казано „няма късмет“. Още в началото на 2016 г. първоначалният срок за подаване на оферти е удължаван два пъти. Броени дни преди последното удължаване поръчката е спряна заради обжалване на разяснение дадено от НКСИП. Любопитното е, че жалбата е подадена от фирма, която никога не се е занимавала със строителство, още повече тунелно.

По-нататък следва закриването на НКСИП, а проектите започнати от държавното предприятие следва да бъдат довършени от АПИ по силата на закона. Въпреки определеният в Закона за пътищата едномесечен срок за предаването на работата между двете ведомства, на Агенцията й трябва време до юли 2016 г. за вземане на решение за продължаване на процедурата. Нов срок за подаване на предложения е определен за средата на август 2016 г.

Изненадващ за всички се оказва броят на участниците в поръчката – цели 17 фирми и консорциуми подават оферти, като голяма част от тях са утвърдени имена в пътното и тунелното строителство от Италия, Испания, Турция, Гърция. Търгът предизвиква голям интерес в бранша като в него участие взимат цели 17 фирми и консорциуми, в това число и чуждестранни.

За разглеждането на офертите е определен срок от 90 дни, съгласно разпоредбите на ЗОП, който би следвало да изтече в средата на ноември миналата година. Възложителят АПИ, обаче, не бърза и се оправдава с голяма натовареност. 

Разбира се, можем само да гадаем, сглобявайки пъзела от събитията след президентските избори: оставката на кабинета „Борисов 2“ и на тогавашния председател на УС на АПИ Лазар Лазаров, снегът през януари, трагичният инцидент в тунел „Ечемишка“. Всичко това води до смени в ръководството на АПИ и очевидно пречи на администрацията да си свърши работата.

Всичко това се развива на фона на президентски избори,  оставка на кабинета, смени по върховете на Агенцията.

От протокол от заседанието на комисията за оценка на офертите, публикуван на 8 март тази година, става ясно, че комисията се е събрала за първи път едва в средата на февруари – шест месеца след публичното отваряне на офертите, като е успяла да „оцени“ единствено документите за допустимост на участниците.

Въпреки заявките на служебното правителство за избор на изпълнител до края на март – началото на април 2017 г., в крайна сметка АПИ решава да прекрати поръчката. Интересното е, че четири от петте мотива, представени в решението, са свързани с нарушения в документацията за търга. 

Питаме се защо в АПИ са открили тези нарушения едва сега?

Решението от миналото лято за продължаване на търга не е ли било взето въз основа на анализ за законосъобразност на документацията?

Интересен е и казусът с другия мотив – липса на част от техническото предложение на участник, което би нарушило принципа на равнопоставеност. Кой е отговорен за съхраняването на офертите?

Какво следва?

Изграждането на тунел „Железница“, заедно със строителството на Лот 3.1 и Лот 3.3, е една от приоритетните оси за текущия програмен период. Освен това, европейското финансиране на вече построените Лот 1, 2 и 4 на АМ „Струма“ също е обвързано с успешното приключване на поетите ангажименти по ОПТТИ 2014-2020. Както знаем, финансирането по оперативните програми е свързано не само с усвояването на средствата, но и със спазване на срокове. 

Обявяването на нов търг с всички произлизащи от това нови срокове за подаване и разглеждане на оферти, избор на изпълнител, проектиране, и последната, но най-времеемка част – същинското строителство, крие сериозни рискове от излизане извън рамките на оперативната програма. 

Това означава, че „европейските пари“ за цялата магистрала ще бъдат платени от джоба на една малка част от европейските данъкоплатци – българските граждани.

 

* Авторът Калин Славов е изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници”.

** Асоциация „Прозрачност без граници“ наблюдава обществена поръчка за тунел „Железница“ като независим наблюдател по проект „Пактове за почтеност – превантивен механизъм за защита фондовете на ЕС“, финансиран от Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия.

*** Подзаглавието е на редакцията.