Какво година беше само 2016-а.

БТК – най-големият български телеком – бе купен за 330 млн. евро от консорциум, в който водеща роля има Спас Русев.

Веригата за битова техника „Техномаркет” попадна в ръцете на депутата от ДПС Делян Пеевски, който уж се бил отказал от нови проекти в страната.

Русия показа, че има интерес към финансовия ни сектор – бизнесменът Олег Бойко купи Ти Би Ай банк. Сделката бе за 69 млн. евро и включваше цялото финансово подразделение TBIF на холандско-израелската компания „Кардан“, в което ключов актив е Ти Би Ай банк.

Дарина Павлова и децата й се разделиха с „Гранд хотел България”, чиито стаи хващаха паяжини след смъртта на Илия Павлов. Вносителят на кафе „Лаваца“ Мирослав Печев извади 12-15 млн. евро за емблематичния имот.

Болниците „Токуда” и „Сити клиник” станаха притежание на „Аджъбадем” – турското поделение на малайзийско-японската група IHH Healthcare.

Заслужава да споменем и сделката с Дипломатическия клуб „Бояна”, който бе купен за 10,2 млн. лв. с ДДС от трима неизвестни старозагорски младежи (зад които прозира фигурата на Пеевски).

Нека сега погледнем в бъдещето*. И без да имаме вълшебната лампа на Аладин, правим смела прогноза, че темата „Сливания и придобивания” (Mergers and acquisitions – M&A) ще прелива от интересни съобщения и през 2017 г.

Световната икономика забрави за последната „велика депресия”, успешните компании се откроиха, натрупаха кеш и все по-нахъсано търсят опции за експанзия. Продавачи в България винаги ще се намерят, макар и изборът да не е „от пиле – мляко”.

Извън всякакви конспирации вече има яснота кои ще са знаковите продажби догодина. Процедурите за тези дружества започнаха още през 2016 г. и тепърва ще се финализират и одобряват от регулаторните органи. Ето по-интересните сделки на хоризонта:

Съдбата на Би Ти Ви – в ръцете на президента Тръмп

Централата на "БТВ медиа груп" е в административната сграда на НДК в София.

Не се залъгвайте, че новоизбраният американски президент има интерес към българската телевизия. Друга е играта – едно изказване на Доналд Тръмп през октомври 2016 г., в разгара на президентската надпревара, повдигна въпросителни за това кой ще е властелин на една от най-влиятелните електронни медии у нас.

На 22 октомври медиите по света предадоха с гриф „Мълния”, че щатският телекомуникационен гигант AT&T се е споразумял да купи Time Warner за 85,4 млрд. долара. А заедно с поетия дълг стойността на сделката ще достигне 108,7 млрд. долара.

Конгломератът Time Warner притежава медиите CNN, HBO, Cinemax, Cartoon network, TNT, филмовите студиа "Уорнър брадърс", "Ню лайн синема" и "Касъл рок". В момента Time Warner е основен акционер в компанията „Сентрал Юръпиън медиа ентърпрайзис” (CME), която притежава „Би Ти Ви медиа груп» от април 2010 г. (бел. ред. – купи я за 400 млн. щатски долара кеш от „Болкан нюз корпорейшън” на Рупърт Мърдок).

Към 21 октомври 2016 г. Time Warner държи акции, които му осигуряват 47,2% от правото на глас в CME, но има споразумение, което дава възможност този процент да набъбне до 76% до 2018 г. Магнатът Роналд Лаудер, основател на CME, все още има контрол в компанията, тъй като държи определен клас акции, осигуряващи му солидно право на глас. Лаудер е президент на Световния еврейски конгрес и продължава да ръководи компания от групата „Есте Лаудер”.

След като разбра за предстоящото поглъщане, Доналд Тръмп обяви: „Като пример за мощните организации, срещу които се боря, AT&T купува „Тайм Уорнър” и CNN в това число. Сделката няма да бъде одобрена от моята администрация, защото това е прекалено голяма концентрация на власт в ръцете на малцина”.

Придобиването предстои да бъде одобрено от регулаторните органи в САЩ и вероятно в други страни, а Тръмп встъпва в длъжност на 20 януари 2017 г.

В края на ноември обаче „Файненшъл таймс” писа, че сделката AT&T – Time Warner има шансове да бъде одобрена, ако се съди от новите съветници на Тръмп в антимонополната област. Висши представители на AT&T се срещнали с екипа на новоизбрания президент и изразили увереност, че сделката има добър шанс да бъде пусната от регулаторите. В следващите дни акциите на Time Warner достигнаха 15-годишен връх.

Ако поглъщането стане факт, AT&T косвено ще стане собственик на „Би Ти Ви медиа груп”, която има 124,8 млн. лв. приходи от дейност и 3,56 млн. лв. печалба за 2015 г. Групата развива 6 тв канала – Би Ти Ви, bTV Action, bTV Lady, bTV Comedy, bTV Cinema и Ring, 6 радиостанции – bTV radio, NJOY, Melody, Z-Rock, ClassicFM и JazzFM. В портфолиото й са интернет сайтовете btv.bg, btvnovinite.bg, ladyzone.bg, dalivali.bg, bistro.bg, zodia.bg, както и видеоплатформите VOYO.BG и bTV plus.

ОББ – краят на голямата луда гръцка сватба

В началото на януари ръководството на двете банки обяви подробности за сделката.

На 20 юли 2000 г. Националната банка на Гърция (NBG) купи 89,9% от ОББ. Сделката бе за 207 млн. щатски долара. Начело на държавата по това време беше правителството на Иван Костов, а БНБ се управляваше от Светослав Гаврийски.

По това време ОББ бе втората по активи (1,11 млрд. лв.) банка в България след Булбанк със силно развита клонова мрежа.

Седемнайсет години по-късно активите на ОББ пораснаха в пъти до 7,15 млрд. лв. и тя пак е една от най-силните банки, макар и №4 в страната. За това време бе изпреварена от Банка ДСК и ПИБ.

В следващите месеци ОББ ще има нов собственик, след като Националната банка на Гърция задвижи продажбата от средата на 2016 г. До решението се стигна след стрес тестовете на Европейската централна банка през 2015 г., които показаха, че гръцката банка може да изпита капиталов недостиг от 4,6 млрд. евро при най-лошия сценарий.

До финала на процедурата достигнаха две познати у нас кредитни институции – белгийската KBC (Сибанк, ДЗИ) и унгарската „OTP груп“ (Банка ДСК). В последния работен ден на 2016 г. стана ясен и победителят – KBC. Белгийската група сключи споразумение за придобиване на 99,9% от акциите на ОББ и 100% от лизинговото дружество „Интерлийз“ за 610 млн. евро (1,193 млрд. лв.). По-късно се разбра, че в сделката влиза и делът на ОББ в животозастрахователното дружество „ОББ-Метлайф“.

Финализирането се очаква да се случи до средата на 2017 г. след одобрение от регулаторните органи, а сливането на двете институции ще приключи през 2018 г. Наименованието на обединената банка не е ясно, тепърва ще се правят маркетингови проучвания. Много вероятно е да се използва един от двата съществуващи и наложени бранда – ОББ или Сибанк.

След сливането тежестта на белгийците в банковата система ще набъбне на 10 млрд. лв., което ще им отреди третото място по активи след Уникредит Булбанк (17,9 млрд. лв.) и Банка ДСК (11,6 млрд. лв.). Групата KBC ще прибави сериозен брой клиенти, кредити и депозити към портфолиото си.

Заслужава да се отбележи, че след проблемите на гръцките банки най-голям акционер в NBG, а оттам и в ОББ, е гръцката държава чрез Фонда за финансова стабилност, който по последни данни държи почти 39% от капитала.

От официалните съобщения за постигнатото споразумение се разбира, че преди да бъде финализирана сделката, ОББ ще раздаде 183 млн. евро (358 млн. лв.) извънреден дивидент на компанията майка – Националната банка на Гърция. В началото на декември общото събрание на акционерите на ОББ вече реши да раздаде 133 млн. eвро (260 млн. лв.) от неразпределени печалби. Това означава, че ОББ ще даде още 50 млн. евро дивидент (97,8 млн. лв.) преди прехвърляне на акциите.

БТК – за тебе ли е, „Франс телеком”?

Рамон Фернандес, зам. главен изпълнителен директор на "Оранж", потвърди пред френски медии интереса към БТК.

БТК беше сделката на 2016 година. Пазарният лидер в телекомуникационния сектор, работещ под марката „Виваком”, най-сетне бе продаден след фалита на КТБ и забягването в Сърбия на Цветан Василев, бивш мажоритарен собственик на телекома.

Пъстър консорциум, воден от Спас Русев плюс руската ВТБ и дружество, управлявано от Милен и Георги Велчеви, плати 330 млн. евро за БТК и пое задължения за над 965 млн. лв. До продажбата се стигна, след като фирма на Цветан Василев спря да обслужва кредит към ВТБ. И банката, в която мажоритарен собственик е руската държава, пристъпи към реализация на заложеното обезпечение – акциите на телекома.

Търгът за БТК бе в Лондон през ноември 2015 г. Там Русев и компания се пребориха с обединените сили на Панос Германос и фонда Third point. Финализирането на сделката се забави заради съдебни действия, предприети от фирми на руския бизнесмен Дмитрий Косарев. Той претендира, че е придобил БТК от Цветан Василев. Косарев се смята за човек на руския олигарх Константин Малофеев.

Бившият финансов министър Милен Велчев е управител на "ВТБ Капитал" - българското поделение на руската банка, която участва в консорциума, придобил БТК.

Спас Русев, който държи 46% от акциите на БТК, е определян като „царски лобист” заради влиянието си сред управляващите при кабинета Сакскобургготски. Но едва ли може да бъде определен като стратетически инвеститор. Затова не е чудно, че броени месеци след продажбата се заговори за препродажба на телекома.

В средата на ноември френски бизнес издания писаха, че гигантът „Оранж” (бившият „Франс телеком”) планира да купи „Виваком”. Информацията за интереса бе потвърдена от Рамон Фернандес, заместник главен изпълнителен директор на компанията. Веднага след това от ръководството на БТК излязоха с официално съобщение, че „към момента няма задействан процес по продажба на компанията и на този етап няма планове в тази посока”.

Ако някой ден „Оранж” прибави БТК към международния си бизнес, това няма да е изненада. Французите ухажват българския оператор още от края на 90-те години. „Оранж” претърпя тежки години през първото десетилетие на XXI век – беше една от най-задлъжнелите компании в света. Но най-лошото изглежда е отминало. През последните години френският телеком придоби мажоритарните пакети в мобилните оператори Orange в Австрия и Mobinil в Египет. А, знае се, че апетитът идва с яденето.

До свидания, „Лукойл”!

Веригата бензиностанции "Лукойл България" е най-оборотната в страната.

Ако има сделка, която би могла да „затапи” ОББ и БТК, това е евентуална продажба на бизнес операциите на „Лукойл” в България. „Бомбата” бе хвърлена от президента на руския петролен гигант Вагит Алекперов. В интервю за местната медия РБК през юни 2016 г. най-висшият мениджър в „Лукойл” заяви, че компанията обмисля продажба на заводите си в Италия, Румъния, България и Холандия.

В България руснаците притежават голямата рафинерия край Бургас „Лукойл Нефтохим”, както и веригата бензиностанции „Лукойл България”, която е №1 по приходи в страната.

Според Алекперов въпросните чуждестранни активи може да бъдат продадени на части, накуп или да бъдат апортирани в нова компания, в която да бъде привлечен външен инвеститор.

„Това не са активи, които към днешна дата да са ни стратегически. През последните години ние се концентрираме върху геоложки проучвания и разработка на нефтени и газови находища. Това може да ни подтикне към кардинални решения за съдбата на европейските ни активи в бъдеще”, обяви Алекперов.

Оттеглянето на „Лукойл” от Източна Европа тече от 2014 г. – тогава компанията продаде бензиностанциите си в Чехия, Словакия и Унгария. Година по-късно се раздели с обектите си за горива в Естония и Украйна. А през 2016 г. дойде времето на 230 бензиностанции в Литва, Латвия и Полша.

В България „Лукойл” продава горива чрез мрежа от над 230 бензиностанции и петролни бази, в това число обекти на франчайз. Оборотът от продажбите на дребно е 720 млн. лв. за 2015 г., а заедно с търговията на едро резултатът достига 3 млрд. лв. Активите на „Лукойл България” са 848,5 млн. лв., пасивите – 428,2 млн. лв.

Особено ценна е и рафинерията край Бургас, в която бе осъществена милиардна инвестиция през последните години. Става въпрос за инсталация за преработка на тежки отпадъци (хидрокрекинг). За 2015 г. приходите на „Лукойл Нефтохим” са 5,018 млрд. лв. Сумата е с 2 млрд. повече от оборота на бензиностанциите с руското лого, защото рафинерията продава и на други вериги, извършва и износ. Активите на „Лукойл Нефтохим” са 4,426 млрд. лв., пасивите – 2,574 млрд. лв.

Въпреки внушителните обороти „Лукойл” е давана от икономисти и граждански сдружения като пример за компания, която не внася данък печалба в хазната. Фактите показват, че от 2008 до 2015 г. „Лукойл Нефтохим“ е непрекъснато на загуба, а приходите за периода са 50,1 млрд. лв. А веригата „Лукойл България“ е на загуба от 2011 г., като приходите й оттогава са 16,4 млрд. лв.

„Девин” – от Шарлопов до барон Марк дю Боа

Стефан Шарлопов е едно от лицата, наложили марката "Девин" на пазара и превърнали бутилиращото предприятие в печелившо.

Компанията за бутилиране „Девин” сякаш е орисана да привлича интересни персони в бизнес историята си.

Как започва всичко: през юли 1992 г. Смолянският окръжен съд вписа ново дружество с ограничена отговорност – „Девин”. Предметът му на дейност е изграждане на производствена база за бутилиране на минерална вода. Началният капитал – 50 000 лв. Като съдружници бяха записани Митко Митев (80%) и община Девин (20%), която влезе в джойнт-венчъра с 45 дка земя, бивша собственост на местното ТКЗС „Изгрев”. Това е един от първите случаи на публично-частно партньорство в новата история на България.

През 1997 г. Митев се оттегли и дяловете му бяха придобити от фирмите „Алпина” (52%) и „Роял фуудс” (28%), в която управител е Стефан Шарлопов. „Алпина” плаща 26 000 лв. кеш, а „Роял фуудс 14 000 лв. По това време „Девин” притежаваше и втори цех – за производство... на колбаси.

Барон Марк дьо Боа, мажоритарен собственик на "Спадел", е определян като "белгийският шампион на водата" от местни медии.

През 1999 г. двете частни фирми изкупиха участието на община Девин за общо 106 000 лв. деноминирани лева и разпределението става 65% за „Алпина” и 35% за „Роял фуудс”. Същата година Шарлопов стана притежател на 35% от капитала като физическо лице, а другите 65% се купиха от Васил Стоименов, който дотогава беше съдружник в „Алпина”.

Стефан Шарлопов е един от успешните бизнесмени у нас. Той създаде и разви производителя на сладкарски изделия „Роял фуудс”, откъдето му дойде прозвището „Краля на кроасаните”. По-късно стана хотелиер („Парк хотел Пирин” в Сандански, „Гранд хотел Янтра” във Велико Търново, спа хотел „Девин”). Преди няколко години купи проекта „Созополис” от закъсалия фонд „Икуест” и го превърна в едно от най-качествените ваканционни селища по Черноморието. Предприемачът изгря и на тв екрана с предаването „Звездни стажанти” (бел. ред. – разновидност на американското шоу „Стажантът”, което дълги години бе водено от Доналд Тръмп).

Бившият партньор на Шарлопов в „Девин” Васил Стоименов днес е мажоритарен акционер и управител на „Балдаран спринг” - една от най-бързо развиващите се бутилиращи компании в страната.

В края на 1999 г. като миноритарен акционер в „Девин” влезе Българо-американският инвестиционен фонд, който наля 475 000 долара свежи пари в дружеството и получи 10% от акциите („Девин” вече бе преобразувано в акционерно дружество).

През 2006 г. „Девин” бе купена от австрийския инвестиционен фонд Wing equity management, в който ключова роля имаха основателите на „Соравия груп”.

Три години по-късно на сцената се появи „Адвент интернешънъл” – компанията, която управлява инвестиционни фондове с активи за 42 млрд. долара. Американците, познати у нас като бивши собственици на БТК, купиха 79% от бутилиращото предприятие за 43,25 млн. лв. през ноември 2009 г., поемайки задължения за близо 30 млн. лв. По-късно „Адвент” придоби акции от миноритарните акционери за 4,86 млн. лв.

И последното (засега) значимо събития в историята на „Девин”: в края на 2016 г. белгийската „Спадел груп” (Spadel group) съобщи, че е постигнала споразумение за покупка на мажоритарния пакет акции (93,29%) от българското дружество. В официалното съобщение се казва, че сделката оценява „Девин” на 120 млн. евро (еnterprise value), като в тази сума се включват дълговете, които се поемат от купувача. Към 31 декември 2015 г. българското дружество има 40 млн. лв. пасиви, вкл. кредити от финансови институции. През т.г. дружеството изтегли допълнителен кредит от 10 млн. евро от Ситибанк.

„Спадел груп” е производител на минерални и изворни води, както и на освежаващи плодови напитки. Групата е пазарен лидер в Бенелюкс, има силни позиции във Франция и Великобритания. Продава бутилирана вода под собствените си марки: Spa, Bru, Wattwiller, Carola, Brecon Carreg.

Управляващ директор на „Спадел” е Марк дю Боа, който притежава и мажоритарния пакет акции. Той е носител на наградата „Мениджър на 2013 година” на белгийското бизнес списание Trends Tendances. През 2014 г. получи титлата „барон” от белгийския крал Филип, който е от Сакскобургготската династия, както и бившият български премиер Симеон (бел. ред. – Филип и Симеон са братовчеди).

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през януари 2017 г. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” излиза всеки месец и през тази година и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“. Можете да го направите и в нашия магазин.