До президентските избори в Русия, които по силата на сегашната Конституция определят държавния глава за следващите шест години, остават 11 месеца. Реална кандидатпрезидентска кампания за момента води само Алексей Навални – човек, който формално няма право да се кандидатира за президент. В последните няколко месеца Навални разгърна няколко мощни алтернативни инструмента, които показват, че политиката все още е жива дори и в днешната застинала Русия.

Кампанията на опозиционера се води на принципа „дума срещу дума“, а реакцията на властта и преди всичко неспособността й да отговори на публичните обвинения в корупция, изглежда все по-безпомощна. Въпреки системната слабост на опозицията, която се консолодира около Навални, и липсата на партийни структури, за първи път в последните години игровото предимство не е на страната на властта. Картите за официалната президентска кампания вече са раздадени, а Кремъл е принуден да се защитава и да участва в антикорупционния дневен ред, наложен Фонда за борба с корупцията на Навални.

Последната новина от контракампанията на Навални е, че е събрал 300 хиляди електронни подписа в подкрепа на кандидатурата си за президент. Обявената цел от 1 милион подписа – дори и да не бъдат приети от ЦИК, е сам по себе си показателен жест. Навални създава инструмент, с който да влияе на иначе прекършения политически процес в Русия. Събирането на подписите означава, че на едни открити и честни избори опозиционерът би могъл да претендира за нарастваща популярност, защото още в началото на кампанията зад него стои реална подкрепа от хората. Навални качва мизата и Кремъл, изглежда, няма с какво друго да отговори, освен с нови силови акции или наказателни преследвания.

Преди да събере подписите, Навални проведе серия от срещи с избиратели, организира обществено движение в подкрепа на издигането си, а след това затвърди успеха си с националния протест на 26 март. Дори административният арест за 15 денонощия му бе от полза – всички говреха за Навални, а името му стана по-популярно. Въпреки ограничените му ресурси, ситуацията прилича на цайтнот – изглежда сега всеки ход на властта прави опозиционера още по-силен. Особено нелепо изглеждат опитите на представителите на руския елит да не забелязват Навални, да не споменават името му и да изказват съмнение дали изобщо „неведнъж съдено лице“ има правото да се занимава с политика в Русия и да прави каквито и да е политически изявления. Заради сериозността на ситуацията властите престанаха да забелязват, че дрънкат глупости – по всичко изглежда, те искрено мислят, че с политика няма право да се занимава никой друг, освен тях самите и постоянните им оръженосци Зюганов и Жириновски.

В последните два месеца разпознаваемостта на Навални, по данни на „Левада център“, е нараснала от 47 на 55%, като 18% от тях са готови да гласуват за него на президентските избори. Навални провокира истинска правителствена криза – изказването на Медведев в Думата на 19 април бе очаквано с повишено внимание, въпреки усилията на комунистите, които уж забраниха задаването на допълнителни въпроси на премиера. Но самата възможност дежурният правителствен доклад в руския парламент да доведе до скандал изглеждаше невъзможна само преди няколко месеца.

На този фон телевизионният канал „Дожд“ разпространи информацията, че в Кремъл е създаден специален отдел за противодействие на кампанията на Навални. Ние нямаме такива сведения, но това изглежда правдоподобно: митинги, подписи, нарастваща популярност и умение да наложиш своя дневен ред на сервилната Дума – всичко това превръща Навални в заплаха номер едно още в началото на планираната от Кремъл кампания.

Веднага след появата на информацията за „кремълски отдел „Навални“ в мрежата, започна разпространението – включително и платено, на професионално направено филмче с доста странно съдържание, което сравнява Навални с Хитлер. Филмчето е направено толкова несръчно, че би предизвикало само симпатии към човека, за когото се твърдят такива глупости. Съдържанието е странно и защото пропагандата, която отдавна говори за смъртта на Европа под ударите на мигрантите и мултикултурализма, изведнъж се променя и обвинява Навални в национализъм. Видеото няма „водни знаци“ за авторство. Но независимо от това дали видеото е изработено по заповед на властта или от добоволни помощници, то на практика изписва вежди на кандидат-президента и това е още едно доказателство за цайтнота.

Натискът над Навални и неговата способност да повишава подкрепата си принуждават дори и неговите непримирими опоненти да спрат да му се противопоставят. Знаково е искането на Григорий Явлински след протестите на 26 март Навални да бъде допуснат до участие в изборите за президент.

----

* Коментар на ръководителя на политическия отдел на "Новая газета" Кирил Мартинов. Преводът е на Клуб Z.