Родителите на мъж, застрелян от полицай, съдят прокуратурата, защото ѝ е отнело 12 години да вкара в затвора осъдения за смъртта на детето им. Докато жалбите за бавно правосъдие вече се възприемат като рутинни, тази за обезщетение за забавено изпълнение на наказанието е прецедент, пише "Правен свят". Казусът вече е в Софийския районен съд.

Този тип дела обаче - за обезщетяване на жертвите на забавено изпълнение на наказанието, надали ще останат изолирани - статистиката гласи, че за последните две години 821 осъдени са избягали от правосъдието.

Престъплението, за което наказанието е започнало да се изпълнява изумителните 16 години след извършването му, е умишлено убийство.  На 4 август 1997 г. при проверка на улицата Венцислав Сяров е застрелян от цивилния полицай Николай Иванов. Разследването и съдебният процес за смъртта на Сяров вървят относително бързо и на 15 май 2001 г. ВКС произнася окончателната присъда за Иванов - 16 години затвор при първоначално строг режим.

И тук започва сагата, заради която днес родителите на убития - Мария и Слави Сярови, настояват прокуратурата да ги обезщети с 20 000 лв. Осъденият за смъртта на детето им влиза в затвора чак на 5 март 2013 г. т. е. повече от 12 г. след произнасянето на последната инстанция. А нея никога няма да излежи докрай, тъй като през декември миналата година е починал, пише правният сайт.

 "Ние нямаме усещането, че сме получили възмездие за умишленото убийство на сина ни, тъй като признаването на подсъдимия за виновен и определянето на ефективно наказание лишаване от свобода - макар и за справедлив период от 16 години, - остана само буква, но не и действително изпълнено. Като пострадали от най-тежкото престъпление против личността, ние получихме правна защита само на теория, но не и на практика", пишат до съда родителите на убития Венцислав Сяров.

И заявяват, че изпитват силно разочарование от работата на правоприлагащите органи и в частност на прокуратурата, която носи отговорността и осъществява контрола върху изпълнението на съдебните актове.

Сега не мога да вляза в затвора, добре - недей

Скоро след влизане в сила на присъдата от 16 години затвор на Николай Иванов - на 29 юни 2001 г., столичната полиция го обявява за национално издирване. През декември 2001 г. осъденият подава искане до Софийската градска прокуратура (СГП) за отлагане на наказанието поради психично заболяване. На 7 декември 2001 г. СГП уважава искането и отлага влизането на Иванов в затвора за 6 месеца.

На 6 март 2002 г. осъденият бивш полицай е задържан и приведен в съда, но е освободен, заради разпореденото от по-рано от прокуратурата отлагане на наказанието.

Следват две нови искания на адвоката на Николай Иванов изпълнението на наказанието на клиента му да се отложи с от по 6 месеца - от 21 юни 2002 г. и от 2 януари 2003 г. И двете са уважени с постановления на СГП. На 25 юни 2003 г., след изтичането на поредното 6-месечно отлагане, Иванов отново е обявен за издирване от полицията.

През октомври 2003 г. обаче той отново иска влизането му в затвора да бъде отложено и прилага епикриза от психиатрична клиника с диагноза "афективно разстройство". И прокуратурата отново се съгласява с мотив, че "състоянието на Иванов не позволява ефективно изтърпяване на присъдата". Този път СГП обаче разпорежда осъденият да се яви на контролен преглед пред лекарската комисия на затвора в София на 20 април 2004 г. Той не само, че не се явява, но и ден по-рано прави ново искане за отлагане на изпълнението на наказанието. Лекарската комисия обаче разглежда случая му по документи и дава заключение, че състоянието на Николай Иванов не е пречка за влизането му в затвора.

И това не е краят... защото осъденият за убийство не е задържан. Едва на 7 декември 2004 г. СГП издава постановление, с което разпорежда Иванов да бъде арестуван и приведен в Софийския затвор. Тогава - две години и половина след окончателната присъда, прокуратурата назначава тройна съдебно-психиатрична експертиза за здравословното му състояние и възможността за изтърпяване на наказанието. Бившият полицай дори не се явява за провеждането ѝ.

Интересен факт, който родителите на убития Венцислав Сяров изтъкват пред съда, е, че постановлението на прокуратурата за задържане и привеждане на Николай Иванов в затвора е получено в полицията със закъснение от две години и половина - на 6 март 2007 г. Веднага е проведена работна среща на полицаи и обвинители от градската и върховната прокуратура, за да координират действията по локализиране и задържане на Иванов.

Усилията за залавянето на укрилия се убиец се оказват напълно неуспешни. И започва нова сага - с обявяването на Николай Иванов за международно издирване. Между СГП и Върховната касационна прокуратура тръгва няколкомесечна кореспонденция с искане за комплектуване на документите. Едва на 16 март 2009 г. СГП издава европейска заповед за арест на Николай Иванов, а на 6 април 2009 г. МВР го обвява за международно издирване. Той задържан и вкаран в затвора едва на 5 март 2013 г.

Всички тези факти карат родителите на убития Венцислав Сяров да твърдят, че производството по изпълнение на наказанието е било прекалено продължително и неефективно, а прокуратурата не е положила дължимата грижа и не е предприела експедитивни и разумни мерки, като неоправдано е протакала производството.

В иска си до съда те се позовават на общия принцип в Наказателно-процесуалния кодекс за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Опират се и на чл. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на практиката на съда в Страсбург за задължението на държавните органи да действат в разумен срок и с дължимата грижа в наказателните производства за умишлени убийства.

Според семейство Сярови прокуратурата не е спазила задължението да действа "без забавяне" в случая на убиеца на сина им. И дори сочат, че самите органи на обвинението признават противоправното си поведение. Те се позовават на писмо от Софийската апелативна прокуратура до Върховната касационна прокуратура от 16 януари 2006 г., в което пише: "Неправилно и необосновано прокурорите са постановявали многократно отлагания на изпълнението на присъдата по медицински причини..."