Американски бойни кораби плават към Южна Корея. Там акостира и атомна подводница. Северна Корея пък проведе най-мащабните в историята си артилерийски стрелби. Всяка седмица Вашингтон и Пхенян си разменят нападки и обиди.

На фона на всичко това е трудно да се разбере дали войната е неизбежна или дали администрацията на Тръмп се опитва да изработи начин на противопоставяне срещу Ким Чен Ун, отбелязва Си Ен Ен.

Всекидневните съобщения за несигурната ситуация на Корейския полуостров подхранват опасенията от неизбежна война. Достигнала ли е обаче тя своята критична точка?

Само една искра

Анализатори се опасяват, че ситуацията е толкова нажежена, че може да бъде възпламенена само от една искра.

"Истинският въпрос е дали някой ще допусне глупава грешка, защото и най-малка ескалация може да доведе до излизане на нещата от контрол", смята Брус Бенет, старши анализатор по въпросите на отбраната в корпорация РАНД.

Немалко експерти обаче са на мнение, че дори при стратегическа грешка войната не е неизбежна. Ако беше неминуема, американските въоръжени сили щяха да бъдат поставени в готовност, известна като Defcon 2, отбелязва Карл Шустер - преподавател в Хавайския тихоокеански университет и бивш шеф на операциите в Съвместния разузнавателен център към Тихоокеанското военно командване на САЩ. Тя ще бъде обявена публично.

Defcon 2 означава почти максимална бойна готовност. При нея всички военни сили са в готовност за мобилизиране и разполагане в рамките на 6 часа. Досега тя е обявявана само веднъж - през 1962 г., по време на Карибската криза.

Американската армия би засилила подготовката и към Източна Азия би отплавал втори самолетоносач след изпратения вече "Карл Винсън". Засега не е обявено пращането на втори такъв боен кораб.

Според Шустер в случай на неизбежна война севернокорейците биха разположили по източното си крайбрежие доста повече артилерия и боеприпаси и това би било видно от спътникови снимки.

Факторът "Тръмп"

Нещата се усложняват от факта, че управлението на Доналд Тръмп навлезе в нов етап - този на твърдия тон и балансирането на ръба на войната, отбелязва Си Ен Ен.

Тръмп и ключовите му министри засилиха реториката си, като заявиха, че "времето на стратегическото търпение свърши". и че "всички възможности са на масата", когато става дума за диалог с изолираната сталинистка държава.

Тръмп натиска Китай - най-близкия съюзник на Северна Корея, да упражни по-силен икономически натиск срещу нея, за да изостави тя ядрената си програма. вицепрезидентът Майк Пенс заяви, че САЩ ще търсят подкрепата на съюзниците си и съседите на КНДР. Безпокойството обаче идва от факта, че на всички санкции и заплахи режимът в Пхенян отговаря с неподчинение.

Анализатори смятат също така, че с навика си да пише в туитър и да отправя и там нападки срещу Северна Корея той само ще провокира още повече Ким Чен Ун.

Какво иска Ким?

Също така от изключителна важност е въпросът на какво е готов севернокорейският лидер.

Макар Ким Чен Ун е описван като млад и луда глава, ядрената програма на КНДР има една единствена цел - страната да оцелее.

"Северна Корея смята, че единственият начин да възпре САЩ от нападение срещу нея и да поддържа мощта на режима на Ким е да притежава ядрени оръжия", заяви Джо Бермудес.

Той е анализатор от групата "Северно от 38-ия паралел", наблюдаваща КНДР.

Опасенията на съседите

Ситуацията принуждава съседите на Северна Корея да бъдат готови за най-лошото.

Миналия месец Япония за първи път проведе учебна евакуация и издаде указания как да се действа в случай на атака. Американците в Южна Корея тренираха евакуация оттам още миналата година. Жителите на южнокорейската столица тренират подготовка за война веднъж или два пъти годишно.

Китай се опитва да играе ролята на посредник, като предлага споразумения за деескалиране на ситуацията. Те обаче биват отхвърляни както от Северна Корея, така и от САЩ.

Всички страни смятат, че една пълномащабна война ще бъде опустошителна и няма да бъде в интерес на никого, отбелязват анализатори. Те припомнят, че дори инциденти като подапянето на южнокорейски боен кораб през 2010 г. и обстрелът на южнокорейски остров през 2014 г. не доведоха до война.