Днес служебният премиер Огнян Герджиков повтори тезата си, че неграмотните българи не трябва да определят как се управлява България и че хората, които не знаят български, не трябва да могат да гласуват. Защо?

"Те са нарушители на конституцията ни. Задължително е обучаването на български език."

Конституцията обаче не е съгласна. Според нея:

"Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."

В същото интервю Герджиков посочи и че „фетишизираме“ правото на българите в чужбина да гласуват, след като според него много от тях са скъсали всякакви връзки с родината и следователно също нямат право да решават как се управлява страната.

И пак Конституцията не е съгласна...

"Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция."

Добре, нека кажем, че проф. Герджиков предлага просто поредни промени в Конституцията. Дали те се нуждаят от парламентарно конституционно мнозинство или Велико Народно събрание е друг спор. Но за какво служат?

Закони по света се променят по различни причини – за да станат по-ясни, да се посочат нови проблеми, да се пробва различен подход... В България закони се променят, защото не са били прилагани.

Логиката на всички, които искат образователен ценз – към които влизат и по някаква необяснима причина разни десни – е проста. Циганите са необразовани, циганите си продават гласа, нацията се управлява от тези, които могат да купуват и контролират тези гласове.

А идеята да се забрани вотът в чужбина по един или друг начин – уседналостта на президента или идиотските декларации на Патриотите на последния вот – също са с една цел – да не гласуват българските турци. Защото те гласуват за една партия (или поне доскоро гласуваха само за една партия) достатъчно дисциплинирано, за да се намесва тази формация в управлението без никакви симпатии от мнозинството българи в България.

Това са проблеми. Никой адекватен човек не може да ги отрече. Но тези проблеми не се решават с промени в Конституцията.

Тези проблеми са вече решени от закона. Както казва проф. Герджиков, в България образованието до 16-годишна възраст е задължително. Но следващата стъпка на логиката му е меко казано абсурдна. Герджиков смята, че след като един човек е на 30 и не е образован, значи е нарушил Конституцията. От което следва, че не е проблем да му отнемем правото на глас.

Защо точно правото на глас? Дайте да му вземе правото на адвокат. Или пък правото на сдружаване. В крайна сметка логиката не би била по-различна – ако сме "нарушили" Конституцията, значи могат да ни отнемат някакво право. Все тая кое.

Само че този човек на 30 някога е бил на 7. И е трябвало да ходи на училище. Той не отишъл и ние знаем защо – заради родителите си. Какво прави държавата по този въпрос? Нищо.

Правото на едно дете да се образова е над правото на родителите му да го пращат да проси. Звучи просто, но май не се спазва, иначе нямаше да имаме толкова необразовани на 30, 40 и повече години, нали?

Едно дете няма възможност, а и не е длъжно да извоюва правата от родителите си. Тук трябва да се намеси държавата. 

Всеки, който предлага образователен ценз, всъщност предлага държавата да наказва и отнема права на хора, за чието образование не се е погрижила и практически се е провалила. Нечии права се отнемат, нека му отнемем и още.

Да, наша отговорност е българските деца да ходят на училище. Всички български деца. Пише го в Конституцията. И да, ако трябва, очаквам полицаи да го взимат от вкъщи и да го водят до портата на школото, всеки ден. Или някаква по-ефективна мярка, част от онзи илюзорен план за интеграция, за който слушаме от години.

Няма да пропусна да спомена факта, че няма нито една държава в света, която да налага образователен ценз – от Първия до Третия свят и обратно. Отново някои искат да сме пионери по идиотия.

Друга цел е да се ограничат гласовете на тези, които си продават гласа. Те съвпадат доста често (но не винаги) и с първата група. Това отново е абсурдно решение на реален проблем. Защо хората си продават гласа? Защото са необразовани? Не, хората продават гласа си, защото са отчаяни. Защото не считат, че има значение. Защото са бедни. А скъпите ни политици искат да решим социален проблем с промени в основните права?

Знаете ли защо в САЩ на практика няма купуване на гласове? Защото хората не си продават гласа. Не че няма бедни. Фрашкано е и с необразовани, и с неграмотни. Просто не го правят. Не са така научени. Не би им и хрумнало. 

Не е по-различна концепцията, че българите в чужбина са навън, не живеят тук, значи нямат право на глас. Дали някои от тях са скъсали напълно с България? Със сигурност. И като гледам активността зад граница, те и не гласуват. 

Но не всички. Знаем, че българите в чужбина пращат пари в България – много пари. Кои точно го правят? Само на тях ли да дадем право на глас? Как ще го определим това?

И отново идва казусът – държавата, принудила милиони да напуснат родината си, сега ги наказва за това, че ги е изгонила?

А защо имаме етническа партия в държава, която забранява етническите партии? Защо нито една друга партия, освен нейни отломки, не успяват да привлекат българските турци като електорат? Чий проблем е това - на партиите, съда, или законите?

Всички тези аргументи всъщност нямат значение. Десни, професори по право, леви и всякакви не могат да избегнат и да увъртат около простия принцип – в една демокрация има универсално право на глас. Иначе не е демокрация.