Кои са враговете на свободната и качествена журналистика? Отговорът гласи: Путин, Ердоган, Тръмп, Качински. И още: бедността, страхът, политико-икономическият шантаж. Но един от най-новите и най-страшни врагове на призваните да осведомяват почтено и професионално са милионите бракониери в интернет. Доброволно или по поръчка, те всекидневно убиват истината с фалшиви новини, теории на заговора, клевети, език на омразата, истерични страхове или просто с тиражираните си глупости.

Положението е катастрофално!

От Просвещението насам безчет светли умове са се борили за напредък и срещу властниците, монополизиращи истината в своя полза. Едва ли обаче са предполагали, че именно техническият прогрес и безграничните достъпи, на които се радват повечето хора в индустриалния свят, ще стегнат примката около шията на тъй трудно извоюваните медийна свобода и професионализъм. Едва ли и австрийско-американският философ Паул Файерабенд дори за миг е помислял, че неговите теории за методите в научното познание и най-вече афористичната му формулировка "всичко е допустимо" ще се превърнат във вулгарна действителност не само в социалните мрежи и интернет-форумите, но дори в отношението към фактите, демонстрирано от американския президент.

Положението днес е катастрофално. Медийната свобода и благонадеждност са приклещени в менгеме. Отдолу ги натиска лошата енергия на многомилионния потребител, който вече е убеден, че няма нужда от журналисти, от професионално разследване, от засичане на няколко източника, от балансирани факти, от честни мнения и от добър език, защото той самият решава кое е новина и кое не, кое е истина и кое лъжа, чие мнение важи и чие не струва. А отгоре ги притискат репресията на управленци-автократи, държавната пропаганда на режими като путиновия или ердогановия и "алтернативните факти", с които борави не само Доналд Тръмп, но и редица европейски популисти.

Има само една надежда

Неслучайно организациите, които мерят пулса на медийната свобода – "Репортери без граници" и "Фрийдъм Хаус" – отчитат повсеместно влошаване на положението. Ако си го представим като траен и еднопосочен процес, в края му ще имаме едно невежо и неинформирано човечество, което непрекъснато се лашка от гняв, завист, национализми или просто от най-обикновена възбуда. И всеки миг е готово да избухне.

Единствената надежда остават нормалните, разумни и уравновесени хора, които все още правят разлика между истина и лъжа, между качествена журналистика и отровен имитат. И които могат не само да подкрепят професионалните медии с признанието и интереса си, но и да надигнат по-решително глас в социалните мрежи и в интернет – срещу фалшивите новини, срещу пропагандата и манипулациите, срещу истеричните страхове и насажданата паника, срещу езика на омразата и простащината, срещу терора на троловете и подривните операции на какви ли не тайни служби.

Това е отговорност към бъдещето на цялото човечество.

Текстът е от Дойче веле.