Властите във Франция са имали таен план за "защита на Републиката" в случай на победа на Марин льо Пен на президентските избори, пишат медии в страната.

Този план никога не е бил в писмен вид, нито е имал име. Но е съществувал.

"Това бе нещо като многостепенна ракета, - заявява анонимен висш чиновник пред списание "Обс". - Неговите философия и императиви бяха да се запази мирът, но същевременно да бъде зачетена конституцията."

Новината за плана се появила, когато проучванията показали нарастваща подкрепа за новото центристко движение на Еманюел Макрон за парламентарните избори на 11 и 18 юни. Макрон победи Льо Пен на втория тур на президентския вот на 7 май.

Проучванията показали, че партията "Републиката в движение" ще спечели 32 на сто от гласовете. Подкрепата за нея се е увеличила с 6 на сто след 7 май. Чувствително зад нея изостават дясноцентристите - с 19 процента подкрепа.

Ден след като Макрон обяви правителството си, друго проучване показа одобрение от 61% за избора му. В новия кабинет има равен брой мъже и жени от левицата, десницата и центъра, както и много нови лица в политиката.

Тези проучванията засилват шансовете на новия президент да си осигури мнозинство в парламента, което ще бъде много важно за прилагането на обещаните от него реформи. Макар че френската избирателна система от два тура прави доста трудно да се предскаже колко места ще спечели една партия.

"Обс" цитира три анонимни източника, запознати със спешния план, който щял да бъде задействан, ако Марин льо Пен влезе в Елисейския дворец. Той бил изработен от малко на брой министри, шефове на кабинети и висши чиновници.

Целта на плана била преди всичко предотвратяване на сериозни безредици и "замразяване" на политическата ситуация със свикване на извънредна парламентарна сесия и оставането на поста на отиващия си премиер Бернар Казньов, твърди списанието.

Крайнолеви протестираха срещу Марин льо Пен в париж на 24 парил - ден след първия тур, когато стана ясно, че тя отива на балотаж.

Полицията и службите за сигурност били особено притеснени от заплахата за крайно насилие най-вече от страна на крайно леви протестиращи, в случай а победа на Люо Пен. Страната щяла да бъде изправена на ръба на хаоса.

Още преди първия тур на изборите на 23 април поверителна записка, изготвена от службите за сигурност, обявила, че всички без изключение дирекции по обществената сигурност изразили своите опасения, пише в. "Паризиен".

На 21 април регионалните полицейски шефове били помолени да представят подробни планове за контролиране на тълпите и разполагането на силите, допълва "Обс". Според настоящото извънредно положение във Франция, въведено след атентатите в Париж през ноември 2015 г., на поста си били вече над 50 000 полицаи и жандармеристи и 7000 войници.

На 5 май - два дни преди втория тур, който Макрон спечели с 66 на сто срещу 34% за Льо Пен, националната дирекция за обществена сигурност предупредила в друга записка, че протестиращите са готови да използват фойерверки, бомбички и запалителни бомби.

Сериозни били и опасенията от политическа нестабилност при победа на Марин льо Пен. Макар Бернар Казньов да отрича да го е казал, френските медии съобщиха преди изборите, че той ще остане премиер поне до парламентарните избори.

Конституцията на Франция не задължава министър-председателя да подава оставка при избора на нов президент. Според член 8 държавният глава назначава премиерите, но само парламентът може да ги сваля от поста им чрез вот на недоверие.

Льо Пен би могла по принцип да задейства член 16, който дава на президента извънредни правомощия в случай на извънредна ситуация. Но без да го направи и без да разполага с парламентарно мнозинство, тя не би могла да назначи нов шеф на правителството.

Според "Обс" спешният план на властите призовавал парламентът да бъде свикан на извънредна сесия на 11 май, четири дни след втория тур. Тогава трябвало да бъде разисквана очакваната "национална криза", предизвикана от избирането на Льо Пен за президент.

В такъв случай, изправено пред безредици и след като поиска от 577-те депутати да изпълнят своята "отговорност към Републиката", правителството трябвало да поиска вот на доверие и вероятно да го спечели.

Волята на избирателите пак щяла да бъде уважена. Президентството щяло да бъде предадено от Франсоа Оланд на Марин льо Пен. Но според чиновниците правителството щяло да гарантира сигурността на държавата.