Целта на този материал не е нито да търси отговор на въпроса кой причини създалата се банкова паника, нито на това кой би спечелил, нито на това дали има място за по-голямо притеснение. Той не си поставя за задача да ви убеди колко стабилна всъщност е банковата система в страната.

Ситуацията е такава, каквато е. Въпросите, които следват от тук насетне са доста. Има ли бързо решение, ще се получи ли ефект на заразата, какво ще е отражението върху икономиката и т.н.

Интересно би било да погледнем на това какви бяха двата основни подхода при справяне с банкови кризи по света през последните години. Макар и двата подхода да изглеждат сравнително ясни за изпълнение, тяхното директно пренасяне в България остава невъзможно поради различните финансово-икономически и валутни системи в отделните държави.

Ако погледнем назад през годините от развитието на финансовата криза, като че ли най-ярък бе примерът със справянето с банковата криза в САЩ. При повечето банкови кризи проявлението често следва един стандартен сценарий, но в реакциите и мерките на заинтересованите страни, обаче, могат да бъдат намерени отличителните черти.

В Америка

В САЩ банковата криза реално стартира през септември 2008 г., когато бе оставена да фалира "Лиймън Брадърс". И тогава коментарите сочеха, че сякаш държавните органи нарочно не са се противопоставили на фалита на инвестиционната банка, за да бъде използвана тя за назидание на останалите. Други пък смятаха, че държавните органи са били подценили ситуацията и са пропуснали да сложат край на кризата още в самия зародиш.

Пропадането на банката веднага породи негативни очаквания относно това коя би била следващата жертва. Това наложи нова бърза реакция от страна на правителството и Федералния резерв, които осигуриха значителни финансови средства за големите банки и така на практика банковата криза приключи (б.авт., тук изключвам ситуацията с множеството спестовни банки, които бяха затворени, тъй като при тях вече причините не бяха паниката, а срутването на цените на недвижимите имоти) за много кратък период.

Самите банки предприеха политики на агресивно отписване на лоши активи и провизиране с цел недопускане оставянето на съмнения относно това дали самите банки продължават да крият своите проблеми. Това се отрази незабавно върху цените на акциите на банките и от пролетта на 2009 г. те се намират в период на дългосрочен положителен тренд.

И в Европа

Ситуацията в Европа беше доста по-различна и нееднопосочна. Банките не бяха толкова активни в отписването на лоши кредити. Станахме свидетели на банкови фалити (Исландия), одържавяване на банки (Гърция), създаване на т.нар. лоши банки (Испания, Белгия), рекапитализиране и търсене на свежи инвеститори от Близкия изток, взаимно подпомагане на самите банки (Италия), налагане на капиталови ограничения и "подстригване" на негарантирани депозити (Кипър) и т.н. В резултат на това, както и на липсата на силна политическа воля за вземането на решителни и най-вече навременни мерки, кризата в Европа се разпростря за дълъг период и икономическият растеж остана анемичен.

За разлика от други държави, България се намира във валутен борд, не е член на еврозоната, Европейската централна банка не осъществява банков надзор, нямаме достъп до спасителните фондове на еврозоната, но въпреки това може да се реагира.

А историята показа, че от съществено значение е бързата реакция. Мерките не са неограничени, някои от тях може да са и скъпи, но колкото по-навременни са те, толкова по-лесно може да се ограничи евентуалната зараза. Простото говорене и изказване на морална подкрепа очевидно не е достатъчно.

Мерките може да включват:

Координирана подкрепа от страна на другите големи търговски банки, така както през 1998 г. координирани мерки между 14 големи американски банки спасяват от срутване финансовата система след фалита на "Лонг Търм Кепитъл Мениджмънт (б.ред, "Лонг Търм Кепитъл Мениджмънт" беше компания за управление на високорискови (хедж) фондове, която през 90-те години на миналия век осигуряваше за кратко високи печалби на своите акционери, но през 1998 г. фалира), или както в Италия през последните години редица банки станаха акционери помежду си.

Директно финансиране от страна на правителството с цел предотвратяване на това ликвидната криза да прерасне в неплатежоспособност. От съществено значение тук е последователността в действията на държавните органи, защото оставянето на една банка и помагането на друга може да има краен нулев ефект.

Търсене на временна финансова помощ от Международния валутен фонд в подкрепа на финансовата система. Тази мярка включва заплащане на лихвени разходи, но пък може да има незабавен ефект. Финансирането от МВФ ще увеличи валутните резерви на страната и правителството ще може да се разпорежда с тях.

Инвеститорите в новите облигации на България от тази седмица може да се сметнат за заблудени и достъпът на страната до международните капиталови пазари може да бъде замразен, но както показа ситуацията в Гърция, Португалия и дори Кипър, международните капиталови пазар имат къса памет.

Активизиране на правните органи и наказване на лицата, отговорни за създалата се ситуация.

Предприемане на постъпки за членство в еврозоната. Най-накрая трябва да бъде сложен край на непрестанните спекулации относно падането на валутния борд. Нека не се забравя, че това е един от най-успешните валутни бордове в световен план, издържал проверката на времето от повече от 17 години. 

Всъщност, банковата система в България може да понесе тази мини криза самостоятелно. Ликвидността в системата остава добра. Политиците трябва да осъзнаят, че простото говорене няма да свърши работа, като именно техните дела и думи първоначално допринесоха за създалата се ситуация.

Мислех да запълня тази статия с числа и различни финансови показатели, имащи за цел да докажат стабилността на банковата система. Всъщност, оказа се, че хората от опашките не се интересуват от тези числа и показатели. Те се интересуват от появата на твърда воля и действия техните спестявания да не бъдат загубени. 

Петко Вълков е изпълнителен директор на "Конкорд Асет Мениджмънт" АД.