Малта, която в момента председателства Европейския съюз, отхвърли днес публикации на международен консорциум от разследващи журналисти, които посочиха малката островна страна като „европейска Панама“, т.е. - международно убежище за укрити доходи и за пране на пари.

Финансовият министър Едуард Шиклуна каза на пресконференция в Брюксел, че материалите са фактически неверни. Той ги нарече „машинации и комбинации от истории, които се опитват да навредят на репутацията на държава-членка“. По думите му не може да става дума за разследване, тъй като публикуваната от консорциума информация е публична.

Консорциумът твърди, че десетки хиляди чуждестранни компании регистрират свои филиали в Малта, на които прехвърлят свои приходи под формата на заеми, за да избегнат облагане в местата на реалната си дейност, докато Малта им предлага ставки под най-ниските в ЕС. Според публикацията европейските правителства така губятгодишно приходи от над 1 милиард евро.

Шиклуна каза, че в страната му, най-малката в ЕС, с общо население от малко на 430 000 души, са регистрирани всичко 50 000 фирми,  а не, както се твърди – 70 000, че те са малтийски, не са офшорни. Борбата с прехвърлянето на приходи в места с по-изгодни данъчни режими иска бавна и търпелива законодателна работа, с която ЕС в момента се занимава, каза Шиклуна.

„Трябва да оставим хората да си свършат работата... Няма да стане с публично линчуване и съчиняване на вълнуващи разкази за една или друга юрисдикция“, обяви той след среща на финансовите министри на ЕС.

Определянето на данъчната основа и ставките за облагане са област на преимуществено национална компетентност в ЕС. При предишна подобна публикация за Люксембург в края на 2014 година се оказа, че 23 от 28 държави-членки в ЕС са имали или имат специални данъчни режими, целящи да привлекат големи чуждестранни инвеститори.

Европейската комисия предложи серия законодателни мерки с намерението печалбите да бъдат облагани в страната на извличането им и да се ограничи тяхното прехвърляне, т.нар. profit shifting.