Кой какво признава?

В международното право признаването от друга държава има значение само в два случая: признаване на нов субект на правото (нова държава) и признаване на правителство или управление, установено по неконституционен ред.

Признаване на история, език, нация, народ и т. н. са политически жестове, които нямат правен смисъл, а само измерват температурата на отношенията между две държави. Например, непризнаването на езика, нацията и т. н. може да се използва за блокиране на такива отношения.

А иначе историята не може да се "верифицира" или "признава" от Путин или който да е било друг политик - нещо или се е случило, или не е. Историците са тези, които трябва да пазят истината и да я търсят, дори тогава, когато тя не се вписва в разпространените в обществото убеждения и пропагандни тези.

Когато на историческата истина и се сложи политическа или медийна опека или юзда (в каквато и да е посока), резултатът е някаква официална идеология. Може и да е старомодно, но на мен ми се струва, че между идеология и история има съществени разлики, които трябва да се удържат. А не винаги го правим.

И от тази гледна точка, фактите поне според мен изглеждат ясни. Средновековна България има решаващ, изключителен принос за създаването и установяването на кирилицата като официална писменост. Без държавната политика на Борис и Симеон, а и царете и книжовниците след тях, делото на Кирил и Методий спокойно би могло да премине в забрава. Същото би могло да стане, разбира се, и ако руският император Петър Велики бе решил да "модернизира" страната като замени кирилицата с латиница. Вместо това той модернизира самата кирилица, а от Русия тази версия идва обратно при нас и в Сърбия (през ранния 19-и век.) Така че отговорността за невероятно успешната съдба на кирилицата е наистина колективна и поделена между средновековна България и Русия през Новото време. (Принос имат и други, но тези два изглеждат от друг порядък.)

Как тези факти се обличат в различни национални идеологии е друг въпрос. Историческата истина не се изяснява с външна политика на една или друга страна.

Коментарът на Даниел Смилов е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.