Йордан Василев, едно от лицата, заради които вярвахме в промяната след 1989-а, почина на 81 г. Тъжната вест съобщава „Площад Славейков“.

Отишъл си е в неделя в ранния следобед след кратко боледуване, след като постъпил по спешност в петък в Университетска болница „Лозенец“.

Йордан Василев почина 14 години след своята съпруга, поетесата Блага Димитрова. Той бе първият главен редактор на вестник „Демокрация“, депутат от Великото народно събрание – един от „групата на 39-те“, отказали да подпишат новата Конституция. Василев бе депутат и в 36-ото Народно събрание, по средата на мандата си се отказва от председателския пост в Комисията за национална сигурност, защото трябвало да участва в заседания на КСНС към президента Желю Желев, в който по право участва и съпругата му Блага Димитрова, тогава вицепрезидент.

Роден е на 26 септември 1935 г. в Радомир. През 1945 г. семейството му се заселва в София, три години по-късно са изселени от столицата – първо в Радомир, после в Троян. Софийското им жителство е възстановено през 1964 г.

Учи българска филология в Софийския университет. След въстанието в Унгария през 1956 г. е изключен от университета. Записва се в специалността „Библиография“ и се дипломира в двегодишния курс за висшисти. Следва и журналистика, но след пет семестъра напуска. От 1966 г. започва работа в отдел „Критика“ на сп. „Септември“. Уволнен е през 1967 г. заради ръкопис на статия и остава две години без работа.

Започва като уредник в сп. „Литературна мисъл“, но от там също е уволнен заради организиране на свободна дискусия за съвременната поезия. Постъпва като литературен сътрудник в Института за литература при БАН през 1975-а, защитава дисертация за Иван Хаджийски през 1980 г. и работи в института до пенсионирането си.

В политиката влиза като деец на Клуба за гласност и преустройство, става член на ръководството на СДС. Избран е за председател на Националния клуб за демокрация. През 1990 г. той е един от основателите на в. „Демокрация“ и първи негов главен редактор. Сам си определя заплата от 0 лв. След 8 месеца е уволнен. Заедно с част от клубовете напуска Федерацията на клубовете за демокрация и остава в СДС-национално движение.

През 1996-97 г. редактира всекидневника „Ново слово“. Чел е курс лекции „Българската култура от 1878 до 1944 г.“ в Нов български университет (2001-2002). Издал е „Младостта на Багряна“ – в съавторство с Блага Димитрова (1975), „Дни черни и бели“ – в съавторство с Блага Димитрова (1975), „Иван Хаджийски в българската култура“ (1988), „Мнения“ – студии и статии (1989), „Христо Радевски. Литературна анкета“ (1993), „Литература. Учебник на ХІ клас“, с колектив (1993), „Христоматия по литература за ХІ клас“, с колектив (1994), „Женски силуети, етюди“ (2000), „Българско слово за всекиго от Х до ХХ век“ (2001), „Патила и радости, спомени“ (2002).

Кадри от 1990 г., опашка за първия брой на вестник „Демокрация“:

„Отишъл си е Йордан Василев… – написа писателят Георги Господинов във фейсбук. – Човек с осанка от друго време, разказвач на другата литературна история. Благодаря за добронамереността към младите, бях на двайсет и нещо, когато ме посрещна в Института за литература. Благодаря и светъл път…“