Франк Гери, който проектира някои от най-креативните сгради, строени някога, и постигна световна слава, каквато рядко се случва на архитекти, почина на 96 години, съобщи Асошиейтед прес. Той е един от най-влиятелните архитекти на нашето време и водещ представител на деконструктивизма.

Гери почина в петък в дома си в Санта Моника, Калифорния, след кратко заболяване на дихателната система, съобщи Меган Лойд, шеф на кабинета на Gehry Partners LLP, посочва БТА.

Увлечението на Гери по модерния поп арт доведе до създаването на отличителни, впечатляващи сгради. Сред многото му шедьоври са музеят „Гугенхайм“ в Билбао, Испания; концертната зала „Уолт Дисни“ в Лос Анджелис и сградата на DZ Bank в Берлин. Той също така проектира разширението на централата на Фейсбук в Северна Калифорния. 

Гери е носител на всички големи награди в областта на архитектурата, включително най-високото отличие в тази област, наградата „Прицкер“, за „освежаващо, оригинално и напълно американско“ творчество.

Другите отличия са златен медал на Кралския институт на британските архитекти, наградата за цялостно творчество на Americans for the Arts и най-високото отличие на родната му страна – Кавалер на Ордена на Канада.

Биографията

Франк Оуен Гери (англ. Frank Owen Gehry), роден като Ефраим Овчик / Ефраим Оуен Голдбърг (Ephraim Owen Goldberg), е роден на 28 февруари 1929 г. в Торонто, Канада.

Израства в еврейско семейство с полски и украински корени. Още като дете проявява интерес към строенето и моделирането. Често разказва, че правенето на картонени фигурки с баба му е било първият му „архитектурен опит“. Още в ранните си години привлича внимание с използването на нетрадиционни материали като шперплат, гофриран картон и ламарина.

В края на 40-те години семейството се премества в Лос Анджелис, където започва пътят му в архитектурата.

След като получава диплома по архитектура от Университета на Южна Калифорния през 1954 г. и служи в армията, Гери изучава градоустройство в Харвардския университет. Кариерата му започва трудно и в продължение на години се бори да свърже двата края, проектирайки обществени жилищни проекти, търговски центрове и дори за известно време кара камион за доставки.

В крайна сметка получава шанса да проектира модерен търговски център с изглед към пристанището на Санта Моника. Решава да не рискува и изготвя чертежи за затворен търговски център, подобен на другите в САЩ през 80-те години.

За да отпразнува завършването му, инвеститорът на мола посещава дома на Гери и остава изумен от това, което вижда: архитектът е превърнал скромно бунгало от 20-те години на миналия век в оригинално жилище, като го е преустроил с ограда от телена мрежа, открито дърво и гофриран метал. На въпроса защо не е предложил нещо подобно за мола, Гери отговаря: „Защото трябва да си изкарвам прехраната.“

Казали му, че ако наистина иска да се изяви като архитект, трябва да се откаже от това отношение и да следва творческата си визия. Гери прави точно това до края на живота си, като работи до 90-годишна възраст, за да създаде сгради, които са и зашеметяващи произведения на изкуството, пише Асошиейтед прес. 

С нарастването на популярността му, Gehry Partners LLP, архитектурното бюро, което основава през 1962 г., също се разраства, като в един момент наброява повече от 130 служители. Но Гери настоява да контролира лично всеки проект, по който работи.

Въпреки че като дете обича да рисува и да строи макети на градове, Гери признава, че едва на 20 години е обмислил възможността да се занимава с архитектура, след като преподавател по керамика в колежа е разпознал таланта му. „Беше първото нещо в живота ми, в което се справях добре“, каза той.

Гери обаче категорично отрича, че е художник.

„Да, в миналото архитектите са били едновременно скулптори и архитекти“, заявява той в интервю за Асошиейтед прес през 2006 г. „Но аз все още мисля, че правя сгради, а това е различно от това, което правят те.“

Думите му отразяват както срамежливостта, която го съпътства през целия му живот, така и несигурността, която остава с Гери дълго след като е обявен за най-великия архитект на своето време.

„Напълно съм изумен, че стигнах дотук“, каза той пред Асошиейтед прес през 2001 г. „Сега изглежда неизбежно, но тогава ми се струваше много проблематично.“

Не всички обаче са фенове на творчеството на Гери. Някои критици казват, че сградите му са гигантски, несиметрични превъплъщения на малките градчета от отпадъчно дърво, които той е правил като дете, докато е растял в миньорския град Тиминс, Онтарио.

Арт критикът от Принстън Хал Фостър отхвърля много от по-късните проекти на Гери като „потискащи”. Твърди, че са проектирани предимно като туристически атракции. Някои определят концертната зала „Уолт Дисни“ като купчина картонени кутии, оставени на дъжда.

Сред критиците е и семейството на Дуайт Д. Айзенхауер, което не приема смелото предложение на Гери за мемориал в чест на 34-тия президент на страната.

Музеят „Гугенхайм“ в Абу Даби, проектиран от Гери през 2006 г., се очаква да бъде окончателно завършен през 2026 г. след поредица от забавяния в строителството. Сградата с площ от 2787 квадратни метра ще бъде най-големият „Гугенхайм“ в света, оставяйки трайно наследство в столицата на Обединените арабски емирства.

Архитектурен стил

Франк Гери е водеща фигура в движението деконструктивизъм. Неговите проекти се отличават с:

динамични, несиметрични и „разчупени“ форми,

текстури и материали, които създават усещане за движение,

титан, стомана и стъкло като основни материали,

архитектура, която изглежда като скулптура.

Емблематични творби

Музей Гугенхайм в Билбао (1997, Испания) – най-известното му произведение.

Walt Disney Concert Hall (2003, Лос Анджелис)

„Танцуващата къща“ (1996, Прага)

Фондация „Луи Вюитон“ (2014, Париж)

Museum of Pop Culture (MoPOP) – Сиатъл

8 Spruce Street / New York by Gehry – Ню Йорк

Weisman Art Museum – Минеаполис