Цинично е точно президентът Георги Първанов да говори за президентска република. Това е краткият коментар на една от инициативите, пръкнали се от учредителната конференция на партия АБВ през уикенда.

Президентската република като идея има своите достойнства. Неслучайно някои от водещите западни демокрации предпочитат този вариант. В схващането, че трябва да е ясно кой персонално носи отговорността в една държава, има много логика. В България обаче тази идея се компрометира окончателно и безвъзрватно именно във втория президентски мандат на Първанов.

До този момент президентската институция със сигурност бе една от малкото, които успяваха да съхранят що-годе някакво обществено доверие. Именно за това в идеите за президентска република имаше някакъв смисъл. Към първите двама президенти на България - Желю Желев и Петър Стоянов - може да има много критики. Но и двамата в общи линии успяха да се опазят от скандали, свързани с някакъв вид злоупотреба с власт.

В първия си мандат Първанов  успя да изгради и  запази публичния си образ на държавник. Той  имаше  добри инициативи, като например обвързването на изплащането на пенсиите на изселниците в Турция с обезщетяването на бежанците от Източна Тракия. Във втория си мандат обаче, очевидно знаейки че няма как да има трети,  Първанов му отпусна края...

Достатъчно е да припомним, че точно той беше архитектът на правителството на Тройната коалиция, което със сигурност е на челните места в класацията на кабинетите с най-лош публичен образ. При издигането на кандидатурата му за втори мандат през 2006 г. тогавашният президент сам казва: "Грешат онези, които очакват да адвокатствам безпринципно на управляващата коалиция, при положение, че съм участвал и подпомогнал нейното формиране". Ловните му подвизи също са публично признати. А и днес демонстрира уклон към авторитаризъм, тщеславие и самовлюбеност - дори си направи партия и стана неин председател точно на рождения си ден!

Така че президентската институция сама по себе си не е гаранция, че в нея не може да попадне неподходящ човек.

При управлението на Симеон Сакскобургготски като премиер идеята за конституционна монархия загуби почти всички свои привърженици. Същото се случи и с президентската република във втория мандат на Първанов. А и за нашите условия като че ли парламентарната република, с всичките й недостатъци, е най-добрата форма на управление. Защото именно тя създава най-сериозни предпоставки за прозрачност и обществен контрол. Последното, от което се нуждаем, е самозабравил се политик, затворен зад дебелите стени на "Дондуков" 2.