Борисов има план за българското председателство на ЕС. Обсъдил го е в Берлин с Меркел наред с други ключови теми. Получил е от нея и едно обещание за 24 май догодина. Ето какво още научихме лично от премиера Борисов:

Г-н Борисов, еврозоната, Шенген, българското председателство на ЕС - с какви новини се връщате от Берлин в София?

Първо да благодаря за гостоприемството, което прояви и германският президент Щайнмайер, и френският президент Макрон, и канцлерът Меркел. Една визита, която бих подредил така: първо, председателството на ЕС, защото това е един много тежък - всъщност не тежък, а сложен период за Европа: "Брекзит", "Европа на една или на две скорости". Все теми, по които България като председателстваща ЕС ще взема отношение. И след това, разбира се, еврозоната, чакалнята, която според мен е изключително важна за нас. А и това е шансът да не бъдем изхвърлени на втора скорост. Чакалнята ние я заслужаваме, взели сме необходимите мерки. Това ще донесе и намаляване на лихвите по кредитите, а от друга страна пък, ще гарантира външните инвестиции. Знаете, че Германия вече има доста инвестиции в България и затова на 23-ти правим една голяма среща със семейния бизнес, с финансовия министър Шойбле. Канцлерката също посъветва за това, както и вчера направихме среща с финансовия министър на Франция, за да можем да опаковаме нашите резултати с политическите критерии, които има еврозоната.

На пресконференцията в Берлин казахте нещо интересно за българското председателство на ЕС: че ще имате грижа хората от Балканите, предполагам от Западните Балкани, да се чувстват в Европа, да могат да се придвижват свободно, да се направи нещо за хората, а не за елитите. Какво имате предвид?

Ами какво имам предвид: елитите още не са за Европейския съюз. Критериите не са покрити и поне доколкото ги познавам, още дълги години няма да ги покрият. Но хората от Балканите, индивидуалният човек - той си е европеец. Независимо че сме на Балканите, ние сме в Европа. Човекът от Балканите трябва да усети перспективата, трябва да се избегне евроскептицизмът, трябва с душата си да се докосне до ценностите, които Европа предлага. И тук въпросът е дали може да има такъв инструмент като един вид европейски паспорт за хората, които искат да бъдат в Европа, да се чувстват европейци, който да не дава, разбира се, право за работа, право за пребиваване - просто ако искаш да отидеш и да видиш, да можеш да отидеш.

Това ще бъде българска инициатива, така ли?

Аз избягвам в едно голямо европейско семейство да акцентирам кое е българско или кое е общо. Ние сме едно голямо семейство. Нещата се решават с консенсус, с разбиране, с разговори, а инициативата и желанието ми е да се опитам да го прокарам пред колегите. За да разберат те, че това е важно за Балканите. Хората там трябва да усетят перспектива, надежда, трябва да я има тази магия, която и нас ни водеше и се радвахме, когато отидохме в Европейския съюз. И мисля, че не съжаляваме като нация, защото всичко добро, което ни се е случило, се случи всъщност в този период.

Г-н Борисов, навярно знаете, че на Запад, в ЕС, в Германия се чуват и се пишат критики срещу вашия коалиционен партньор „Обединените патриоти”. Стана ли дума за коалиционния ви партньор по време на разговорите ви в Берлин?

Не. По простата причина, че хората прекрасно познават ГЕРБ. Ето и днес да благодарим на централата на фондация „Конрад Аденауер”, че ни даде тази възможност - видяхме се тук с ръководството. ГЕРБ е толкова прогнозируема като партия, евроатлантическа, вече десет години го доказваме, че няма никакво съмнение или напрежение. Даже разговор не е имало, ако трябва да бъда честен. Никой не ме е попитал, а и аз се надявам, че моите колеги от „Обединените патриоти” - всички сме имали детство и юношество - са вече доста зрели хора и сами разбират, че светът е толкова сложен, че трябва действително да сме стабилни. Пък и хората в България направиха своя избор. Демокрацията е това.

Г-н Борисов, стана ли дума във вашите разговори за две български съседки - за Турция, за която вие споменахте на пресконференцията, че ще се опитате да работите за подобряване на отношенията, но и за Македония, която беше, а може би все още е в политическа криза.

За Македония стана въпрос. Вие видяхте, че като стана боят в парламента, без никой да ги кара и хем аз бях в опозиция тогава, никакъв не бях, през нощта ми се обадиха и тримата - и Зоран Заев, и Никола Груевски, и президентът Георге Иванов. Защото те са се убедили, че не само съм добър човек, но и действително много искам Македония като държава да е стабилна, нашият съсед да е стабилен. Защото започва да ни идва в повече - от едната страна е Крим, от другата - Турция във военно положение, Гърция се разтърсва всеки ден, в Македония видяхме какво се случи. Затова убедих и канцлера Меркел, и останалите, че трябва да им се помага, важни са за нас, трябва да дадем шанс на новото правителство и, разбира се, да продължим и разговорите с Груевски, който пък е от семейството на ЕНП. Сиреч, и Македония трябва да мине малко по нашия път. Знаете колко остри всички сме били, но това никога не ни е донесло резултат. Съединението прави силата. Консенсусът дава силата на нацията.

Накрая: кога г-жа Меркел ще посети София?

Август, живот и здраве, ще дойде президентът Макрон. А Меркел, ако спечели изборите през септември, ще дойде до края на годината. И нещо пикантно: оказа се, че много хора са чули изказването за македонските земи и за кирилицата и в тази връзка канцлерът Меркел каза: ние сме учили, че това са българските братя Кирил и Методий. И обеща: за 24 май специално ще те поздравя за този празник, защото ѝ казах, че това е най-любимият, най-светлият, най-хубавият празник на България. Меркел си го записа в тефтера и каза: на 24 май ще ви поздравя специално.

"Дойче веле"