Европейският съюз ще улесни властите в достъпа до електронни доказателства, съхранявани в други страни членки и от американски фирми, предаде „Гардиън“.

Европейската комисия предлага законодателни промени, които да ускорят трансфера на данни от компании като Facebook и Google, дори ако данните се съхраняват в друга държава членка на ЕС, което често е твърде бавен процес.

Европейският комисар по правосъдието Вера Йоурова коментира:

„Убедена съм, че сега, в сянката на последните терористични атаки и нарастващата заплаха в Европа, ще получим повече разбиране от страна на министрите, дори сред тези, чиито страни не са били цел на терористични атаки.“

ЕК ще предложи три варианта, които ще бъдат основата за бъдещи законодателни промени.

Първото предложение позволява на властите в страна членка да изискват от интернет доставчици в друга страна членка да получат електронни данни дори без съгласието на страната, в която доставчикът е базиран.

Втората възможност задължава компаниите да предоставят данни, ако те бъдат поискани от властите в друга страна.

Последната опция позволява директен достъп до „облачна“ информация. Това се предвижда за ситуации, в които органите на реда не знаят местоположението на сървъра или има риск данните да бъдат загубени.

„Третият вариант е един вид извънредна възможност, която обаче ще изисква защита на личното пространство на хората. Предпочитанието ми е да се прибягва до тази извънредна мярка само при извънредни заплахи като тероризъм. В такъв случай съм съгласна с разрешаването на използване на лични данни“, заяви Джурова.

Данните, които могат да бъдат поискани от властите са от местоположение на заподозрян до достъп до лични комуникации. Мерки за защитаване на личното пространство ще бъдат взети и ще се изискват гаранции от властите, че достъпът до лични данни ще бъде само в краен случай.

Това значително би променило процедурите за достъп до електронни доказателства, съхранявани в други страни. Сега органите на реда в Германия, които искат данни, съхранявани в Ирландия, където са разположени седалищата на много американски фирми, включително Facebook, трябва да разчитат на ирландските власти да осигурят достъп, което е бавен и тромав процес.

След терористичната атака в Лондон натискът върху интернет доставчиците нарасна. Властите смятат, че те трябва да предприемат действия в две посоки – ограничаване на разпространението но екстремистко съдържание и спиране на поддържаното „сигурно пространство“ за терористите в мрежата.

Кореспондентът на Би Би Си Рори Селън-Джоунс е разговарял с представители на интернет доставчици във Великобритания и свидетелства, че те са объркани.

„Казаха ни, че „нещо трябва да бъде направено“, но не ни е ясно какво е това „нещо“, казва изпълнителният директор на голяма компания.

Компаниите имат по-ясна представа какво да направят по първия въпрос – те и сега свалят повечето материали, които биха подтикнали хора към извършване на терористични актове. Това което притеснява много фирми е случващото се в Германия, където се обсъжда проектозакон, предвиждащ големи глоби за фирмите, ако не свалят веднага всяко екстремистко съдържание.

Компаниите изтъкват, че определянето на това кое е екстремистко съдържание и трябва да бъде свалено от интернет, не е лесно. Клиповете на американския радикален проповедник Ахмед Муса Джибри са повлияли на един от нападателите в Лондон. Те не нарушават правилата YouTube, защото са религиозни проповеди и не съдържат призиви за насилие, и не са свалени от сайта. Американските власти позволяват на Джибри да остане на свобода и не е ясно с какви мотиви видеоклиповете могат да бъдат свалени от платформата.

Друго нещо, което тревожи компаниите е криптирането на личните комуникации – въпросното „сигурно пространство“, което терористите получават от платформи като WhatsApp и iMessage на Apple, където самите компании не декодират съобщенията.

Рохан Силва, съветник по дигиталната политика на бившия британски премиер Дейвид Камерън, смята, че компаниите трябва да се борят с проблема и споделя идеи:

„Вътрешното министерство разработи предложения, които изискват съдебно разрешение, за да бъдат наблюдавани комуникациите – което пък гарантира, че заподозрени терористи могат да бъдат спрени преди да е твърде късно, като едновременно с това предотвратява масовото наблюдение, което притеснява потребителите“, пише той в „Лондон Ивнинг Стандарт“.

Все още обаче е спорно дали и доколко личната свобода и неприкосновеност могат да жертвани в името на сигурността.