Европейският съюз трябва да си осигури нови приходи, да съкрати разходи, да пресее приоритетите си и да промени продължителността на многогодишната си финансова рамка след изтичането на сегашната през 2020 година, заяви днес Европейската комисия.

Тя обвърза бъдещето на еврофинансирането с изпълнението на икономически и политически условия като например спазването на бюджетна дисциплина на национално ниво и придържане към общи принципи и ценности на ЕС като върховенство на закона и солидарност.

Еврокомисарите по бюджета и по регионалното развитие Гюнтер Йотингер и Корина Крецу представиха днес документ за размисъл за бъдещето на финансите на ЕС до 2025 година. Той е петият и последен поред документ детайлизиращ Бялата книга със сценарии за бъдещето на ЕС, която комисията публикува през март.

Йотингер подчерта, че днешният документ е само основа за размисъл и дебат между правителствата и гражданите. Комисията се очаква да представи свой проект за следващата многогодишна финансова рамка през пролетта или лятото на 2018 година, каза той.

Излизането на Великобритания от ЕС, вероятно през пролетта на 2019 година, ще лиши европейския бюджет от 10-12 милиарда евро приходи годишно. В същото време той трябва да финансира нови разходи като отбрана, управление и охрана на границите, иновации.

Това ще съвпадне и със следващите избори за Европейски парламент и ще бъде една година преди изтичането на сегашната седемгодишна финансова рамка на ЕС през 2020 година, каза Йотингер.

„Ние сме на мнение, че ако сравним със сегашното положение, ще трябва да реализираме икономии от около 10-12 милиарда евро годишно“, каза той.

Сега разходите на ЕС са близо 150 милиарда евро годишно.

„Необходимо е да се преобразува разходната част, да се направят съкращения, за да се компенсира тази липса от излизането на страната (Обединеното кралство – б.р.)... Всичко, което се предлага като действия, ще изисква приток на нови средства, съкращаване на разходи и намиране на нови източници на приходи“, каза Йотингер.

„Обръщаме се към държавите-членки с въпроса: Готови ли сте там, където има допълнителна полза (от еврофинансирането – б.р.) да се увеличи ефективността“, каза комисарят. „И готови ли сте за сметка на данъкоплатеца да се покрият разходите по излизането на Великобритания?“

Комисията е на мнение също, че след напускането на Обединеното кралство, всички държави-членки, които сега ползват отстъпки от вноските си в бюджета на ЕС, трябва да ги загубят, каза Йотингер.

Сега над 70 на сто от приходите в европейския бюджет идват от национални вноски в него. Т.нар. му „собствени приходи“ се формират от отчисления от митата и от данъка върху добавената стойност, налози върху захарта и някои селскостопански продукти, антимонополни и други глоби за нарушаване на европейското законодателство.

Те обаче не са достатъчен и сигурен приход. ЕС ще търси нови източници на собствени приходи, варианти за които документът разглежда – например приходи от изкупуваните от промишлеността на разрешителни за въглеродни емисии.

Комисията възнамерява да предложи на националните столици и три варианта за продължителността на многогодишния бюджет на ЕС след 2020 година - да остане седемгодишен както досега, да стане петгодишен, т.е. да съвпада с мандата на европейските институции или да обхваща два пъти по пет години.

Крецу посочи, че с документа комисията открива дебат за това какви приоритети да финансира за в бъдеще европейският бюджет и как да се дефинира „европейската добавена стойност“.

„Нито едно евро не бива да се инвестира в нещо, което не води до допълнителни ползи, до европейска полза“, каза Йотингер.

По думитему европейският бюджет трябва да си поставя четири основни цели – икономическа сила, конкурентоспособност, солидарност и сигурност.

И двамата комисари обвързаха бъдещето на еврофинансирането с изпълнението на решенията на ЕС, включително за бежанците и със спазването на основни демократични принципи, залегнали в неговия договор.

„Следващата многогодишна финансова рамка следва да създава връзка с проблема за бежанците“, каза Крецу. „Солидарността е реципрочна и трябва да има такава връзка“, добави тя в очевиден намек за държави като Полша, Чехия и Унгария, които отказват да изпълнят квотите си за прием на бежанци от Италия и Гърция.

„Върховенството на закона трябва да е свързано с европейския бюджет... Това е въпрос, който открито задаваме в документа“, каза Йотингер.

Бюджетът на ЕС представлява 1 на сто от неговия брутен национален доходен и 2 на сто правителсвените разходи на държавите му, припомниха двамата комисари. Той струва на средния европейски данъкплатец по-малко от 1 кафе на ден, каза Крецу.