„Честно казано, някак си този цирк ми идва в повече!“, каза главният прокурор Сотир Цацаров на последното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС). След което стана и си тръгна, а с него и останалите членове от мнозинството. И друг път ВСС е прекъсвал работата си, но никога не го е правил по такъв безпардонен и самоволен начин.

За какъв „цирк” става всъщност дума? Главният прокурор сам го описа, преди да си излезе: видял публикации в онлайн медии, които отразяват случващото се пред сградата на ВСС - малобройна група граждани демонстрират в подкрепа на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който от месеци е обект на наказателна акция на мнозинството във ВСС заради острите си критики срещу системата. Хората символично бяха поставили болтове пред входа - заради отказа на прокуратурата да разследва отвинтването и изпадането на болтове от колата на НСО, която обслужваше Панов.

Болтове срещу агнешки главички

Поставянето на болтове на тротоара пред сградата на ВСС било цирк. Но не е цирк, когато пред входа на ВСС застават здрави момчета с прясно одрани агнешки главички в ръце (да, точно такава сценка имаше наскоро). Протестиращи, които излизат с лицата и имената си, били цирк. Анонимни момчета, криещи се зад детски маски, не са цирк. Сценката, която изглеждаше като от мафиотски филм, бе приета хладнокръвно. Не последва нито възмущение, нито прекъсване на заседанието. Но гражданският протест, проведен изцяло в рамките на закона, доведе до репликата „Този цирк ми идва в повече!”.

Нещо не е наред, нали? Дори само това сравнение показва достатъчно красноречиво колко преобърната е координатната система и как политико-съдебно-медийното мнозинство пренаписва със замах основни ценностни представи за приемливо и неприемливо. Когато от едната страна стои един магистрат със своите позиции - независимо дали ги одобряваме или не, а от другата страна ръмжи цялата институционална машина, това не може да е просто конфликт между две групи. Когато от едната страна стоят малко на брой критици на системата и привърженици на нейното реформиране - със своите аргументи и биографии, а от другата страна са гръмките обвинения за световна конспирация срещу статуквото - с техните анонимни автори в кафяви медии и скъпоструващи, отново анонимни очернящи плакати из цяла София, това не може да бъде просто конфликт между две конкурентни групи. А точно така се опитват да ни го обясняват.

Очевидното срещу пропагандата

Разликата в мащаба е очевидна. Разликата в тона е очевидна. Разликата между автентично и дирижирано е очевидна. Когато политико-съдебно-медийното мнозинство се опита да превърне Лозан Панов в посмешище заради отказа му да отмине инцидента с болтовете, здравият разум онемя. Прокуратурата отказа да разследва инцидента. Болтовете сами се отвинтили заради лошия път. Представителството на Мерцедес също онемя. Когато Националната служба за охрана не може да достави услугата „охрана”, а това съвпада с институционалните заплахи срещу Панов, никой не иска дори да разследва. Както не искаше да разследва ЦУМ-гейт, както не разследва записите „Двете каки”, както не провери кой от ВСС се отчита със СМС-и пред ръководителя на изпълнителната власт.

И когато един съдия каже: „Вижте, имаме структурен проблем - не може една фигура да е над всичко и над всички”, машината се задвижва, за да се представят нещата просто като личен конфликт или противоборство между две конкурентни групи. Но тази схема все по-трудно работи. Само 8% от българите имат доверие в прокуратурата, само 9% - в съда. Осемте най-големи международни бизнес асоциации в България предупредиха в писмо, че ако прокуратурата остане безконтролна и продължи да се меси в работата на съдиите, икономиката няма да тръгне нагоре. Просто нещата вече са прекалено очевидни. Толкова очевидни, че дори и съвсем малоброен протест е в състояние да извади от равновесие статуквото.

Тектът е от Дойче веле.