Това изказване (подкрепата за палежа на крана пред НДК, изразена от журналиста Петър Волгин - б.р.) е добър повод да си припомним, че крайното левичарство е обикновен бизнес - и то не по-лош от останалите. Познавам Волгин още от студент и зная много добре, че споделя(ше) умерени либерални възгледи, макар че като журналист традиционно залага на екстравагантни и крайно провокационни "фойерверки", за да събира слушатели. През 90-те години водеше предаване, в което се подиграваше с вярващите и религията, по-късно се изяви като бунтар срещу "гнета" на СЕМ, отново фокусиран върху нестандартния език - откъдето си спечели прозвището Пешо В*гината...

В България в продължение на десетилетия стоеше празна нишата на левия радикализъм. Омерзението от десетилетията, през които само комунистическото ляво беше разрешено, изхабения - включително поколенчески - потенциал на "лявата" БСП, липсата на българска левичарска традиция от периода след 1968-ма - всичко това остави пространството на крайната левица напълно пусто след 1990 г. Всъщност, това пространство е важно за обществата от този тип, към които принадлежи от доста време и България - крайната левица е призвана да "изпуска парата" от котела на немилосърдния капитализъм, особено ако последният не е смекчен от една коригираща пазара социална държава.

Беше въпрос на време вакуумът в крайното ляво да бъде запълнен от две страни. От едната, в крайно лявото се развиха периферни малки организации на автентични леви активисти като "Хаспел" и "Солидарна България". От друга, в празната лява ниша предприемчиво се настаниха хора като Волгин, които правят успешен бизнес с левичарското говорене. Бизнесмените ще ги познаете по това, че съчетават "полезното с приятното" - комбинират несъвместими в нормална политическа среда възгледи и пристрастия. От една страна те са "радикално леви" - подкрепят вандалите в Хамбург и край паметника на НДК, а от друга - подкрепят ентусиазирано архи-консервативната, всъщност ретроградна великодържавна политика на Путин. Участват лично и активно в кремълската хибридна война срещу България. Левичарският патос събира аудитория, а службата в полза на Путин - финансови ресурси.

Така левичарството и национализмът, анти-капитализмът и обслужването на ретроградната империя съжителстват мирно и в приповдигнат патос. Не му се сърдете на Волгин - нищо лично, нищо принципно. Да не си мислите, че мразеше християнството, когато псуваше на майка религията и светиите? Да не смятате, че естетът Волгин се бе превърнал в невъзпитан простак, когато "в*гина" беше сред най-меките му думи в ефир? Така е и сега - обикновен занаятчия, грантаджия. Само че не от публично регистрирани източници за финансиране. Финансирането на имперските хибридни проекти е тайнство - е, не чак толкова мистично колкото църковните, но все пак тайнство. Не му търсете нито счетоводството, нито данъчното облагане...

...

Коментарът на Огнян Минчев е от профила на автора във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.