Лагерите по времето на Сталин са изключително важен стопански механизъм, без който съветската икономика не би постигнала успехи.
Това споделя пред Би Би Си руският писател Борис Хазанов. Самият той е лежал в лагери по онова време.
Предаването на програмата е по повод 80-ата годишнина от началото на Големия терор. Той започва в края на юли 1937 г. и негови жертви стават милиони хора.
"Лагерната система не бе просто система за сплашване на населението. Тя не бе просто оръдие на терора. Лагерите много бързо станаха важен стопански механизъм. Това никога не трябва да се забравя. Мисля, че успехите на социализма, а тези успехи не могат да бъдат отричани - създаването на цели отрасли от промишлеността, които не са съществували преди в Русия, биха били невъзможни без съществуването на тази огромна система за лагерен труд. Затова лагерът е и инструмент за тоталитарно господство на икономиката. Тази тоталитарна икономика в класическия й съвършен израз е невъзможна без системата за принудителен труд", смята Хазанов.
Това обаче не е всичко, продължава писателят. Когато лагерът се превръща в съдба на милиони и дори - както това става в СССР - на десетки милиони хора, той става начин на живот.
"Това е цяла страна - там, където хората прекарват значителна част от живота си, в която умират, в която стават възрастни, където правят кариера, където минава животът им. Може да се каже, че вътре в тази тоталитарна страна, вътре в СССР примерно през 1950 г. е имало спеиално ядро, което е било идеалът за тази държава в рамките на самата нея.
Тази мисъл е хрумвала на страшно много хора. Тя вероятно в известна степен е мъждукала в главите на строителите и организаторите на лагерната система. Те наистина са устройвали този живот по образец на системата, в която са живели и която са смятали за естествена и нормална. Както лагерът е обкръжен от система заграждения, огради и т.н., от наблюдателни пунктове, осветява се от прожектори, - точно по този начин голямата страна е затворена за света", продължава Борис Хазанов.

Сталин е бил ненадминат майстор в организирането на терора, смята и съветският историк Михаил Восленски, автор на книгата "Номенклатурата". Майсторството на вожда е било в това, че той е разбрал една невероятно проста истина, за която обаче човек трябва да се досети:
"Ако една диктатура като тази в Чили например, преследва сурово, жестоко, ако щете, свирепо се разправя с всички тези, които са против нея, това все още не е тотално сплашване. А ако правителството като при Сталин започва съвсем демонстративно да наказва не само виновните, но и невинните, тогава в обществото се създава атмосфера на самоконтрол, на автоцензура у всеки човек, когато този човек непременно ще си мисли как трябва да се държи, какво трябва да прави, за са не хрумне на някого да го обвини в нещо, да напише донос срещу него", изтъква ученият.
И дава пример:
"Във вашия вход живее обущарят чичо Ваня. Арестуват го и той признава, че е японски шпионин. А вие със сигурност знаете, че чичо Ваня не знае къде се намира Япония и никога през живота си не е виждал жив японец. Какво усещане възниква при вас? Ето това е направил Сталин много майсторски. Това рязко променя атмосферата в страната, в обществото и създава изключително благоприятни условия за мощна тоталитарна система в тази страна."
Коментари
Любимата тема на кл. зет:
А колониалното управление тип бананова република е много по-добро от това държавата сама да си контролира ресурса, щото тя е прекалено тъпа за това.
Само ще направя една вметка.
"Той започва в края на юли
Хайде пак глупости. Това милионите си ги нямате за нищо. В книжарницата на pen University във Филаделфията аз четох една дисертация на американец за терора през тези години. През 1929 г. Сталин и политбюро предлагат да се спре класовата борба. Обаче, местните лидери се възпротивяват. Тогава Сталин и Политбюро решават всяка смъртна присъда да се ратифицира от тях. Бройките, които се ратифицират са от порядъка на няколко стотици. През 1936г. има само 1000 политически смъртни присъди. След убийството на Киров през 1937г. Сталин разрешава на местните лидери да прочистят регионите. Тогава биват убити около 360 000 души. След това се връща към старата система.
Що се отнася до лагерите в същата дисертация се говори, че условията не са били толкова тежки. Имало е даже самодейни театри. Аз съм чувал руснаци, които са били в лагери да казват "нас ни провериха и ни пуснаха". След това те са били на доста високи позции. След жестоката война с нацистите, съветските хора бяха твърдо за Сталин. Разочерованието дойде след 20-тия конгес на КПСС, когато Хрушчов изобличи политиката на Сталин. Времената вече бяха други и вече нямаше нужда от една такава политика.
Ти си варварин
И ако не Солженицин, прочети поне Варлам Шаламов.
Много точни коментари по-долу
https://dariknews.bg/regioni/dobrich/napisaha-telegrama-do-kim-chen-un-ot-imeto-na-dobrichlii-1422636
До болтчето