"Полша не е тази страна, която очертава посоката, в която да се равзива Европа. Обратно - тя е страна, която върви срещу европейските интереси."

Това заяви днес на пресконференция във Варна френският президент Еманюел Макрон, който е на официално посещение у нас. Думите му бяха в отговор на журналистически въпрос за полската позиция срещу т. нар. социален дъмпинг, или проблема с командированите работници от Източна Европа - една от главните теми, които Макрон обсъжа по време на европейската си обиколка.

"Да не забравяме, че Еврокомисията образува санкционно производство срещу Полша. Варшава няма никакво значение за определяне на посоката, в която върви ЕС. Европа бе създадена, за да постигне сближаване на членовете си. Полша получава еврофондове. Европа е пространство, създадено въз основа на ценности, а Полша го нарушава. С изявлението на полския премиер бе направена грешка. И тя показа колко Полша изостава от Европа. Съжалявам за тази позиция. Мисля, че полският народ заслужава много повече. Мисля, че правителството може да убеди полския народ, че може да бъде по-добре заплащано. Така, както и президентът Радев, и аз споделям констатацията, че смисълът на историята е да подобрим условията на живот на нашите граждани и да постигнем сближаване", допълни Макрон.

Българският президент Румен Радев заяви от своя страна, че страната ни е твърдо срещу социалния дъмпинг.

„Споделих загрижеността на г-н Макрон относно директивата за командировани работници. Този проблем е от компетенцията на българското правителство, но ще споделя, че България е против измамите със социални осигуровки и заобикалянето на правилата, затова трябва да има засилено сътрудничество на социалните служби“, коментира той.

Според него трябва да има нормативни промени, които да запазват правата на работниците, да подобряват условията на труд и да водят до по-висок жизнен стандарт. Радев смята, че въпросът за социалните права не се изчерпва само с проблема за директивата за командироване на работниците.

„Налице са и редица други проблеми като данъчен дъмпинг, корпоративен дъмпинг, както е налице и неколкократно по-ниско заплащане на работниците от новите страни членки в клонове на предприятия, банки и търговски вериги в сравнение със заплащането на техните колеги от старите страни членки, за същото количество и качество на труда. Затова е необходим комплексен подход към тези комплексни проблеми, който да води до устойчиви трайни решения. Такива решения могат да бъдат постигнати с устойчиви, постоянни, кохезионни и инвестиционни политики", допълни държавният глава.

Радев изтъкна също, че евроинтеграцията на Западните Балкани е един от приоритетите на предстоящото българско председателство на ЕС.

Ако не представим европейски приоритет за Западните Балкани, рано или късно те ще представят балканска перспектива за Европа", каза българският държавен глава.

„И точно заради инициативата на г-н Макрон, закриляща Европа, трябва да имаме много по-мащабно мислене за стабилността ѝ", допълни Радев.

Макрон се съгласи с това заключение. И допълни:

„Има нужда от едно сърце на Европа, което да върви по-бързо. Трябва да определим пътна карта, по която да се работи за по постигането на тази цел.“

Желанието му е България да участва пълноценно в дискусиите за преначертаването на нова Европа.

„Говорихме за предстоящите теми, които са свързани с реформирането на ЕС. В тази връзка предстоят многобройни френски инициативи до края на тази година. Имаме пълно съгласие по това, че България трябва да участва в тези инициативи", заяви френският държавен глава.

Макрон подкрепи желанието на страната ни за влизане в Шенгенското пространство:

"Всички сме съгласни, че България е изпълнила критериите. Моето желание е да се преразгледат правилата за влизане и България да участва пълноценно в обсъждането им."

Според Радев одисеята по присъединяването ни към Шенген е блестящ пример за негативния ефект от смяната на правилата и критериите по време на играта.

„Затова ще се разчита на ясни и устойчиви критерии", каза президентът.

И даде пример с българското председателство на Съвета на ЕС, когато ще се решават критериите и механизмите за участие в Европейския фонд за отбраната:

"От това какви механизми и критерии ще се разработят зависи дали и малки и средни предприятия и научно-изследователски организации от такива държави като България ще могат да участват пълноценно в този фонд. Затова страната ни ще разчита на Франция за даване на равен и справедлив шанс на всички страни-членки, за всички сегашни и бъдещи инициативи на ЕС."

Парвите дами Брижит Макрон и Десислава Радева имаха отделна програма.

Сред главните обсъждани теми между двамата президенти бе общата европейска отбрана.

"Сигурността на европейските граждани започва от сигурността на нашите граници. Глобалните заплахи изискват единен отговор. Затова приемам вижданията на г-н Макрон, че европейската отбрана ще даде нов импулс. Затова са важни и френските инициативи за постоянно структуриращо сътрудничество", каза Румен Радев.

Обсъдена била и важността от развитието на силна европейска отбранителна индустрия като задължителна част от силна Европа на глобалната сцена.

„Овладяването на миграцията и намаляването на риска от терористични атаки изискват обща европейска политика и задълбочено сътрудничество във всички сфери, засилване охраната на външните граници и борба с нелегалния трафик, засилена политика на връщане и реформа на общата европейска система за убежище. Очаквам подкрепа от Франция и за оперативния план за защита на българските граници, който внесох тази пролет в Еврокомисията и Съвета на ЕС“, изтъкна още президентът ни.

Самият Макрон предаваше чрез жива връзка пристигането на профила си във фейсбук: