Случаят: Тази година осмокласниците ще учат по нови учебници. Те са одобрени със заповед на министъра на образованието още в средата на август. Нови учебници тази година ще имат и шестокласниците, но понеже държавата плаща учебниците до седми клас, тази тема не интересува никого. В заповедта са изредени общо 81 учебника, като само едно от издателствата предлага по осем от предметите по два варианта на един и същи учебник - цветен и черно-бял. Съответно по 12 и по 9 лева. На сайта на въпросното издателство иновацията е обявена още на 23 юни, но чак след като БНТ излъчи репортаж, че „вече ще има учебници и за социално слаби ученици“, общественото мнение подскочи.

Всеки от своята си идеологическа камбанария се нахвърли срещу „дискриминацията“ или пък скочи да брани „правото на свободен избор“. Сблъсъкът ляво-дясно точно по тази тема носи привкус на отдавна отминали времена, защото в държавите, на които се стремим да подражаваме, образованието до голяма степен е общ приоритет и на леви, и на десни, които също така отдавна са прозрели, че в тази сфера не работят нито държавният монопол и уравниловката, нито тоталният диктат на пазара. И така за пореден път учебниците на българските деца влизат в дневния ред, но по повод, който не е най-важният. А незададени остават въпросите: какво всъщност пише в тези учебници; защо електронните им варианти не са безплатни за всички; и трябва ли и как държавата да поощрява образованието и в гимназиалния курс, ако преследва някаква стратегическа цел. Но понеже тези въпроси не предполагат скандалджийско противопоставяне на етикетите „ляво“ и „дясно“, те отново остават за друг път.

Каква е истината

Всъщност българските деца и досега са учили по черно-бели учебници по някои от предметите. Някои издателства и досега са предлагали например „Математика“ на рециклирана хартия с черно-бял печат и на по-ниска цена, докато други са продавали цветна „Математика“ за същия клас. Единствената разлика е, че сега за първи път едно издателство предлага един и същи учебник, еднакъв страница по страница, но в два варианта.

Министерството на образованието заподозря маркетингова стратегия на издателството - след като се заговори за „евтиния“ учебник, всички да се втурнат към него. Самият издател пък намеси и опазването на природата, защото „евтините“ учебници били по-леки и на рециклирана хартия - тоест не сечем горите. Накрая министърът на образованието бе принуден да обяви, че въпросните „учебници за бедни“ няма да се разпространяват, защото обществото реагира остро на този символ на неравенство.

Споровете продължават, но важните въпроси са други. Системата на одобряване и разпространение на учебници в България е псевдопазарна. Уж има различни учебници, уж има право на избор, но най-отгоре винаги е подписът на министъра, а разпространението не е въпрос на избор на родителите, а на училищните ръководства. Съмненията, че тези решения са възмездно мотивирани, не са нещо ново. Затова обявяващите се за десни много са се объркали, когато привиждат в настоящата система ръката на свободния пазар. А пък онези с левите етикети само чакат нещо да проскърца в тази система (а то си скърца редовно) и веднага призовават за връщане на принципа един клас-един учебник, защо не и червена връзка.

Важните въпроси

Тази година комплект учебници за осми клас щял да струва около 200 лева на ученик, ако са на хартия, и 100 лева, ако са в електронен вариант. Ако всички са толкова загрижени по-бедните да имат избор, защо електронните учебници не станат безплатни? След като министерството веднъж е платило съдържанието, данъкоплатците би трябвало да са собственици на този продукт и да си го ползват.

Ама откъде бедните ще имат таблети и интернет? Ето това е вторият важен въпрос. Цената на технологиите вече е доста по-ниска от хартиените учебници, а държавата би могла да подпомага с ваучери бедни семейства, които не могат да си позволят интернет връзка например. Технологичният гений на българските деца ще направи така, че този въпрос ще отпадне от само себе си още в първите учебни дни - електронните учебници просто ще „изтекат“.

Цветното мислене би надскочило черно-белия скандал и би потърсило отговори и на такива въпроси - как наистина всеки да бъде подпомогнат, за да продължи образованието си, като в същото време децата да имат право на избор. Но скандалът ще отшуми и отново няма да се интересуваме какво всъщност пише в учебниците - дали децата ни получават адекватна картина на съвременния свят, или пък са подложени на индоктринизация колко българите сме най-непобедимите. И в програмата на правителството учебниците се споменават само веднъж - че трябва да са насочени „към съхранението на военноисторическата памет и засилването на патриотичното възпитание на младежта“. Чудесно! А нещо за критично мислене и за все по-смаляващия се свят?

Следващият повод да говорим по темата ще дойде вероятно при следващия скандал. Когато се появи такова заглавие например: „Местят Балканджи Йово от цветния в черно-белия учебник". Не, иронията не е в повече. Защото това е напълно реалистично в нашата среда.

Материалът е от "Дойче веле".