Слабите институции и симпатията към Русия, предизвикана от културни и исторически фактори, са ключови за уязвимостта на източноевропейските държави към руското влияние, твърди доклад на Европейския съвет за външна политика.

"Там, където институциите са слаби, Русия дори може да опита да овладее държавата, какъвто е случаят с България. Амбицията - макар и посрещана със силна съпротива от мнозина в страната - изглежда е да се изградят мощни мрежи от съюзници и клиенти в страната и в същото време България да бъде оставена да бъде член на НАТО и ЕС именно за да играе роля на "троянски кон", пише анализаторът Марк Галеоти в изследването "Контролиране на хаоса: Как Русия управлява политическата си война в Европа". 

 

"Макар че вероятно е прибързано и нечестно да се твърди, че България вече е "в напреднала фаза на овладяване на държавата", стряскащо е до каква голяма степен политически, културни и икономически интереси често са обвързани с руската петролна компания "Лукойл" и различните поделения на тази най-голяма компания и данъкоплатец в страната."

Докато "меката сила" - възможност за влияние чрез положителен пример - се използва често от западните сили, в Русия терминът се възприема по различен начин, пише авторът. 

"Често руската "мека сила" е ограничена до национални лидери, за които образът на Путин е пример за решителен модерен автократ."

В България и Сърбия например положителното отношение на значителна част от обществото към Русия се дължи на общата религия и историческата й роля на защитник. 

"На други места Русия има образ - макар и поради митологизирани и погрешно разбрани причини - на преграда срещу предполагаема американска хегемония или като на бастион на традиционните ценности."

Докладът посочва също, че български медии създават и разпространяват проруски истории не заради натиск или обещания, дадени им от Москва, а защото за тях вече има готов местен пазар. Това задвижва и политическия процес, което предполага, че в България вече се върти един порочен кръг независимо от руските действия.

Слаби институции и симпатия към Русия - причина за уязвимостта на източноевропейските държави

Определящите фактори за уязвимостта на европейските страни са два - силата на институциите (определяна според Индекса за нестабилност на държавите, изработен от Фондацията за мир) и степен на свързаност (според проучване на американския институт "Пю" за отношението към Русия, определящо нивото на икономическа зависимост).

Като примери за най-тясно свързани страни са посочени България и Гърция - и двете със слаби институции и силна връзка с Русия. 

С толкова слаби институции, но с по-малка степен на близост с Русия са страни като Унгария, Черна гора и Румъния. Поради това към тях подходът е друг - да се вреди на държавата, да се раздухват вътрешни вражди, несигурност и разединение с цел страната да не е в състояние да играе силна роля.

"Агенти на хаоса"

Според доклада в центъра на политическата война е руският президент Владимир Путин и администрацията му. Използваните лостове за влияние са различни - освен решенията на администрацията, ключова роля имат руското външно министерство и дипломацията, разузнавателните служби (ГРУ, ФСБ и СВР), министерството на отбраната, бизнесът, Руската православна църква, контролираните от Кремъл медии и организираната престъпност. 

"Дезинформацията - разпространението на често неверни или изкривени новини - и потокът от алтернативни мнения, които имат за цел да заглушат реалностите, са несъмнено централни елементи на настоящата политическа война. Отчасти това е сферата на чуждоезичните медии като RT (която излъчва на английски, арабски и испански език) и онлайн агенцията Sputnik (на 30 езика)”, пише Галеоти.

Държавните компании като "Роснефт" (50% участие на държавата) и "Газпром" (50.23% държавни акции) са ключови за прокарването на руските интереси.

"Те от много време се използват като инструменти на държавната политика, независимо дали с инвестиции на ресурси в проекти, които Кремъл смята за приоритетни, или чрез оказване на натиск с ограничаване на доставки на ключови ресурси.", пише още в доклада.