Ad Config - Website header

 

Article_top

Не очаквахме много от местните избори в Москва – на повечето места се говореше, че „съветниците нямат реални правомощия“. Единственият изразител на опозиционна политика бе партията „Яблоко“, която много хора отписаха след провала на изборите за държавна Дума през миналата есен. В крайна сметка обединените демократи, чийто лидер се явява Дмитрий Гудков, успяха да извършат малка общинска революция и да изненадат неприятно своите опоненти. Демократите получиха над 250 от общо 1500 места на съветници и – което е особено важно – мнозинство в 14 общински събрания. Създаването на устойчива опозиция на местно равнище в Москва, изглежда, коригира траекторията, по която през последните години се развива голямата руска политика.

Нарастващият авторитаризъм и всеобщата апатия се сблъскаха - най-накрая - с демократичните активисти по места. Това отклонение от максимата „нищо не се променя“ дава началото на няколко нови политически процеса и променя очакванията на хората.

Преди всичко в тези общински събрания, където опозицията получи мнозинство, съветниците все пак имат реални правомощия. Местните власти ще бъдат принудени да съгласуват с тях разходите от бюджета, а две трети от гласовете са достатъчни за сваляне на главата на местната управа.

Няколко района в Москва ще се превърнат в арени на публично политическо противопоставяне на изпълнителната и законодателната власт, за която вече в Русия никой не си спомня. Още от самото начало Гудков казваше, че общинските събрания могат да се използват и като обществена трибуна – съветниците могат да се изказват по по-широки теми, а не само по различията си с местните власти. Това на практика е нещо като отмяна на единомислието в Русия.

С това е свързано второто важно обстоятелство. Структурата на местните избори в Москва е такава, че победителят не получава всичко. Това означава, че определен началник, който управлява някой район, не може автоматично да назначи себе си за изразител на волята на народа. В многомандатните райони на общинските събрания могат да попаднат хора с различни политически възгледи. Това означава, че почти митичните 14% (несъгласните с властта, които са ориентирани към европейския избор на Русия – б.а.) получиха на изборите на 10 септември политическо представителство за първи път от няколко години. Числото всъщност се получава точно същото – според предварителните данни опозиционерите получиха в Москва 12,6%.

Докато изборите за държавна Дума са устроени така, че победителят взема всичко – това е от комбинацията между едномандатни райони и бариерата от 5% пред партийните листи. Това води до парадоксалната ситуация, че дори и официалната социология регистрира значително и активно недоволно малцинство, но то изобщо не присъства в парламента.

Сериозният успех на местните избори може да се окаже и заради това, че опозицията остана незабелязана от радара – властта не очакваше сериозен удар, не се подготви с разни бариери и филтри и не се възползва толкова от административния си ресурс за разлика от други избори. Резултатът е, че 14% от гражданите се върнаха в политическия живот.

Това ще доведе на свой ред до разобличаване на фиктивната парламентарна опозиция. Още по време на кампанията през 2016 г. много се говореше за трудността да бъде позиционирана „системна опозиция“. Но на федерално равнище тогава парламентарните партии успяха да задействат старите изборни машини и получиха своите проценти – единствено „Справедлива Русия“ бе на косъм от провала. Сега в московските общински събрания ситуацията ще бъде съвсем различна – членовете на управляващата „Единна Русия“ ще се сблъскат лице в лице с опозиционерите. Представителите на парламентарните партии, сред които и комунистите, останаха без работа. Това противопоставяне е добра новина, защото в руската политика има само един важен въпрос – дали подкрепяш, или си против властта.

Демократичният преход е възможен като резултат от оформянето и осмислянето на такова противопоставяне (друг е въпросът, че това е трудно да се разпростре на федерално равнище заради традиционната подкрепа за комунистите в много региони).

Ето и още едно по-скоро позитивно последствие от изборите в Москва – вероятното изостряне на дискусията за лидерството на опозицията.

Различни хора, обединени с помощта на Гудков и „Яблоко“, се научиха, че могат да постигнат достойни резултати на първото равнище на руската политика. Вероятно те заслужават повече подкрепа от страна на Алексей Навални.

Общинската революция стана възможна и заради грешните сметки на властта. Като премахнаха изискването за достигане на определена избирателна активност, те все пак победиха – получиха повечето мандати, но в същото време се сдобиха с непримирими опоненти в събранията. Активността в Москва бе рекордно ниските 12%. Когато чиновниците и курсантите от военните училища отидоха под строй до урните, се сблъскаха с ядосаните граждани, които бяха забравени от 2011 г. насам. И последните се оказаха достатъчно много, за да влязат в битка и в някои случаи да победят. Неслучайно градските конфликти – за парковете и за застрояването, са сред малкото теми, които предизвикват политическа активност.

Накрая: тези общински избори са крачка към неочаквано оспорвани избори за кмет на Москва през 2018 г. Много се говореше за този сценарий, но по-скоро като за теоретична възможност. Сега теорията преминава в практика. И за Дмитрий Гудков, който възнамерява да се кандидатира за кмет, и за младите кандидати от „Яблоко“ местните избори се превърнаха в инструмент за набиране на съмишленици. Ние оставаме в политиката, а вече имаме и представителство.

...

Коментарът е от "Новая газета". Преводът е на Клуб Z.

 

Не очаквахме много от местните избори в Москва – на повечето места се говореше, че „съветниците нямат реални правомощия“. Единственият изразител на опозиционна политика бе партията „Яблоко“, която много хора отписаха след провала на изборите за държавна Дума през миналата есен. В крайна сметка обединените демократи, чийто лидер се явява Дмитрий Гудков, успяха да извършат малка общинска революция и да изненадат неприятно своите опоненти. Демократите получиха над 250 от общо 1500 места на съветници и – което е особено важно – мнозинство в 14 общински събрания. Създаването на устойчива опозиция на местно равнище в Москва, изглежда, коригира траекторията, по която през последните години се развива голямата руска политика.

Нарастващият авторитаризъм и всеобщата апатия се сблъскаха - най-накрая - с демократичните активисти по места. Това отклонение от максимата „нищо не се променя“ дава началото на няколко нови политически процеса и променя очакванията на хората.

Преди всичко в тези общински събрания, където опозицията получи мнозинство, съветниците все пак имат реални правомощия. Местните власти ще бъдат принудени да съгласуват с тях разходите от бюджета, а две трети от гласовете са достатъчни за сваляне на главата на местната управа.

Няколко района в Москва ще се превърнат в арени на публично политическо противопоставяне на изпълнителната и законодателната власт, за която вече в Русия никой не си спомня. Още от самото начало Гудков казваше, че общинските събрания могат да се използват и като обществена трибуна – съветниците могат да се изказват по по-широки теми, а не само по различията си с местните власти. Това на практика е нещо като отмяна на единомислието в Русия.

С това е свързано второто важно обстоятелство. Структурата на местните избори в Москва е такава, че победителят не получава всичко. Това означава, че определен началник, който управлява някой район, не може автоматично да назначи себе си за изразител на волята на народа. В многомандатните райони на общинските събрания могат да попаднат хора с различни политически възгледи. Това означава, че почти митичните 14% (несъгласните с властта, които са ориентирани към европейския избор на Русия – б.а.) получиха на изборите на 10 септември политическо представителство за първи път от няколко години. Числото всъщност се получава точно същото – според предварителните данни опозиционерите получиха в Москва 12,6%.

Докато изборите за държавна Дума са устроени така, че победителят взема всичко – това е от комбинацията между едномандатни райони и бариерата от 5% пред партийните листи. Това води до парадоксалната ситуация, че дори и официалната социология регистрира значително и активно недоволно малцинство, но то изобщо не присъства в парламента.

Сериозният успех на местните избори може да се окаже и заради това, че опозицията остана незабелязана от радара – властта не очакваше сериозен удар, не се подготви с разни бариери и филтри и не се възползва толкова от административния си ресурс за разлика от други избори. Резултатът е, че 14% от гражданите се върнаха в политическия живот.

Това ще доведе на свой ред до разобличаване на фиктивната парламентарна опозиция. Още по време на кампанията през 2016 г. много се говореше за трудността да бъде позиционирана „системна опозиция“. Но на федерално равнище тогава парламентарните партии успяха да задействат старите изборни машини и получиха своите проценти – единствено „Справедлива Русия“ бе на косъм от провала. Сега в московските общински събрания ситуацията ще бъде съвсем различна – членовете на управляващата „Единна Русия“ ще се сблъскат лице в лице с опозиционерите. Представителите на парламентарните партии, сред които и комунистите, останаха без работа. Това противопоставяне е добра новина, защото в руската политика има само един важен въпрос – дали подкрепяш, или си против властта.

Демократичният преход е възможен като резултат от оформянето и осмислянето на такова противопоставяне (друг е въпросът, че това е трудно да се разпростре на федерално равнище заради традиционната подкрепа за комунистите в много региони).

Ето и още едно по-скоро позитивно последствие от изборите в Москва – вероятното изостряне на дискусията за лидерството на опозицията.

Различни хора, обединени с помощта на Гудков и „Яблоко“, се научиха, че могат да постигнат достойни резултати на първото равнище на руската политика. Вероятно те заслужават повече подкрепа от страна на Алексей Навални.

Общинската революция стана възможна и заради грешните сметки на властта. Като премахнаха изискването за достигане на определена избирателна активност, те все пак победиха – получиха повечето мандати, но в същото време се сдобиха с непримирими опоненти в събранията. Активността в Москва бе рекордно ниските 12%. Когато чиновниците и курсантите от военните училища отидоха под строй до урните, се сблъскаха с ядосаните граждани, които бяха забравени от 2011 г. насам. И последните се оказаха достатъчно много, за да влязат в битка и в някои случаи да победят. Неслучайно градските конфликти – за парковете и за застрояването, са сред малкото теми, които предизвикват политическа активност.

Накрая: тези общински избори са крачка към неочаквано оспорвани избори за кмет на Москва през 2018 г. Много се говореше за този сценарий, но по-скоро като за теоретична възможност. Сега теорията преминава в практика. И за Дмитрий Гудков, който възнамерява да се кандидатира за кмет, и за младите кандидати от „Яблоко“ местните избори се превърнаха в инструмент за набиране на съмишленици. Ние оставаме в политиката, а вече имаме и представителство.

...

Коментарът е от "Новая газета". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

мъжоретка   's picture
мъжоретка   
мъжоретка

Дори в "авторитарна" и "путинска" Русия

в столичните общински органи има някакви планове на опозицията да се противопостави на неизбежната корупция на управляващите.

А в "демократична" и "европейска" София, където "русофобите" и "демократите" управляват вече почти три десетилетия, имаме само кражби, золуми, затъване в заеми и корпоративен социализъм - като подаръците на апетитни терени за фирми като НИКМИ.

Резилът на българските "десни", "демократи", "седесари", и "европейски граждани" го няма никъде другаде по света.
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Парадокс

При 12% активност какво точно си въобразяват, че са спечелили? На парламентарните избори при 70 % активност отново отиват в пета глуха...
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Я да вземеш да се

Я да вземеш да се самоанализираш и самоидентифицираш "русофил ли си, или путинофил ?"
Все пак, руските опозиционери са руснаци и би било нормабно да са симпатични на русофилите, а ?
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Дилема

Трудно ми е да се определя. От една страна ми дреме на шмайзера за Путин, а от друга толко ми дреме и за Меркел и за Макарона...

Ще стане и там. Но не с лица,

Ще стане и там. Но не с лица, платени от Шорош, а самите руснаци ще си поискат страната обратно.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията