В германските избори участват и марксисти-ленинисти

Повечето избиратели изобщо не са чували за тях, освен ако не са сред най-равностните зрители на телевизионните агитационни клипове. Но те присъстват в бюлетините и са принципно равноправни с утвърдените от десетилетия политически сили – създадената едва през май хип-хоп партия или пък т.нар „надпартия“, чиято платформа се опира на постлевия анархизъм. Между другото – тя има 229 членове по последните данни.

Сред по-шумните от по-екзотичните от общо участващите в изборите 42 партии безспорно са хип-хопаджиите, които обещават, че ако влезат в Бундестага, няма да го превръщат в дискотека. „Програмата ни представлява един добър ремикс“, казва съпредседателката на партията Ники Дракос. И обяснява, че формированието се застъпва за културната идентичност, в която всеки трябва да открие себе си, независимо от своите пол, произход, националност и сексуалност. Хип-хопаджиите са реалисти и не си правят кой-знае какви илюзии за парламентарно представителство засега – основната им цел е да се сдобият с повече популярност. 

Към същото се стремят и от Партията за изследване на здравето, взела на последните местни избори в Берлин 7 800 гласа. „Хората трябва да видят, че ни има“, заявява председателят на столичната организация на тази формация Георг Юнгерман. Той подчертава, че със съмишлениците си се борят най-вече за едно – да се отпускат повече пари за здравеопазване и за изследване на заболяванията, които за момента са смъртносни. Според Юнгерман в днешно време нещата стоят така, че една дупка на улицата може да се окаже по-важна от здравето.

„Искаме да привлечем не само вегани“, казват от своя страна лидерите на партията В – за видоизменения (промени), вегетарианци и вегани. Както би могло да се предположи, от тази партия са привърженици на биовеганското селско стопанство и на отмяната на промишленото животновъдство. Те са и против изсичането на тропическите гори и необузданата експлоатация на почвите, освен това се обявяват в защита на моретата и океаните. „Засягаме темите по-радикално от утвърдените политически сили и така и ги поставяме под натиск“, казва лидерката на партията В Ангела Кюстер.

Проблеми с продължаването на списъка с екзотични формирования в германския политически пейзаж няма – ако добавим, например, партията, прокламирала като свой върховен принцип щастието на всеки, друга формация, нарекла се Партия на разума, или пък още една – партията на верните на Библията християни. Виолетовите също търсят място под слънцето – с настояването си за максимално присъствие на духовността в политиката. Те съществуват вече цели 16 години и гледат на себе си като представители и рупор на нарастващия брой духовни хора – всички онези, които си дават сметка за духовните измерения на света и гледат на него не само чисто материалистично. 

Срещу което пък определено биха подскочили марксистите-ленинисти, които на свой ред участват активно в борбата за гласове, при това съвсем не само в източната част на Федералната република. Те имат представителства в 450 от германските градове, но тънат по-скоро в неизвестност, за което си имат обяснение: „Пресата избягва да ни споменава и затова хората не ни познават“.  А партията е организирана по всички правила – има си и младежка секция, че даже и детска, под името „Червените лисичета“. Борбата, която водят, е за истински социализъм, който можел да бъде извоюван и запазен само чрез пролетарския начин на мислене. 

Но какво всъщност пречи една партия да се нарича просто Партията? Идеята тръгва навремето на шега, от един кръг съмишленици около кабаретиста Мартин Зонеборн, но вече е доста напреднала и сериозно (има 20 000 членове), макар неин кандидат за канцлер да е известният телевизионен комик Сердар Сомунджу. Той търси подкрепата на избирателите под мотото „По-плешив от Шулц, по-Хитлер от Ердоган“. И наскоро бе даден под съд не от другиго, а от дясната антиимигрантска партия Алтернатива за Германия – че подклаждал омраза срещу определена народностна група. „Горд съм, че станах първият турчин, срещу когото е подадено оплакване от нацисти“, заяви по този повод Сомунджу, допълвайки, че все пак те не били нацисти, а просто възмутени граждани.