Чисто нов закон, с който да се закрие Комисията по досиетата и да се усложни, а в някои случаи и спре свободният достъп до документите на ДС за хора, заемали или заемащи публични или обществени постове, внесоха депутатите от "БСП за България" в парламента. Това е поредният опит през годините на левицата да спрат обявяването на агентурно минало или принадлежност към тоталитарните служби на публични лица, въпреки че законът за разкриване на досиетата бе приет по времето на Тройната коалиция, когато премиер бе Сергей Станишев.

Идеята на БСП и сега е Комисията по досиетата да я няма, а на нейно място да се появи т. нар. Институт за национална памет. Той ще има председател, избиран от парламента за срок от 5 години по предложение на Министерския съвет, пише в проекта на чисто нов закон, с който да се отмени действащия закон. Архивите на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия да бъдат предадени в Института, а достъпът до документите за публични личности да става с искане по Закона за достъп до обществена информация. Това на практика значи, че ръководството на Института ще може да откаже такъв достъп, ако прецени, че данните в дадени архиви могат да "застрашат" националната сигурност или определени лица. 

В момента журналисти, изследователи и граждани подават само едно заявление за досиетата на обявените публично от Комисията агенти и служители на ДС, срещу което получават папките в уречен ден и час, когато има свободни места в специализираната читалня. Ако законопроектът на БСП бъде приет, то свободният достъп до документи на тоталитарните служби ще е само в случай, че човек иска да чете за себе си, за починали съпруг/а или за роднини до втора права линия.

Социалистите искат да преустановят и задължителите сега проверки за минало в ДС на кандидати или лица, избрани за депутати, евродепутати, за президент и вицепрезидент, за министри, кметове, общински съветници, членове на политически кабинети, директори в администрацията, членове на редколегии на медии - национални и частни, и т. н. В проекта е описано и кой може (но няма никакъв елемент на задължителност - б.р.) да поиска проверка на други лица, но при условие, че лицата дадат писмено съгласието си за това. Право на заявка за проверка ще имат партии и коалиции по отношение на свои кандидати на различните видове избори, държавни и общински институции при предстоящи назначения на високи позиции, професионални, синдикални, обществени и други организации по отношение на своите членове. Разбира се, резултатът от въпросните проверки няма да е публичен, освен ако заявителите им или проверяваните не го огласят.

БСП връща и любимата си версия, че наличието на името на дадено лице в картотеките на Държавна сигурност при липса на други документи не може да се смята за доказателство за принадлежност към службите на тоталитарната държава. 

Поне в текста остава разпоредба, според която документите на Държавна сигурност, на разузнаването на Българската народна армия и т. н., както и на техните предшественици и правоприемници, създавани в периода 9 септември 1944 - 16 юни 1991 г., не са класифицирана информация. При това положение не става ясно как в архивите би имало неща, които няма да бъдат предоставяни, ако "застрашават" интересните на страната в международните отношения или биха застрашили нечие здраве или живот.