"Няма как да си демократ, ако се примиряваш с имитацията на съдебна реформа, която има за цел не да ликвидира, а всъщност да бетонира модела "Кой". Няма как години наред да си се борил за приватизация и да си защитавал неприкосновеността на частната собственост, а сега безропотно да се съгласиш с национализация в полза на олигархични кръгове. Няма как да преглътнеш и тоталното смазване на свободата на словото, пример за което е и днешното събитие. Няма как да махнем с ръка, когато милиарди от нашите данъци потъват в партийни фирми и няма как да жертваме основни ценности и морални стойности в името на една имагинерна стабилност."

С тези думи председателят на сдужението "Граждански съвет" и бивш депутат от Реформаторския блок Гроздан Караджов откри дискусия на тема "Политическо представителство на демократичната общност в България", организирана съвместно с фондация "Конрад Аденауер". В залата се събраха представители на "старата" и "традиционна" десница, социолози, политолози от почти целия спектър на т.нар. демократична общност. Не присъстваха водачи на партиите, явили се на последния парламентарен вот във форматите "Нова република", Коалиция "Да, България" и Реформаторски блок. Според информация на Клуб Z, към ръководствата на СДС и ДБГ не е имало отправена покана.

Караджов поиска честен разговор за демократичната общност, обяснявайки, че това е целта на сбирката, случваща се във време, в което избори не се задават.  "Разединители и обединители се активизират тогава, когато чисто математически трябва да се прескочи 4-процентовата бариера. Но отказвам да повярвам, че нашата общност не може повече, че не можем да надхвърлим простото събиране на структури".

По думите му проблемът на политическото представителство на така наречената демократична общност е, "че е елитарно, самовлюбено, самодостатъчно, смята, че е право дори когато греши и повтаря едни и същи грешки, вярвайки, че резултатът ще е различен и той е - уви, все по-лош". Според Караджов отговорът на въпроса защо се стигна до липса на представителство на така наречената реформаторска общност в парламента минава през честна оценка на пребиваването на Реформаторския блок във властта - "нещо, от което мнозина бягат като дявол от тамян, защото в момента е много лесно да се правиш на опозиция, защото нямаш достъп до никаква власт, но е много по-трудно да решиш докъде отстояваш принципи, когато се появи някакъв, макар и минимален шанс за участие в управлението".

Първите двама лектори на дискусията - проф. Михаил Неделчев и доц. Антоний Гълъбов се разминаха леко в оценката що е то "демократична общност" у нас, доколко я има и в какво състояние се намира. Проф. Неделчев направи ретроспекция на миналото отпреди 9 септември и отрече тезата на комунисти и социалисти, че тоталитарният режим е заличил паметта и инстинктите на демократично мислещите хора. Според него демократичната общност у нас я има, жива е и е потенциално цялостна, доколкото продължават да я поддържат зациклилата декомунизация и заплахата от Изток. По думите му тази общност е по-голяма от всяка партия, коалиция или съюз и тя има още много работа за вършене.

Доц. Гълъбов се усъмни, че общността е цялостна и я има на практика, при положение, че няма енергия да се противопоставя на заплахи за демократичното развитие. По думите в момента има предимно отделни групи хора, които действат на принципа на съпротивата, но не разпознават общи ценности и огромният проблем на политическото представителство е да превърне тези групи в общност. Той посочи и пет сценария за връщане на доверието. Първият е да се запази сегашното положение - глуха опозиция, от която никой видимо не изпитва нужда и от нея няма ясна гражданска потребност. В този сценарий всичко си продължава в леко клубна форма на хора, които имат доста свободно време. Вторият вариант е да си представим, че демократичната общност би могла да се мобилизира и да се разшири на базата на това, че се противопоставя на управляващото мнозинство, но това може да доведе до определени щети. Третата опция, по думите на Гълъбов, е общността да се противопостави на всички и опитвайки се да изтегли центъра на политическия разговор. Четвъртият сценарий, който има по-прагматични измерения е общността да се опита да създава алтернативи на местно равнище и това е добър вариант, защото пред 2019 г. предстоят местни избори, колкото и тази тема досега да е останала неразбираема за много от политиците. Петият сценарий преминава през опит да се изгради национална концепция, която да върне в центъра на дебата качеството на евроатлантическата интеграция на България. 

"Всеки един сценариите е възможен, но притеснението е, че има групи демократично мисрещи хора, но няма общност", заяви Гълъбов - "Първият импулс, който може да започне да превръща в общност тези групи хора, е отстояването на евроатлантическият избор на България. Всичко друго е действие срещу България".

Гълъбов по-късно в дискусията заяви още, че декмократичната общност е била торпилирана още с появата на НДСВ през 2001 г., а след това обществото е допуснало да се противопоставя пряката на представителната демокрация, което съсипва цялата демократична система по същество. По думите му когато корпоративен интерес, какъвто стои зад "Шоуто на Слави", например, претендиращ да е представител на гражданите, това е опасно. 

Лектор бе и режисьорът Стоян Радев, според когото първият въпрос е какво значи "демократична общност" и в общ смисъл това е избирателният корпус и наличието на всеобщи избирателни права, каквито имаме и дори демократични избори се провеждат "по-често от необходимото". Според него в по-тесния смисъл демократичната общност са хората, които не само гласуват, а и "съзнават какво вършат, разбират, че в крайна сметка законовият ред, правовата държава превръщат населението от поданици в граждани". По думите му в залата днес се бяха събрали хора, които имат висока степен на разбиране за демократичност, нещо като демократична аристокрация, чието самочувствие за разбиране обаче е съчетано с неумение да се удържа власт, да се остава във властта. Според него и в антикомунистическото говорене има пропуск и той е, че до момента се акцентира само върху репресиите на режима, но не и на характера му на "принуждаваща утопия" и защо е утопия.

"Антикомунистическата общност има нужда от ново изговаряне, цялостен разказ, който не е разказ само на пострадалите, на зверства и репресиите, а и разказ за идеали, които са на реалния живот, а не на принуждаващите утопии.", завърши Радев.

Философът Владимир Стойчев от Гражданския съвет заяви, че представителите на демократичната общност не участват в институциите, "защото хората не ни вярват", а начинът това да се промени е като представителите на общността започнат да говорят от името на хората, а не в качеството им на привилегировани представители. Тоест начинът е да се говори за реформа в политическата система. 

"У нас демократичната общност се създава като общност на хора с антикомунистическо съзнание, но не всички антикомунисти са демократи. Когато мислим за тази общност, на първо място трябва да мислим за хората, които мислят антиавторитарно", заяви доц. Румяна Коларова, която бе съветник на президента Росен Плевнелиев. 

Политологът и лидер на "Синьо единство" Христо Панчугов заяви, че от 10 години се води един и същи разговор и той катастрофира на едно и също място - така наречената демократична общонст говори сама на себе си, а трябва да говори на общността. 

"Има три неща, които ми се иска да видя. Разговорът да напусне тази зала и ако може ние да мълчим повече, а други да говорят. Второ - да спрем да мислим политиката като пърформанс– кой по-креативно ще представи по същество безсмислена ковцепция. И трето - да направим партиите правилно, по възможност. Голяма част от хората спряха да ни вярват, защото се говори едно, а се прави нещо различно", заяви той.

 

Стоил Яков, представил се като член на ДСБ, но присъстващ в лично качество каза, че е леко разочарован от дискусията. 

"Очаквах серия от откровени разговори, но виждам ярки личности, заети с анализ и констатации. Анализираме какво ни разделя - докога? Трябва да намерим и малкото неща, които ни събират и дават смисъл да вървим заедно".

По думите му политиката е отборна игра и десните хора, макар и индвидуалисти, трябва да потискат егото. "Ако не излезем от тона на анализи, ще се събираме още 20 години. Ще се питаме защо някакви феномени излизат, докато не си даваме сметка за глупостите, които творим". 

В дискусията се включиха още Ивайло Ивков и Трайчо Трайков от Гражданския съвет, Атанас Семов, който е и в Съвета, и в "Да, България", председателката на ЕНП Валентина Василева, познатият от протестите Асен Генов, който седеше в публиката и др. В разговора се появи и взе думата и Осман Октай. 

Към края й Михаил Неделчев заяви, че разговорът няма и никога не е имал за цел  да прави мост към ГЕРБ и въобще няма място да се мисли в тази посока. Той нарече тази интерпретация "недоразумение". Въпросното "недоразумение" се появи дни преди форума, а причината е, че сред поканените е имало и лица, принадлежащи и институционално към ГЕРБ - например началника на кабинета на Бойко Борисов Румяна Бъчварова и вицепремиера Томислав Дончев, но те така и така не присъстваха.

Пред залата говори и представителят на "Конрад Аденауер" у нас Торстен Гайслер, който изрази удоволетвореност от разговора, в това число и от участниците, изразили разочарование - "защото това значи, че искате повече", заяви Гайслер.

Видео от цялата дискусия можете да видите тук: