България е страната на чудесата и на неограничените възможности. За съжаление, възможности основно за грабеж. Събитията от последната седмица надминаха всички очаквания в това направление, макар че съществува голяма неяснота относно въпроса точно какво и колко е ограбено, както и от кого. Вариантите са основно два – един официален и един втори, засега неофициален, но в страната на чудесата неофициалното има почти същия статут като официалното.

Официален вариант

Цветан Василев – банкер злодей – отмъква 3,5 милиарда (4,5% от нашия БВП) капитал от банката си с необезпечени кредити към формално и неформално свързани с него лица, като за да замете следите на стореното, прави така, че да изчезнат кредитните досиета на 2/3-и от портфейла на банката. На всичкото отгоре в чувалчета той отмъква 200 милиона лева и ги изнася (чрез трети лица)през ВИП-а на столичното летище. Фактите, които подкрепят тази хипотеза, са: доклад на международен одитор, който открива лоши практики и липсата на кредитни досиета; изказвания на Иван Искров, Йордан Цонев (по известен като Ментата) и други, будещи доверие персони; арестувани са шеф на КТБ и касиерка, както е уволнен и шефът на ВИП-а на столичното летище, което означава, че и следствието, и прокуратурата споделят тази хипотеза в степен да действат по нея; Иван Искров предлага да се приеме закон, с който да се покрият всички загуби на КТБ в размер до 3,5 млрд., както и в него да се запише, че Иван Искров не е виновен; предава се пряко заседание на бюджетната комисия, която трябва да одобри един такъв закон. Василев е на практика беглец от правосъдието.

 

Не толкова официален вариант

Делян Пеевски – депутат, медиен могул, властови комбинатор и човек непритежаващ почти нищо на хартия – подкрепен от политическите си приятели (ДПС, части от БСП и др.) се опитва да отмъкне банката на властта – КТБ – от формалния й собственик Цветан Василев. За целта е мобилизиран огромен ресурс, който включва медийна атака, както и действия на правителството, БНБ, прокуратурата и парламента. Планът, макар не съвсем ясен, е прост. Банката се поставя в предизвикана ликвидна криза, национализира се/прехвърлят се ресурсите й в друга „здрава“ банка, която впоследствие се приватизира от частните интереси в този заговор. Междувременно държавата „покрива“ определени „лоши“ кредити, които не са на фирми на г-н Пеевски, защото формално той така или иначе не притежава такива. (Но пък не е изключено да са на „свързани“ с него лица, които той контролира по неизвестни за обществото начини.) Факти, които подкрепят неофициалната засега версия, също не липсват: Цветан Василев е убеден в нея; версията на практика се споделя и от анализатори, които твърдят, че банката е стабилна (Емил Хърсев); първите арести на прокуратурата за „убийството“ на Пеевски се оказаха абсолютно необосновани; не е ясно липсата на кредитни досиета какво точно означава – дали че кредите са лоши, или че някой просто е унищожил/скрил тези досиета, за да не излезе, че банката е стабилна; БНБ в момента има интерес да се открие проблем в КТБ, защото иначе защо беше необходимо банката да се национализира; прокуратурата има публичната слава на свързана с Пеевски институция и – най-малкото – системно отказва да се фокусира сериозно върху него, подставените му лица и пр.

 

Героят Васпеевски

Коя от двете версии е вярната – не знаем. Докато този въпрос се изясни, повече от времето, отколкото от прокуратурата и съда, обаче, за целта на анализа може да се работи с един обобщен, фиктивен, но имащ силна връзка с реалността герой – да го наречем, Васпеевски. За него можем със сигурност да кажем следното.

  1. Васпеевски има силни връзки с управляващите. В миналия мандат част от него пребиваваше над четиридесет пъти в кабинетите на министри, докато друга част удвои и утрои кредитните портфейли на КТБ. Злите езици разказват, че пари на публични предприятия са били привличани с тлъсти комисионни за министри и директори по схемата: „ти вкарваш в банката сто милиона, а аз ти давам (в чувалче?) един“. Но пък е възможно и привличането на средства да е ставало на чисто пазарен принцип – нали сме страна на чудесата, все пак! Другата част на Васпеевски пък участва с подставени лица (най-вероятно) при закупуването на държавни фирми, "Булгартабак" включително, както и при спечелване на държавни поръчки, парите от които отиват в една определена банка. Междувременно, и двете части на героя имат медии и интереси в медийни компании.

  2. Васпеевски изиграва важна роля при падането на правителството на ГЕРБ, най-малкото чрез медиите си, които колкото силно са любили Бойко Борисов, точно толкова силно започват да го мразят. Те започват и да обикалят страната, заедно с Нешка Робева, за да разпалват народния гняв. А може би Васпеевски има и по-голяма роля за падането на това правителство, но историята все още мълчи по въпроса, както, разбира се, и прокуратурата, особено ако се споменат думите „качулки“ и „Костинброд“ . Васпеевски обаче определено играе ключова роля при съставянето на новото правителство. При обявяването на министрите, БСП активистите и голяма част от ръководството изпаднаха във видим шок. За разлика от Васпеевски, например. Злите езици говорят, че той е редил голяма част от кабинета с въпроси от рода на „а този с какво го държим?“. Но дори и да не са прави тези езици, истината е, че Васпеевски опита и се назначи за шеф на ДАНС, след което част от него подаде оставка и се върна с помощта на КС в парламента.

  3.  

  4. Шизофренно разделение на духа и тялото

  5. По-късно през годината, след като осигури масивна подкрепа за новото правителство чрез медиите си и след като започна да подкрепя политически проект на водещ от собствената си телевизия, Васпеевски изпадна в шизофренно разделение на духа и тялото. Той започна да се изявява ту като банкер, ту като медийно-корпоративен човек, дори в един момент стана за кратко евродепутат. Докато беше банкер, Васпеевски започна да говори срещу себе си като могул. Когато беше могул пък, нападаше себе си като банкер. Добре поне, че си мълчеше като евродепутат, защото така или иначе шизофренията му внесе силен смут в управляващите и други негови почитатели. Докато се ориентират, едни ту приказваха да не се „сатанизира“ част от Васпевски, ту сами започваха да го сатанизират като машата на самия Главатар. Тези, които са взимали пари от банката изпаднаха в най-неловко положение, защото, от една страна трябваше да покажат лоялност към Васпевски Банкера, но от друга, трябваше да се ориентират към Васпеевски-при-Когото- Ще-Останат-Парите.

  6. Политическите сметки станаха много сложни и първа тяхна жертва стана Столетницата, която загуби огромна част от акциите си на изборите през май. След нея и КТБ „загуби доверие“ и процесът по оперативното разделяне на Васпеевски навлезе в етапа „д-р Джекил и мистър Хайд“. В нашия случай, всяка част от Васпеевски се опитваше да убие или поне публично да разтерзае другата, всяка част претендираше, че другата е злодеят, което е наистина особена форма на шизофрения.

 

Може ли Васпеевски да бъде механично разделен?

Основният въпрос, който настоящата ситуация поставя, е защо държавата се опитва да спаси добрия д-р Джекил, като унищожи злодея мистър Хайд. Възможно ли е това изобщо? Ако Васпеевски целокупно е вършил всичко в продължение на много време, не е ли малко механично разделянето му на две точно в настоящия момент?

От политическа гледна точка, разделянето на Васпеевски няма смисъл. Отговорността и за двете му части е обща и тя се носи солидарно от ДПС и БСП, а за периода 2009-2013 г. и от ГЕРБ. Васпеевски е все още неразделна част от ДПС, което прави тази партия особено отговорна за ситуацията в страната. Оставянето на „вратата отворена“ за коалиция с нея е политическо самоубийство, което вече и ГЕРБ, и БСП осъзнават.

От криминална гледна точка, разбира се, разделението и изясняването на казуса е наложително, за да се разбере коя част каква роля е играла и каква съдебна отговорност трябва да носи.

Като спешност има и друг, централен въпрос: какво да се прави с парите на хората в банката? С оглед на сложния казус Васпеевски, необходимо е да се изясни първо кои са фирмите и сметките, свързани с него. Да е ясно кои са сметките, които той не притежава и не декларира, но все пак са негови. След това може би е редно да се изяснят и сметките на политици и магистрати, допринесли в една или друга степен за възхода на Васпеевски. Тук вече приказката се сменя и от „Васпеевски в страната на чудесата“ става „Васпеевски и черидесетте разбойника“.

След като се изяснят тези въпроси, държавата може да вземе легитимно решение кои влогове и в каква степен ще бъдат защитени, отвъд гарантираните по настоящия закон. Най-голямата ирония би била, ако Васпеевски, или части от него, се смесят с обикновените граждани и претендират за защита наравно с тях. В крайна сметка, историята на Васпеевски е доста необикновена дори и за нашите ширини.

* Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”. Текстът е написан специално за Клуб Z.