Единствената картина на Леонардо да Винчи, която е в частна колекция и е купена само за 45 паунда през 1958 г., ще бъде продадена на търг и се очаква да достигне цена от поне 100 милиона долара, разказва „Гардиън“. Salvator Mundi, една от едва 15-те известни работи на художника, бе изгубена за столетия, преди автентичността ѝ да бъде потвърдена през 2011 г.

Картината се продава от аукционна къща „Кристис“ в Ню Йорк – „най-голямото откритие на XXI век“, както те го наричат, е хипнотизиращо изображение на Христос, който държи кристална сфера в лявата Си ръка и е вдигнал дясната за благословия.

Salvator Mundi („Спасител на света“) беше и е изключително значима заради рядкостта си. Това е първото откриване на картина на Леонардо след 1909 г. Официално Луис Гузър, директор на отдела за следвоенно и съвременно изкуство в „Кристис“, обяви, че изнасянето ѝ на пазара е чест, който се случва „веднъж в живота“.

Картината, рисувана между 1506 и 1513 за крал Луи XII – в същия времеви отрязък като „Мона Лиза“, има забележителна история. Има документални сведения, че в средата на XVII век е била в колекцията на английския крал Чарлз I, като се смята, че е висяла в личните покои на съпругата му – Хенриета-Мария Бурбон-Френска. По-късно попада в авоарите на сина им, Чарлз II.

Следващата следа е от 1763 г., когато Salvator Mundi излиза за продан на събитие, организирано от Чарлс Хърбърт Шефилд, незаконен син на херцога на Бъкингам. Той поръчва търг на произведения на изкуството, след като продава на краля имота, който днес е Бъкингамският дворец.

Сетне картината изчезва за 140 години – до 1900-а, когато е купена от сър Чарлс Робинсън, но като работа на Бернардино Луини, последовател на Леонардо. Попада в прочутата колекция на Кук в Даути хаус в Ричмънд, югозападно от Лондон… и остава там до разпръскването ѝ.

Salvator Mundi се появява след това на търг в „Сотбис“ в Лондон през 1958 г., като е продадена само за 45 паунда. Следите ѝ се губят до 2005 г., когато консорциум от американски бизнесмени я купува на малък регионален аукцион в САЩ. Към този момент вече се приписва на един от учениците на Леонардо – Джовани Антонио Болтрафио, но очевидно има съмнение (навярно отчаяна надежда), че може да е на самия Да Винчи.

Шест години по-късно, след продължително проучване и удостоверяване на автентичността, в което участват световнопризнати изследователи на Леонардо, се оказва, че наистина принадлежи на художника. Salvator Mundi става бижуто на мащабна изложба в Националната галерия на Великобритания.

Според Алън Уинтърмют, главен специалист по Старите майстори в „Кристис“, това е „Светият граал на Старите майстори“.

„Да видиш напълно завършен късен шедьовър на Леонардо, рисуван в пика на гения му, за продажба през 2017 г. е най-близкото нещо до чудо в артсвета, което съм виждал – казва той. – Изминал е повече от век, откак се установява подобна картина, и такава възможност няма да дойде отново, докато сме живи. Не мога да изразя с думи колко е вълнуващо това за всички, които сме директно въвлечени в тази продажба.“

От откриването си до днес съдбата на картината е минавала и през други любопитни моменти. На един етап Далаският музей започна агресивна кампания за набиране на средства от дарители, за да купи Salvator Mundi и да направи града „арт дестинация“. Известно е още, че през 2013 г. платното е било обект на частна сделка – и за него са били платени 75 милиона долара.

Картината ще пътува до Хонконг, Сан Франциско и Лондон, преди да бъде продадена в Ню Йорк на 15 ноември. Необичайно, тя ще бъде предложена на аукцион с творби от следвоенния период и съвременното изкуство, като по думите на Гузър това е „свидетелство за трайното значение“ на произведението.

"Площад Славейков"