Той не може да се държи възпитано. И не се въздържа да казва това, което мисли. Валери Симеонов си навлече справедливия гняв на журналистите, защото си позволи да поставя ултиматуми и да ги обвинява едва ли не за всичко. Едно обаче не може да му се отрече - забелязва реално съществуващи проблеми, посочва ги и привлича вниманието към тях. Проблемът идва след това - с предлагането на грешни решения и със скандалния си маниер Валери Симеонов всъщност замита тези реално съществуващи проблеми. Така всички обсъждат неговия речник или неговите изненадващи акции, а реално съществуващият проблем остава на заден план.

Да, проблем с медиите в България има. И с неработещите институции има. Има проблем и с липсата на ред - и в курортите, и в много населени места. Как стана така, че Симеонов хем вкара всички тези теми под светлината на прожекторите, хем никой не обсъжда по същество какво да се направи? Ами така става, когато не предлагаш реално работещи решения или дори изобщо не предлагаш решения. В едно от многобройните си интервюта от последната седмица вицепремиерът се оплака, че на практика няма „достъп до изпълнителната власт“. Изявлението е странно, когато е направено от заместник-председателя на Министерския съвет. Но пък това не пречи да е вярно.

"Диктат на медиите"

„В България има диктат на медиите. Те са тези, които отправят призовки", обяви Симеонов. Още в прочутото си писмо с ултиматума вицепремиерът казва, че „живеем в държава, управлявана от две телевизии и от медийни кукловоди, от които треперят дори най-големите политически партии“. И се закани на медиите, че ще им изсветли собствеността и финансирането от държавата. Топло, топло, г-н Симеонов, както се казваше в онази детска игра, когато си близо до верния отговор.

В България наистина можеш да получиш призовка по медиите. Срастването между политическа, съдебна и медийна власт е очевидно. Не са един и два случаите, в които някоя от медиите бухалки атакува конкретна личност, а няколко часа по-късно се включва и прокуратурата. Когато пък някой се осмели да критикува поведението на прокуратурата, същите тези медии бухалки го заливат с всевъзможни обиди и клевети. Валери Симеонов наистина посочва сериозен проблем. Но не споменава нито веднъж името на депутата от ДПС Делян Пеевски например. Не споменава за връзките на този депутат с медии, държавни институции, съдебна власт и за механизмите, които правят възможна тази опасна комбинация. А ако някакви кръгове си позволяват да „малтретират“ политици чрез медиите, проблемът е не толкова в медиите, колкото в слабостта на институциите, които допускат появата на такива икономико-политически-медийни кръгове. Симеонов обаче не стига дотук.

Вицепремиер с мегафон

Валери Симеонов поведе битка срещу председателя на най-голямата работодателска организация Кирил Домусчиев. Атакува пред прокуратурата арбитражно решение, което позволява на приватизирания от бизнесмена Български морски флот да не изплати над 50 милиона лева на държавата за неспазване на условията по сделката. Медиите отново са наводнени от остри изказвания - Симеонов срещу Домусчиев, Домусчиев срещу Симеонов. Вицепремиерът обаче не търси и не предлага системно решение - кои са институциите, които позволяват подобни нарушения (ако има такива); кой не си е свършил работата и някой потърсил ли му е отговорност; има ли други подобни случаи и как държавата да защити интереса на данъкоплатците? В момента Симеонов се държи като протестиращ пред сградата на властта и използва високия си пост само за мегафон.

Така беше и в Асеновград, така беше и в Слънчев бряг. И на двете места има проблем със спазването на реда. В Асеновград Симеонов реши да заеме страната на едните протестиращи, похвали се с няколко съборени незаконни постройки и си тръгна, когато дойде време за дългосрочните решения на проблема с гетата. В Слънчев бряг щурмува няколко дискотеки, изреди имената на известни мутри, които контролирали Черноморието, но след това рязко млъкна. Споменатите мъже с прякори са си още там.

Така прави Симеонов - усеща къде има проблем, вдига много шум, привлича общественото внимание, а после всичко изведнъж приключва. И крайният резултат остава нулев.

"Дойче веле"